Българският патриарх Неофит и архиепископ Стефан

На 9 ноември 2017 г. Синодът на така наречената Македонска Православна Църква – Охридска Архиепископия (МПЦ–ОА) взе решение да се обърне към Българската Православна Църква (БПЦ) с молба да се възстанови евхаристийното общение между двете църкви и изрази готовност да признае БПЦ за своя „Църква-майка”^[1]. Македонската църква чака от Българската патриаршия признание за автокефалия и протекция за своите интереси в отношенията с другите поместни църкви.

Според българските СМИ ръководството на БПЦ ще проведе консултации с останалите поместни църкви за евентуалното признаване на МПЦ–ОА^[2]. Обръщението на Македонската църква ще бъде разглеждано на следващото заседание на Синода на БПЦ, което трябва да се проведе на 27 ноември 2017 година.

Какви са причините и целите на това обръщение и възможните последствия от тази инициатива на МПЦ–ОА на местно и междурегионално ниво?

За начало една малка справка. МПЦ самостоятелно провъзгласява своята автокефалия от Сръбската патриаршия точно преди 50 години - през 1967 г. Разколът става възможен благодарение поддръжката на македонското духовенство от страна на комунистическото ръководство на Югославия, която по това време провежда политика на поддръжка на малките народи на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) и борба против „сръбския великодържавен шовинизъм”. Й. Б. Тито се опитва изкуствено да направи от населението на Вардарска Македония отделна нация^[3]. Създаването на независима Македонска църква е трябвало да подпомогне процеса по създаването на македонска идентичност.

Интересен факт е, че създаването на МПЦ–ОА съответствало на интересите на Ватикана, който го подпомогнал финансово^[4]. Поддръжката на Светия престол на МПЦ–ОА способствала за установяване на контрол над Македонската църква^[5] от страна на католическата църква и включването на този регион в нейната сфера на влияние^[6]. На фона на каноническата изолация, в която се оказала новата „църква”, признанието от страна на Рим станало фактор, който придал на МПЦ–ОА привидна легитимност.

Всички опити на Сръбската православна църква (СПЦ) да преодолее разкола през последните десетилетия срещат противодействие от страна на сегашната македонска власт. През 2002 г. в Ниш между представителите на СПЦ и МПЦ–ОА е подписан договор, според който Македонската църква получава автономия в юрисдикционните граници на СПЦ. Под давление на македонските власти обаче Македонският синод разтрогва договора. Единственият архиерей, който продължава да поддържа единението със СПЦ е епископ Йован (Вранишковски). Впоследствие той бива назначен от Архиерейския Събор на СПЦ за екзарх на Сръбската патриаршия в Бившата югославска република Македония, а в 2005 г. е назначен и за глава на автономната Охридска архиепископия, която започва да действа на територията на Македония паралелно с МПЦ–ОА. Македонската църква и властите на републиката виждат в това заплаха за независимостта на страната и архиепископ Йован с духовенството и поддръжниците на каноничната Охридска архиепископия биват подхвърлени на жестоки гонения от страна на правоохранителните органи на Македония.

Архиепископ Йован (Вранишковски)

Днес църковната ситуация в Македония се усложнява от факта, че МПЦ–ОА се намира в зависимо положение от държавата. Ръководството на страната държи на автокефалията на МПЦ–ОА и не приема варианта с предоставения й автономен статут в състава на СПЦ. Логиката на властите е същата като тази в Украйна, че „една независима държава трябва да има независима църква”, което би затвърдило легитимността на съответната държава.

Храм „Св. Климент Охридски” в Скопие

Мотивите заставили МПЦ–ОА да се обърне към БПЦ са понятни – да легализира своя статут и да влезе в семейството на поместните православни църкви. Главата на Македонската църква архиепископ Стефан (Веляновски) иска да разреши този въпрос в рамките на текущата година - юбилейна за МПЦ–ОА, в която се чества 50 годишнината от провъзгласяването на автокефалията, а на Българската патриаршия е отредена ролята на инструмент за осъществяване на тази цел.

С обръщението си МПЦ–ОА на практика се опитва да играе на струната на патриотичните чувства на  политическия и национален елит на България, който гледа на македонците като на българи. Идеята, че българският народ понастоящем има две държави – българската и македонската, се проектира и върху църковната действителност.

Катализатор за това обръщение се явява сключеният договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан между Република България и Република Македония през юли 2017 г. След него както в македонското, така и в българското общество, започва да преобладава риториката за необходимостта от признаването на МПЦ–ОА от страна на БПЦ. Самото обръщение бива обнародвано от управляващия Струмишката епархия на МПЦ–ОА архиепископ Наум (Илиевски), и бива моментално подето и тиражирано от българските СМИ.

Понастоящем българската общественост призовава йерархията на БПЦ „да не пропуска уникалния шанс” да стане „църква–майка” за Македонската. Този висок статут по мнението на привържениците за признаването на МПЦ–ОА ще позволи на македонците и българите да бъдат признати за единна етническа общност и ще укрепи позицията на България на Балканите. Интересно е, че в същото време тези български патриоти пропускат някои очевидни загуби. Ако молбата на МПЦ–ОА бъде удовлетворена, сегашното й наименование фактически ще легализира претенциите на Македонската църква за наследница на Охридската архиепископия - автокефалната църква, действаща на Балканите през XI–XVIII в., правоприемник на който е БПЦ, което е зафиксирано и в нейния Устав.

Очевидно е, че евентуалното признаване на самопровъзгласилата се за автокефална МПЦ–ОА няма да донесе на Българската патриаршия никакви придобивки, било то политически, финансови или имиджови. Всички действия от страна на София насочени към легитимация на Македонската църква помимо СПЦ със сигурност ще доведат до задълбочаване на съществуващия разкол и влошаване на отношенията със Сръбската патриаршия, което неизбежно ще доведе до прекъсване на каноническото общение.

В църковно–политически план проблемът даже не е в това какви са точно македонците – българи или сърби, и кой има повече исторически права над този регион – София или Белград. В Сърбия, за разлика от България, са склонни да разглеждат македонците повече като сърби, отколкото като българи. Този въпрос е дискусионен и нееднозначен. Но по-важното е, че едностранното преместване на каноническите граници на този етап ще се яви като прецедент за незаконно решаване на юрисдикционни спорове и ще се превърне в инструмент за намеса и влияние на антицърковни сили, в това число и на неканонични формации в другите поместни църкви.

В Украйна разколническите структури на така наречените Украинска Православна Църква - Киевска Патриаршия (УПЦ КП) и Украинската Автокефална Православна Църква (УАПЦ) се опитват да получат признание от православния свят с помощта на Цариградската патриаршия. През последните години патриарх Вартоломей нееднократно намеква, че е готов като „пръв сред равни” в православния свят да предостави автокефалия на „украинската църква” помимо Московската патриаршия. В Цариградската патриаршия, както е известно, погрешно интерпретират понятието за първенството, което църковните канони дават на Цариградската катедра. Нейните архиереи се стремят към разширяване разбирането на „първенство по чест” до „първенство по власт”, в частност по въпросите на административното управление на всеправославно ниво.

Ако МПЦ–ОА бъде призната от БПЦ вероятността Фенер да се намеси в църковните дела на Украйна съществено се повишава. Като оправдание за евентуални мерки по легализирането на украинския разкол Цариградската патриаршия може да посочи именно „македонския сценарий”. В същото време може да се предположи, че Цариградската патриаршия няма да одобри признаването на Македонската църква от българите, тъй като във Фенер считат, че само „Вселенската” патриаршия обладава  изключителните права по провъзгласяване и утвърждаване на нови автокефалии.

Трябва да се добави и това, че българските архиереи до голяма степен сами се поставиха в това затруднено положение. Сближаването на МПЦ–ОА и Българската патриаршия започна още през 2005 г., достигайки своя апогей през 2014 г., когато висшето духовенство на МПЦ–ОА съвместно с архиереи на БПЦ взе участие в тържествата по случай паметта на светите братя Кирил и Методий, които се състояха в катедралния храм „Св. Александър Невски” в София. Тогава на македонската делегация беше оказан радушен прием. В резултат на тези действия на БПЦ обаче натискът, който българската общественост оказва върху църковното ръководство, се оказва съвсем логичен. Отказът за удовлетворяване молбата на Македонската църква без съмнение ще бъде приет най-малкото като непоследователен и непатриотичен.

И все пак е малко вероятно архиереите на Българската църква да признаят автокефалията на МПЦ–ОА, тъй като това е една твърде съмнителна авантюра на Македонската църква с негативни и дългосрочни последствия преди всичко за българската страна.

***

Аналитический центр святителя Василия Великого.

Превод: Десислава Главева

[1] „Македонската архиепископия е готова да признае БПЦ за Църква-майка”

[2] „След консултации с православните църкви Св. Синод ще реши дали да признае македонската”

[3] Македония като историко–географска област на Балканите включва в себе си Егейска Македония (част от съвременна Гърция), Пиринска Македония (част от съвременна България) и Вардарска Македония (съвременната Бивша югославска република Македония (БЮРМ).

[4] Marko Nikolić, Duško Dimitrijević. «Macedonian orthodox church (MOC) in former Yugoslav state» // Politics and religion. –– 1/2013. –  №VII. – Р. 204.

[5] Известни са случаи, когато католическите епископи приемали непосредствено участие в работата на Синода на МПЦ. Например през 1981 г. в работата на Синода от страна на католическата църква присъствал епископът на Скопие Йоаким Хербут. Тогава за глава на МПЦ бил избран митрополит Ангеларий, който две години по-рано бил „удостоен” с аудиенция при папа Йоан Павел II.

[6] След излизането в разкол МПЦ преминава по новия григориански календар, като в същото време въвежда в богослужението македонския език. (Понастоящем МПЦ отново използва юлианския календар - бел. прев.). От 1967 г. нейни представители ежегодно извършват поклонническо пътуване до Ватикана за празника на светите братя Кирил и Методий.

[7] Виж Иван Снегаров, История на Охридската архиепископия, т. 1. - бел. ред.

[8] Виж BTV Новините - Обедна емисия 23.11.2017, 08:25 мин. – бел. ред.