„Наказанието за гордия е неговото падение”, е казал св. Иоан Лествичник.

Това наказание Господ премъдро употребява като лек срещу гордостта. Но всички действия на Божия Промисъл и допусканите от Него наказания служат за полза на човека само тогава, когато той се стреми да достигне неземни цели. Ако той си е поставил за цел на своя живот само спасението в Единия Бог, тогава всичко случващо се с него ще бъде от полза за неговото преуспяване. При лишаване от всички земни блага, при нанасяне на удар и възприемането му с всички свои чувства, при понасянето на безчестие и пр., там, където и най-силната душа би се съкрушила, но само ако си е поставила за цел на своите търсения някое земно благо, там боголюбивата душа получава твърдост, мъдрост, свобода и ако от нещо се лишава в тези сполетели я скърби, то се лишава единствено от тази връзка със страстите, в които е била заключена и с които не е могла сама да скъса само по силата на своята воля, а тази връзка се разрушава единствено чрез Божието действие.

Велико благо е да не си поробен от нищо земно поне що се отнася до стремежите на душата, тогава всяко Божие действие е насочено към спасение и действа в правилна посока.

Душата, която се е отрекла от страстите, получава усещане за добродетелите. Отричайки се от сластолюбието, тя опитно познава смирението и т. н. Отричайки се от своите прищевки, от своята грехолюбива воля, от своите разбирания, тя бива въведена в познание на Божията воля.

Чрез деятелното изпълнение на Божията воля, която й се явява при принасяне спасителна полза на ближния, тя се просвещава с божествени откровения и просвещавана от тях се въвежда не само в чистотата, но и в безстрастието.

Преподобная Арсения Уст-Медведицка (Себрякова), Чистое сердце

Превод: прот. Божидар Главев