Както всяко човешко изкуство, което е дадено от Бога като помощ поради немощта на нашето естество, например: земеделието, защото само по себе си произрастващото от земята не е достатъчно за удовлетворяване на нашите потребности, тъкаческото изкуство, а също и изкуството на архитектурата с цел да се покриваме поради благоприличие или заради вредоносността на въздуха, това същото е и с лекарското изкуство.

Тъй като отвсякъде смущаваното наше тяло е подложено на множество въздействия, идващи както отвън, така и пораждащи се отвътре поради приетата храна, то изнемогва или пък страда от излишество или недостиг, разпореждащият се с целия наш живот Бог ни е позволил лекарското изкуство, което имайки за образец духовното лечителство, също има за цел да ни избавя от излишното и да възпълва недостигащото.

Както ако живеехме още в рая на сладостта, не бихме имали нужда от земеделски изобретения и трудове, така и ако не бяхме подложени на страдания и бяхме запазили дара, който ни бе даден при сътворението и бил съхраняван до грехопадението, не бихме имали нужда от средствата на лекарското изкуство за свое облекчение. Но както след изгонването ни от рая е казано „с пот на лицето си ще ядеш хляба си” (Бит. 3:19), с цел облекчаване на тежките последствия от проклятието, като резултат от дълговременен опит и много трудове над земята, се явило изкуството на земеделието, защото Бог ни дарувал умения и способност да постигаме това изкуство, така, тъй като ни е повелено да се върнем отново в земята, от която сме взети и понеже сме свързани с подложена на болести плът, която заради греха е осъдена на тление и чрез това сме били подложени на тези немощи, затова ни е дадена и помощта на лечебното изкуство, макар в някаква степен да си оставаме страдащи от болести.

Защото не от само себе си са израсли тревите, които са полезни при една или друга болест, но очевидно по волята на Създателя те са създадени с цел да служат за наша полза. Затова свойствата, които имат корените, цветовете, листата, плодовете и соковете, както и металите и всичко, което се открива в морето и е годно за ползване с цел укрепване на тялото – всичко това е подобно на онова, което е годно за храна и питие. Но онова, което е прекалено изискано, води към излишество и изисква дълговременни трудове и като че целия наш живот превръща в грижа за плътта, трябва да бъде забранено за християните. И необходимо е да се стараем така да се ползваме в случай на нужда от дадено изкуство, че не само в самото него да виждаме причината за здравето или болестното състояние, а да приемаме всички предлагани от изкуството способи за слава Божия и като образец на грижата за душата (св. Василий Велики)^[1].

***

Животинско безсмислие би било да се надяваме да получим здраве за себе си само от ръцете на лекаря, към което, както виждаме, са склонни някои жалки люде, които не се срамуват да наричат лекарите свои спасители. Но престъпно упорство би било също и ако във всички случаи избягваш ползването на лекарското изкуство (св. Василий Велики)^[2].

***

Не бива напълно да се избягва лекарското изкуство, но е несъобразно и изцяло да възлагаме на него всичката си надежда (св. Василий Велики)^[3].

***

Господ е дал лекарското изкуство на светските хора за изцеряване на тялото и удовлетворяване на неговите нужди, ... защото те не са в състояние още напълно да поверят себе си на Бога (преп. Макарий Египетски)^[4].

***

Нищо не пречи на човека да извика лекар във време на болест. Бог е предвидил, че ще има нужда от лекарското изкуство и е благоволил то накрая да се конструира на основата на човешкия опит; затова отнапред е дал битие и на лечебните средства в реда на творенията. Впрочем не на тях само трябва да възлагаме надеждата за излекуването, а на истинския наш Лечител и  Спасител Иисус Христос (бл. Диадох)^[5].

***

Четейки медицински книги или питайки някого за тях, не забравяй, че без Бога никой не получава изцеление. И тъй, който посвещава себе си на лекарското изкуство, трябва да предава себе си в Божиите ръце и Бог ще му даде помощ. Лекарското изкуство не пречи на човека да бъде благочестив, но той трябва да се занимава с него като с ръкоделие за полза на братята. Каквото вършиш, върши го със страх Божий и ще се запазиш по молитвите на светиите (авва Доротей)^[6].

***

Лекарите са дадени от Бога и Божията воля е да се обръщаме към тях (св. Теофан Затворник)^[7].

***

Не се сърдете на лекарите. Те не лекуват сами. Излекуване настъпва, когато Бог благослови (св. Теофан Затворник)^[8].

***

Както писах преди, пиша и сега: да се ползват лекарства не е грях, защото и лекарят е Божий, и лекарствата са Божии, и рецептите са Божии. Попитайте някой смирен доктор. Той откровено ще Ви каже, че лекарите сами не знаят как се пишат рецепти, които дават изцеление. И тъй, ако вие, уповавайки се на Бога и очаквайки помощ от Него, а не от лекаря и лекарствата, се обръщате към естествени средства за лечение, то в това грях няма. Щом тези средства са дадени от Бога, то ние можем да ги ползваме. Било угодно Богу да ни снабди и с естествени, и със свръхестествени средства. И никому не е забранен достъпът до тези извори. Ключът към тях е вярата. И Бог, когато иска по този начин да изцели, Сам влага в човека сила на вярата и води натам, откъдето ще благоволи да даде изцеление. Ние сме слепи. И като не знаем къде се крие предвиденото за нас от Бога изцеление, опитваме всички дадени от Бога средства – и естествени, и свръхестествени, винаги уповавайки се само на Него и Нему предавайки своята съдба и съдбата на тези, за които се грижим (св. Теофан Затворник)^[9].

***

Бог е създал и лекарите, и лекарствата. Ако човек се ползва от тях, това не значи, че нарушава Божиите порядки (св. Теофан Затворник)^[10].

***

Всичко е от Бога. Той допуска да поболедуваме и Той ни е снабдил със средства за лечение (св. Теофан Затворник)^[11].

***

Може да не се лекуваме в очакване, че Бог ще ни изцели, но това е твърде смело. Можем да не се лекуваме и упражнявайки се в търпение и в пълно предаване на Божията воля, но това е твърде възвишено, а при това всяко „ох” ще ни бъде вменено във вина; уместно е само едното благодарение и радост (св. Теофан Затворник)^[12].

***

Който не се чувства достатъчно мъжествен да претърпи болестта, нека по-добре прибегне до лекарите, очаквайки обаче помощта от Бога, защото Той вразумява лекарите (св. Теофан Затворник)^[13].

Православная онлайн-библиотека «святоотеческое наследие»

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Правила, пространно изложенные в вопросах и ответах, Вопрос 55.

[2] Пак там.

[3] Пак там.

[4] Преп. Макарий Египетский, Духовные беседы, Беседа 48, О совершенной вере в Бога.

[5] Добротолюбие избранное для мирян, Терпение. Скорби, искушения и болезни.

[6] Дорофей авва Палестинский, Душеполезные поучения, Вопросы преподобного Дорофея и ответы, Вопрос 76.

[7] Свт. Феофан Затворник, Письма (выпуски 1-8), Совет о пользовании болящей припадками.

[8] Свт. Феофан Затворник, Письма (выпуски 1-8), Утешение при продолжении болезни.

[9] Свт. Феофан Затворник, Письма (выпуски 1-8), После благодатной помощи обращаться ли к доктору? Средства врачевания естественные и сверхъестественные - все от Бога.

[10] Свт. Феофан Затворник, Письма (выпуски 1-8), Разные ответы и наставления для поддержания ревности о духовной жизни.

[11] Свт. Феофан Затворник, Письма, Письмо 1012 вып. 6 стр. 16.

[12] Пак там.

[13] Свт. Феофан Затворник, Письма, Письмо 1080 вып.7 стр. 171.