Господи, благослови!

Днес ще говоря за дявола. Учудвате се? - Разбирам ви. През ХХ век в периода на победното шествие на научното знание, в най-големия град на страната – център на научни изследвания, откъдето ежедневно радиото разнася по целия свят ликуващия вик на тържеството на науката и материализма, и не щеш ли... в цялата тази обстановка - слово за дявола! Какъв анахронизъм! Каква отживелица! Та това е живо Средновековие!

Та кой сега вярва в дявола? Дори вярващи хора, смятащи се за разумно вярващи, или разбират евангелските и светоотеческите разсъждения за дявола иносказателно, тоест под дявол разбират греха и силата на греха, посочвайки, че Спасителят говори за дявола, приспособявайки словото Си към народните поверия; или смутени заради наивността на евангелските разкази просто повдигат рамене, не дръзвайки да изкажат основната си мисъл: „Това е остаряло за нашето време”. Или пък принизяват църковното учение за дявола и не знаейки как да го свържат с живота, приемат това учение повърхностно, имайки някакви съвсем смътни представи за сатаната.

Ако и хората да мислят така за дявола, той, дяволът, си съществува и Христос в евангелския разказ казва и нещо повече: той не само съществува, но може и да се разпорежда с живота на хората. Господ изцелил жената, която от 18 години страдала от недъга си и когато книжниците Му задали изкусителния въпрос, защо Той извършил изцелението в събота, Той отвърнал: „Не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои?А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?” (Лука 13:15-16).

Виждате ли? Сатаната не само съществува, а и може да хазяйничи в човешкия живот. Но ние няма много да се задълбочаваме по въпроса за битието на дявола. Това би ни отвело към отвлечени и неуместни за слово след служба поучения. Ще посочим най-нагледните доказателства за това битие както теоретични – от нашия ум, така и практически – от живота.

Ето доказателствата от ума. В безсмъртието на душата вярвате ли? - Вярвате. Значи след смъртта душата живее? - Да. Значи злата, извратена, мрачна и тъмна душа, такава и преминава отвъд? - Това е ясно.

Ето такива черни души са духовете на тъмнината. И тъмната душа отива в света на злите духове, при себеподобните си. Тъй като този свят е свят на разумни същества, той трябва да има и своя организация, свои идеали, задачи и цели, свои способи на действие и живот.

Светата Църква вярва, че този свят се оглавява от своите родоначалници, първите отпаднали от Бога зли духове, пронизани от лъжа, изтъкани от злоба, натрупали хилядолетен опит. Тяхната задача е борбата със Светлината. Под тяхно ръководство всички зли духове са ангажирани в борбата с царството на Правдата, тоест с царството на Христа. Затова в света виждаме борба срещу доброто, насаждане на злото или греха, защото злото и грехът са тъждествени понятия. И светът на доброто е населен с невидими зли духове, цялото съществуване на които преследва една цел: да погаси Светлината, да унищожи доброто, да насади ада навсякъде, за да се установи повсеместно тържество на мрака и ада. Това са най-основните понятия за царството на злото и неговите обитатели. Това царство е съвсем реално!

А сега нека посредством един щрих се приближим към неговото битие практически, тоест от жизнения опит. Избягвайки обширни позовавания на опита, ще се спрем на две такива явления. Вие сте наблюдавали в себе си, в околните, ако, разбира се, умеете да се вглеждате в действителността, че има сили, които действат в човека помимо неговата воля и дори помимо неговото съзнание. Такива състояния се виждат на всяка крачка. Всички тези страстни състояния, похот, плътска чувственост, състояние на гняв, пиянство, страст към хазарт и пр. Името им е легион! Това са състояния, при които човек не принадлежи на себе си, а бива влачен като свързан и безсилен роб, изпълняващ нечия чужда воля.

Науката, разбира се, няма да назове тези сили зло и сатана, а ще ги нарече психическа наследствена обремененост, патология, психоза и т.н. Но това обяснение е повърхностно!

Когато човекът бива „влачен” против волята си, против съзнанието си, когато се мъчи, страда, бори се и все пак е безсилен, когато тази сила е съвсем обективна в човека, като някакво второ „аз”, когато тя се осъзнава от човека като нещо чуждо и враждебно нему, тогава научното обяснение ни дава твърде малко. Не! Църквата, ръководена от Божието слово говори по-кратко и по-просто: тук в човека действа чужда сила, действа разрушителната сила на злото и човекът вече не е свободен, той е свързан от дявола, от сатаната.

А и освен чрез страстите силата на злото и мрака понякога се проявява в хората при техните взаимоотношения. Тя се проявява, когато злото не понася Светлината, с която му се налага да се сблъска. Защо например разпътната жена не понася присъствието на свенливостта и целомъдрието? У нея веднага се поражда злоба. Защо има случаи, когато майката или бащата преследват своя син или дъщеря, ако те са тръгнали по Божия път? Ако дъщеря им започне да „хойка”, току виж го понесат по-леко, отколкото ако прекарва много време в храма. Защо е така? Защо у хората при среща с духовно лице или дори с обикновен църковен човек се събужда духът на злобата? Гледаш - кротък човек, приличен на вид, държи се смирено, не предизвикателно, а против него беснеят. Защо? Всичко това е обсебеност под влияние на злите сили. Мракът не понася мира, който го отхвърля и повдига злобата на ада.

И тъй, тъмните духове на злото съществуват и се намесват в живота ни. И ако вие не държите сметка за тази зла реалност, намесваща се във вашия живот, допускате две много сериозни грешки.

Първата грешка: такъв човек унищожава християнството, обезсмисля го, прави християнството мъртво и ненужно. Така в наше време християнството е изпразнено от съдържание за много хора, наричащи се християни. В какво се състои смисълът на християнството? Във възраждането на човека чрез унищожаването на злото в човека. В какво се състои смисълът на идването на Христа? В борбата със злото, в унищожаването на злото, в победата над сатаната, в освобождаване на човека от силите на злото и неговото спасение. Апостолът тъй и говори: „Та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола” (Евр. 2:14).

И ако вие заради своето маловерие и разсъдъчност изхвърляте от Христовото дело борбата с дявола и победата над него, вие унищожавате силата на християнството. Вие принизявате Христос до образа на възвишен моралист, който просто учил на добро и толкоз. И ако в своя живот на християни не водите борба с дявола, то вие сте мъртви за християнството. То нищо не ви дава и вие ще бъдете хладни, празни, унили, скучни и нищо не получаващи от Христос и Църквата. Това наистина е така! Нима повечето християни не са такива? Нима повечето християни не са безжизнени? Това е съвсем логично!

Допуска се и втора много сериозна грешка, когато от живота на християнина се изпари мисълта за дявола и необходимостта за борба с него. Тогава човекът сам отдава себе си на стихиите на злото, отдава се свободно и доброволно. Случва се следното: човекът си мисли, че всичко около него е спокойно, враг не съществува и тъй като животът му е обезпечен, той живее непредпазливо, силите на душата спят, всички душевни движения се приемат като свои, като нещо естествено. От това състояние на житейско безгрижие се ползват силите на злото, защото за тях няма никакви препятствия. Душите са спокойни, безгрижни, открити и беззащитни... Човекът може да бъде победен с голи ръце без никаква съпротива от негова страна. Трагична картина! Човекът е убедил себе си, че враг не съществува и всичко се случва по силата на естествени закони. А врагът се надсмива... Влиза свободно, когато всички входове са отворени и започва да хазяйничи.

Един френски писател (Юисманс) казал нещо изумително: „Най-голямата победа на дявола е да внуши на хората, че не съществува”. Чувате ли? Да, това е най-голямата победа на сатаната. Той е внушил това. Какъв ти дявол?! Никога не е имало и няма нищо такова! Това е стар и глупав предразсъдък! А дяволът стои отстрани и злобно се смее. Него го няма, враг не съществува... Долу вниманието и предпазливостта! Той ще управлява. Пред него всичко е открито – да влиза в човека и да прави с него каквото си ще. Все едно крадците и бандитите да уверят хората, че те не съществуват, че изобщо няма такова нещо като кражби и обири. Хората биха оставили вратите си отворени и биха се предали на безгрижие. О, как биха процъфтели тогава крадците и престъпниците! Да, за материалните неща хората винаги се грижат, заключвайки ги зад десет заключалки, те охраняват благата си, а за благата на душата нехаят. Душата е отворен двор. Всичко е открито. Боите се от крадците, а от духовния бандит не ви е страх!

И никакви оправдания няма да помогнат на хората. Развратителят и похитителят на техния живот, техният непримирим и страшен враг съществува. Той неуморно върши своето дело. Хората свързани от него са послушни негови роби. И не казвайте: о, ако можехме по-осезателно да го видим и да се убедим, че той съществува! Лесно можете да го видите. Научете се да си отваряте очите. Това не умеете вие! Вие сте слепи. Себе си не виждате, а как искате да видите дявола?! Научете се първо да виждате себе си и тогава, повярвайте, ще видите дявола.

Молете се Господ да ви прати добър ум, трезвена съвест, да отвори вашите вътрешни очи, та никога да не забравяте вашия изконен враг, винаги да бъдете готови за борба с него, да охранявате строго входовете на вашата  душа и тогава Божията сила ще бъде отдясно на вас и душата ви няма да бъде свързана от сатаната, както била свързана от него жената от евангелския разказ.

Да ви дарува Господ по молитвите на вашия светъл дух – ангела хранител – да избягвате дяволското робство и да бъдете свободни Божии чеда, да съзиждате спасението си в Христа Иисуса нашия Господ, Комуто слава, чест и поклонение во веки веков. Амин.

Епископ Шлиссельбургский Григорий (Лебедев). Проповеди. Духовные размышления. Письма к духовным чадам.

Превод: прот. Божидар Главев