Вход

Православен календар

Защо православните християни не бива да се подлагат на ин витро

 

2704171643

В последно време дебатът в Българската православна църква по въпроса за метода ин витро изгуби своята интензивност и острота. Но в ежедневния живот на православните християни той остана и изглежда като че отворен. Сякаш много малко хора вече си спомнят, че през 2011 г. Св. Синод на Българската православна църква прие изцяло отрицателно становище за ин витрото, а малко след това го коригира[1]. Тази корекция бе изтълкувана по различни начини, в това число и като отстъпление на Църквата под натиска на светското общество.

Много дебати имаше тогава, но в обсъжданията, които се отразяваха от църковните и от обществените медии най-вече правеше впечатление, че вместо да се дебатира по същество, често се изпадаше в прекалено богословстване, като същевременно се отделяше голямо внимание на въпроси като възможности за злоупотреба с ембриони, генетични намеси и моделиране, човешки права на ембрионите, търговия с човешки същества и т.н. Не че разглеждането на тези въпроси не е важно, но твърде малко спомага за изясняване на еднозначната православна позиция за метода ин витро. По-скоро усложнява, разводнява дискусията и отклонява от крайната цел.

Като цяло пролича един осезаем пропуск: въпросът за метода ин витро щеше да бъде добре разбран и осмислен само при положение, че християните познават технологията на този метод, което в общия случай не е налице. Така реалното и потенциалното объркване у тях - били те клирици или миряни, е лесно обяснимо. Ето защо се появява необходимостта за всеки един християнин да се запознае отблизо с технологията на метода ин витро, за да може съвсем ясно да осъзнае какви са духовните опасности, които крие този метод. Ще разгледаме основните етапи от тази технология макар и по-опростено, но с акцент предимно върху духовната страна на проблемите, които тя поражда.

Най-напред трябва да отбележим, че оплождането по метода ин витро е комплексен и скъпоструващ процес. Той има много на брой етапи. Разглеждани от православна гледна точка, при почти всеки един от тях възникват не само по един, а по няколко въпроса, отнасящи се до християнската етика и влизащи в противоречие с нея. Тъй като в Православната църква абортът еднозначно се разглежда като убийство на човек, на тази база ще акцентираме най-вече на онези моменти от технологията на метода ин витро, където е налице убиване на ембриони.

Този по-опростен подход към въпроса ще ни помогне, без да влизаме в сложни богословски и биоетични анализи, да разгледаме метода ин витро като технология, чрез която се създава човешки живот, но която задължително е свързана и с отнемането на човешки живот, т.е. с убийство. Ще видим, че зад радостта от децата, родени чрез метода ин витро, стои кръвта на неродените им братчета и сестричета. За останалите аспекти на метода ин витро, които влизат в противоречие с православната вяра и остават незасегнати по-нататък с цел избягване усложняването на текста, разчитаме на будния ум на читателите.

Първият фактически етап при жената, подложила се на ин витро в специализирана клиника, е контролирането на овулацията чрез медикаменти. Най-напред се използват такива, които пречат на яйчниците да отделят яйцеклетки твърде рано по време на цикъла. Следващата стъпка е прилагане на фоликул-стимулиращи лекарства, чрез които се стимулират яйчниците да развиват много повече яйцеклетки, отколкото нормално биха развили (обикновено яйцеклетки се съдържат само в големите фоликули).

Тук е налице насилие върху организма на жената да произвежда наведнъж несвойствено голямо количество яйцеклетки, отколкото при обичайния месечен цикъл - достига се дори до 10-15 яйцеклетки. В същото време трябва да отбележим, че приемът на медикаментите, предвидени за извънматочно оплождане, съвсем не е безопасен. Много жени, преминали тази процедура, впоследствие развиват кисти и рак, застрашаващи живота им.

След като достатъчен брой фоликули узреят, прави се инжекция с ЧХГ (човешки хорионичен гонадотропин), която дава на яйцеклетките необходимото финално развитие. След като ЧХГ е инжектиран, „часовникът започва да тиктака”, защото овулацията нормално ще настъпи около 40 часа по-късно. Трябва да се има предвид, че ако нивото на хормона естроген се вдигне изключително много и се предпише ЧХГ, за да се задейства окончателното съзряване на яйцеклетките, могат да възникнат следните по-сериозни усложнения при жената: сериозна задръжка на течности в коремната област и дори в гръдния кош; тромбози на вени или артерии (образуване на кръвни съсиреци), които могат да причинят инсулт, инфаркт или емболия; ненормално увеличени яйчници, които могат да се разкъсат или усучат (тогава се налага спешна хирургична намеса). Тежката форма и животозастрашаващите усложнения на Синдрома на овариална хиперстимулация включват бъбречна недостатъчност, респираторен синдром, кръвоизлив от яйчникова руптура и тромбемболия. Очевидно е, че има сериозни рискове за живота на жената, подложила се на процедура ин витро.

Получаването на яйцеклетките е прецизно планирано и се извършва в точно определени часове след инжекцията с ЧХГ (обикновено от 34 до 37 часа). Моментът е извънредно важен, защото получаването на яйцеклетките трябва да стане преди естествената овулация. По време на тази процедура на жената се дава успокоително или се прави венозна упойка. Зрелите яйцеклетки се събират посредством игла, задвижвана от ултразвукова сонда. Иглата преминава през задната стена на влагалището и отива до яйчника. Тогава яйцеклетките се изтеглят в иглата. Процедурата се прави с краткотрайна упойка.

В деня на пункцията ембриолозите от клиниката за ин витро информират мъжа кое е най-подходящото време за получаването на семенна течност. В масовата практика това става чрез мастурбация, т.е. ръкоблудство, ако използваме точната дума.

За „необезпокояваното“ получаване на семенната течност в стерилен контейнер във всяка клиника има определена стая. За да се подпомогне ръкоблудството, в нея обикновено има всичко необходимо - порно списания, телевизор и DVD плейър, където да се пускат порно филми. Реално това няма да бъде първото ръкоблудство, защото практиката е преди започване на процедура ин витро, мъжът да „дава“ семенна течност за изследване на процента живи и подвижни сперматозоиди (спермограма), както и за наличие на патогенни микроорганизми. Само че ръкоблудството е тежък грях, който подлежи на изповед и налагане на епитимия. Всъщност при такъв старт на процедурата ин витро за мъжа би трябвало веднага да светне червената лампичка, че не е богоугодно дело, което започва с грях. Наистина има и други методи за получаване на семенна течност чрез медицинска интервенция, но в реалната практика те се използват много рядко - само когато мъжът не успее да „даде“ семенна течност чрез мастурбиране, а и се заплащат допълнително.

В лабораторията на клиниката зрелите яйцеклетки се смесват със семенна течност и се оставят да се оплождат (има и по-сложни високотехнологични методи). На следващия ден яйцеклетките се проверяват за признаци на оплождане. Оплодените по такъв начин яйцеклетки се наричат пре-ембриони. Те ще бъдат наблюдавани през следващите два дни за правилно клетъчно деление и „качество“. Когато достигнат подходящ етап на развитие, ембрионите биват поставени в матката. И това е един от критичните моменти, в който методът ин витро влиза в непримиримо противоречие с православната християнска вяра. За по-голяма нагледност ще използваме един пример.

Да предположим, че след хиперстимулацията от жената са извлечени 10 зрели яйцеклетки и от тях са оплодени 9, т.е. в лабораторията ембриолозите са успели да получат 9 ембриона. При всички случаи от тези 9 ще има поне няколко - да речем 4 ембриона, които по критериите на медицината не се развиват правилно. Обикновено за това се съди по начина, по-който се делят клетките, правилността на формата им и др. Така ембриолозите ще определят въпросните 4 ембриона като „некачествени“, „негодни“ и ще ги изхвърлят. Това става със съучастието на мъжа и жената, подложили се на процедура ин витро, защото още преди започването ѝ се подписват документи, упълномощаващи ембриолозите от съответната клиника да извършват такива действия.

Тук е първият момент, при който методът ин витро прибягва към убийство на ембриони - нещо като аборт, само че извън утробата на жената. Разбира се, ембриолозите имат своите медицински и етични аргументи - трансферирането на „некачествените“ ембриони в матката ще доведе или до неуспешна бременност или до раждане на деца с много тежки вродени заболявания, поради които те ще страдат през целия си живот, както и техните родители.

В зависимост от „качеството“ на ембрионите, вида на стерилитета (първичен или вторичен), възрастта на жената и други фактори могат да бъдат трансферирани от един до три ембриона (в много редки случаи и повече). Броят им се обсъжда с жената и мъжа непосредствено преди трансфера. Да допуснем, че в настоящия пример се трансферират три ембриона с цел постигане на по-голяма успеваемост, а останалите два се замразят. Процедурата по трансферирането на ембрионите е напълно безболезнена и трае няколко минути. Ембрионите се поставят в матката с помощта на катетър. След трансфера се провежда лутеална поддръжка (естрогенoви препарати, прогестеронови препарати или ЧХГ). Тестът за бременност се прави 14 дни след трансфера, независимо дали е настъпило кървене или не.

Да предположим, че тестовете и прегледите установят успешна бременност. Тук е вторият критичен момент, свързан с убийството на ембриони. В нашия примерен случай бяха трансферирани три ембриона, значи възможностите са три: бременност с едно, две или три деца. Много често при бременност след ин витро с тризнаци се пристъпва към „редуциране“ на броя на ембрионите до два или един, като тук също могат да се изтъкнат медицински и „етични“ аргументи. Но сега вече става въпрос за същински аборт - убийство на живо и здраво дете или деца в утробата на майката. Логично може да има и случаи, при които след установяване на бременност с близнаци след ин витро процедура, единият от тях да бъде убит по същите тези медицински и „етични“ съображения. В най-лошия случай от примерните три ембриона се оставя само един, който да се роди „нормално“.

Тежка може да бъде съдбата и на останалите два ембриона, които в настоящия пример биват замразени. Обикновено тяхното замразяване служи за резерва в случай, че бременността не се развие както трябва. Но когато се роди живо и здраво дете (деца) от първия трансфер, пред двата замразени ембриона има следните варианти според българското законодателство: да се използват за следваща бременност, но само при същата двойка мъж и жена, участвали в процедурата ин витро (даряването на ембриони в България към сегашния момент е забранено); да се предадат за научни опити; да се изхвърлят[2].

Много често след успешно раждане от първия трансфер замразените ембриони просто се изхвърлят, т.е. отново е налице убийство на деца, свързано с метода ин витро. Така в този примерен случай, който е много близък до реалността, излиза, че раждането на едно дете е съпроводено с убийството на осем негови братчета и сестричета. И това при положение, че е налице бременност още от първия опит за ин витро оплождане. А практиката показва, че има жени с много голям брой неуспешни опити.

Човек може да се запита, колко ли ембриони (потенциални деца) са убити за живота на едно дете, родено по метода ин витро. Такава статистика има за Великобритания, където за периода от 1991 г. до 2011 г., при постигната средна успеваемост на метода ин витро 15%, са отчетени средно около 32 „създадени“ ембриона за всяко родено дете по този метод, повечето от които се изхвърлят. Но по-важният въпрос е кой и как ще отговаря пред Бога за смъртта на целия този огромен брой деца, „създадени“, за да бъдат изхвърлени, т.е. убити. Отговорът е ясен, но страшен.

Основавайки се на така разгледания метод ин витро и предложения пример, еднозначно се налага изводът, че този метод изцяло противоречи на християнската вяра, Свещ. Писание и Свещ. Предание на Православната Църква, тъй като поне на един етап от неговата технология се прибягва задължително до изхвърляне на ембриони, т.е. до тяхното убиване. Това е етапът, когато от всички получени ембриони се прави селекция на „качествени“ и „некачествени“, „годни“ и „негодни“, като „некачествените“ и „негодните“ се изхвърлят, т.е. убиват. Затова следва да се отхвърли и заместващото (сурогатното) майчинство, което включва в себе си поне една процедура ин витро (този проблем е значително по-сложен и то далеч не само заради по-големия брой „майки“, които в един момент биха могли да претендират за родителство над едно и също дете).

Както вече споменахме, в края на 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква прие становище относно методите на асистирана репродукция и заместващото майчинство. В него фигурира следният текст:

Българската православна църква допуска „ин витро” оплождане, при което се използва биологичен материал, принадлежащ само на двамата съпрузи за създаване на ембриони, всеки от които се имплантира в съпругата, без да се унищожава нито един от тях, като те се износват единствено и само от съпругата“.

Ето при какви условия се допуска извършването на процедура ин витро от православни християни. Заради това допускане Св. Синод бе критикуван от по-консервативните кръгове в Църквата и то съвсем резонно. Ако някой реши да се възползва от „допустимото“ ин витро, ще види, че поставените условия и изисквания в становището на Св. Синод на практика са почти неизпълними. Това е така, защото от една страна „създаването“ единствено на „качествени“ ембриони от ембриолозите в една процедура ин витро е нереалистичен и твърде идеалистичен засега вариант. От друга страна, избягването на изхвърлянето на ембриони, т.е. „създаването“ само на един, два или три ембриона, които да се трансферират в матката на жената, е практически неоправдано заради ниската успеваемост на метода - едва 15-25% при доста висока цена на единичната процедура ин витро, която често се налага да се извършва многократно.

Наистина в Италия има клиники, предлагащи възможности да се „създават“ само три ембриона, като клетките за тях се вземат само от родителите и всичките три ембриона се имплантират без унищожаване[3]. Към момента в България не е известно да има такава практика. А и колко ще са жените, които биха приели в утробата си ембрион, от който се предполага, че ще се роди дете с вродени малформации и тежки заболявания?

Очевидното заключение е, че православните християни в никакъв случай не трябва да прибягват към метода за асистирана репродукция ин витро, защото това противоречи на Шестата Божия заповед – „Не убивай”. В Свещ. Писание и Предание има редица случаи, когато след усърдни молитви към Бога Той е удостоявал праведниците с деца: например св. прор. Захария и жена му светата праведна Елисавета, светите Йоаким и Анна и др. Много безплодни жени зачеват по застъпничеството на Св. Богородица и светите Божии угодници, към които съпрузите трябва да се обръщат с гореща молитва. Тези, които имат голямо желание да станат родители, но са безплодни, могат усърдно да прибягват в молитва към Бога, св. Богородица и светиите; пред тях обаче има и друг вариант - да осиновят дете или да станат приемни родители. Така и себе си ще спасят, запазвайки се от грях пред Бога, но и ще спасят от глада, мизерията и нищетата някое невинно създание. Нещо повече - ще го въведат в Църквата Христова, където то може да наследи божествено осиновление и спасение.

Из книгата „Християнският брак. Живот в Христа, интимно съпружеско общуване и целомъдрие”, изд. „Витезда”, 2015 г.

Още по темата:

Криминализираната правда и легализираното беззаконие – част 1

Методът ИН ВИТРО в светлината на Православната антропология и учение за смисъла на страданията

 


[1] Документът е публикуван на адрес: www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=attitude_6.xml

[2] Успешното съхраняване на замразени ембриони не може да бъде гарантирано. Например в 2011 г. през Страстната седмица в италианската клиника „Сан Филипо Нери” повреда на инсталацията за замразяване на ембриони станала причина за унищожаването на 94 ембриона (вж. статията „Повреда в италианска клиника доведе до унищожаването на 94 човешки ембриона”) – бел. ред.

[3] „През 2003 г. италианският Сенат одобрява законопроект, който да контролира създаването и използването на човешки ембриони. Той забранява практики, които включват донорско оплождане, достъп до техники за възпроизводство на неомъжени жени, замразяване на ембриони и предимплантационна генетична диагностика. Само три ембриона могат да бъдат оплождани наведнъж и всичките три трябва да бъдат прехвърлени в матката на жената по едно и също време” (виж статията на Людмила Филипова „Да се ожениш за сестра си”) – бел. ред.

Други статии от същия раздел:

module-template7.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти