Беседа с бивш студент в немско висше училище по богословие

Разкажете ни, моля, за Вашето следване в Германия.

– Три години учих в католически богословски институт, където се дипломирах. Още две години след това писах дисертация, но не я завърших. Когато вече нямаше възможност да получа виза и стипендия, си събрах багажа и си заминах.

Какво Ви подтикна да получите образование в католическо учебно заведение?

– Колкото и да е странно към това ме подтикна обучението ми в православната духовна семинария, увлечението по различни богословски въпроси, а и още преди това имах интерес към немския език. Затова попитах в нашата семинария дали не смятат да организират обучение в Германия...

Тоест Вие сте учили в православна семинария…

– Да. Имам диплома за бакалавър. Там всички бяха много идеалистично настроени за едно такова заминаване. Отиваш в Германия и попадаш на всичко, за което може да мечтае един инфантилен православен, увличащ се прекалено много от научните занимания. А всъщност изобщо не е така.

А как е?

– Интелектуалната среда и научното ръководство там бяха като при Робинзон Крузо, когато живял на необитаемия остров, т.е. никакви. Защото и едното и другото бяха така организирани, като че ли специално искаха аз колкото може по-малко да напредна и колкото може по-малко да се науча на нещо.

Някои от моите православни приятели смятаха, че отивайки там, ще продължа богословското си образование. Но истината беше, че това не стана. Всички, които ме изпратиха там, всички, които ме подкрепяха, завиждаха или недоумяваха защо не съм останал там, проявяваха много наивност. И проблемът даже не е в католическата пропаганда. Там съществува баналната идеология на западното превъзходство, която се проявява на всички нива.

Какви бяха отношенията Ви с католическите студенти?

– Не много добри. Разбира се, немците никога не са ми казали нищо грубо. Но при това степента на отчуждение и ксенофобия беше толкова висока, че и досега ми е болно. Просто ме смятаха за никой. Това беше непоносимо. Защото в семинарията бяхме като едно семейство: всички бяхме близки, познавахме се, всичко обсъждахме и разисквахме. Имахме изтъкнати преподаватели, които ни оказваха огромно влияние. А немските учители… Дори не си струва да се споменават имената им, защото те нищо не представляват.

При това те са убедени, че са въплъщение на водещите идеологии и ние трябва послушно да приемаме всичко това. Те са уверени, че никъде няма по-добро образование от това, което съм получил в Германия, че всичко там е прекрасно. Едновременно с това владее пълна ксенофобия и увереността, че те са върхът на любезността. И досега умът ми не го побира, как може човек да бъде толкова пропит с лицемерие. А за тях това е нещо съвсем нормално. Нашият народ, ако е мил - мил е, ако е груб - груб е. А да не смяташ човека за човек и при това да не му кажеш груба дума в продължение на години – това за руския човек би било много сложно.

Но може би е хубаво, че отношенията ви не са били добри. Ако Ви бяха приели в тяхната среда, навярно в крайна сметка това би повлияло на Вашия светоглед…

– И на мен ми минават такива мисли. Мисля, че ако бях завършил дисертацията си и бях я защитил, това би било против моята съвест, в някакъв смисъл би било предателство към Православието, към моята семинария, учители и приятели. Защото това би означавало, че съм съгласен с начина, по който те се отнасяха с мен, и с всичките им идеологии и научни подходи…

А каква беше програмата там? Какви предмети се преподаваха?

– Предметите бяха много. Ветхият и Новият Завет бяха два от предметите. Курсът се основава на съвременните теории, измислени от протестантите. Е, католиците може нещо да са променили. Но тези, които се занимават с Библията - екзегетите, напълно отричат Светите Отци, смятат ги за въплъщение на всички съществуващи неверни подходи.

Тези, които се занимават с догматика, във всяка тема отначало изучават какво са казали Светите Отци, какво са казали схоластиците и т.н. Сякаш приемат съществуването на Отците. Но на практика, ако се погледне какви материали използват, струва ми се, че от цялата патристика около 80 процента е отделена на блаж. Августин, т.е. всичко е само отбиване на номера. Догматиката им е много подробна. Курсът е шест семестъра. По всички раздели, систематично, по точки.

Има също църковно право. Ватиканът е издал корпуси от канони, отделно основен, отделно за Източните Църкви. И по тези корпуси учехме с конкретни тълкувания и конкретни случаи, даже със съдебните решения по брачните дела. Това беше фактически материал без каквито и да било спекулации. Затова този предмет ми харесваше – отчетлив и ясен. А по някои курсове съдържанието беше на практика светско.

Например нравственото богословие е по-близо до психологията, либерално и повърхностно. Като че ли говорят правилните неща, но някак несериозно. Ако попитат някой теолог за Светите Отци или за аскетиката, мисля, че той не би разбрал за какво го питат и би казал: „Обърнете се към професора по древна история и патрология.“

Имаше даже и такъв предмет – духовност, но това беше един нищо не значещ предмет, психология, без никакво отношение към духовността. Курсът по него беше кратък и не остави следа в моята памет и съзнание.

Пастирското богословие беше някакво словоблудство. Там имаше „литургия“, „материя“, „канония“, още някакви неща и също, че „енорията е община“. И още две-три подобни понятия и това го предъвквахме няколко семестъра.

Литургиката беше като църковното право. С конкретен материал, във всеки случай не светски, а нормален католически предмет.

Имаше още религиозна педагогика, но също беше нещо близко до словоблудството.

Философията се доближаваше до богословието. Но там даже не четяха пълния курс по История на философията, за разлика от нашата семинария. Беше избирателно…

История на Църквата се преподаваше отделно древна, отделно средните векове и отделно нова. Патрологията влизаше в история на древната Църква, не се изучаваше като отделен предмет…

А сравнителното богословие?

– Те нямат такова понятие. Имаше няколко предмета, свързани с Източните Църкви. Но ги посещаваха само униатите и представителите на Източните Църкви. Немците не се интересуваха по тези въпроси. Това беше нещо като факултативна форма за „източните другари“. При тях, от една страна, има тенденция да смесват всички униати, включително и монофизитите, с Православието и да казват, че това са Източни Църкви. А другата тенденция, успоредно с това е, че в Православието всяка Поместна Църква е отделна конфесия, т.е. те напълно отричат идентичността на Православието именно като Църква и, разбира се, в този дух възпитават своята младеж.

Изобщо за много конфесии те имат доста смътни понятия. За нас те са някак схематични, но поне определени. А при тях е пълна мъгла. Например, те се опитват да водят преговори с лутераните, че уж с тях нямали никакви догматически различия и предлагат много неясни формулировки, които да са подходящи и за едните и за другите.

А какви са сега там библейските теории?

– За мен това беше насилие над мозъка! Аз изучих всичко това, взех си изпита и веднага го забравих. След изпитите известно време даже не можех да чета Библията. После отново започнах. Като цяло те издевателстват над всеки абзац: тази дума е оттук, тази дума е оттам, всичко е неистинно. Там някой нещо е добавял и невярно цитирал. Направо е невъзможно православен човек да понесе това!

Тези неща силно Ви смущаваха?

– Да. Там даже някои хора казваха, че не може да се прави защита на докторска дисертация едновременно по библеистика и по догматика, защото на единия докторант ще се наложи да говори едно, а на другия – точно обратното.

Тоест те взаимно се опровергават?

– Да. И всичко това е толкова дълго, усложнено и объркано, че е много трудно да се добереш до това, което искат да кажат.

Сега често може да се чуе, че католицизмът се е променил и уж станал по-близък до Православието. Доколко това мнение съответства на действителността?

– В тяхната теология има много компромиси и лицемерие. Много от тях пишат доста неясно, но не защото са възпитани да пишат така, а защото те поначало в нищо не вярват и сами са объркани, лицемерят и се опитват да извращават понятията. И затова се получава такава неяснота.

Моят бивш ръководител пишеше толкова сложно, че аз, даже през последната година на обучението си, с голям труд, стискайки зъби, едва се добирах до смисъла на неговите текстове. И то след огромно количество прочетена литература и прослушани лекции.

Например относно благодатта така пишеше, че разбрах: той просто не вярва, че такова нещо съществува. Като догматик той знае, че това понятие задължително присъства, даже има цял раздел в догматиката. Но той не вярва, че благодатта реално съществува! А при нас дори и бабите казват: „Ето тук има благодат“. За православните това е съвсем нормално понятие.

Каква е според Вас целта на католическите духовни учебни заведения?

– Да се подготвят клира и кадрите, които му помагат, някак така да преработят вярата, че да бъде удобно на днешната идеология. Да проповядват съгласно стандартите на западната светска държава. Тоест на тях им е нужно нещо подправено, модернизирано. И затова учат да не приемаме насериозно Православието и Отците на Църквата: за да насаждат у нас само съвременните теории, а не традицията.

И при такава мъгла в главите им те са магистри и доктори по богословие?

– Да. Но затова пък могат да пишат умопомрачително сложни текстове. Разбира се, тези, които искат да се занимават с наука точно към това се насочват. А тези, които просто ходят на църква, разпространяват всякакви теории и са с нагласата за приспособяване към духа на времето.

Например в лекциите на моя първи професор, който в началото ми беше научен ръководител, имаше разни теории - при тях това, както винаги е сложно и объркано, но накратко: че процесът на глобализация върви право към Царството Небесно. Че всичките тези световни процеси на обединяване са същото като обединението в християнски смисъл.

И така, на професорите им се налага да поработят, за да съгласуват несъвместими неща. Защото, разбира се, има явно противоречие между традиционното католическо учение и съвременната западна идеология. Но въпреки това те се опитват да примирят и приспособят всичко това. За това именно е нужен немският теолог – да приспособява вярата към изискванията на Евросъюза.

Между другото, западният глобализъм върви точно в посоката описана в Апокалипсиса, а немските теолози, разбира се, не вярват в Апокалипсиса. Те го тълкуват като някаква алегория, която се отнася към Римската империя. Даже имат такъв курс на обучение…

Тоест всячески се прокарва и оправдава само една линия на „партията“. Нито една крачка вляво или вдясно. Това, разбира се, не е демокрация. Това е разрушаване на вярата, на националните култури, на икономиките, на благосъстоянието и просто на здравия смисъл. За духовността пък изобщо да не говорим...

Благодаря Ви за съдържателния разказ!

Информ-религия

Превод: Даниела Димитрова