Случка, разказана от стар моряк, показва как помага покровителят на рибарите

През едно тържество на св. Никола на излизане от Бургаския катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“ видях да стои до десния иконостас, на който бе положена иконата на св. Никола, турският капитан Ходжата, смирено отправил поглед към нея. Запитах го тихичко: „Нечин бакйорсун хепъ бу айозу?“ („Защо гледаш все този светия?“). Ходжата отговори самоуверено: „Насъл бак маджам ачан о бени куртарди“ („Как да не го гледам, когато той ме спаси“).

Заразпитвах го да ми каже в какво се състои работата. Ходжата заприказва със страхопочитание без да снеме очи от иконата.

„Идвах с гемията си от Цариград, за да натоваря кюмюр. Тръгнах един ден преди днешния ви празник при хубаво зимно време, когато на средата на пътя започна да вали сняг, който ми пречеше да гледам до една миля и се ориентирам по Зехтин борун (Маслен нос). С големи усилия забелязах вляво Зехтин борун и завих кормилото наляво към Созопол. Задуха силна северна буря, примесена със силна снежна виелица. Започнах борба с вълните, за да се довлека и приютя в созополския залив. Смрачи се и нищо не виждах пред кораба.

Когато държах кормилото, силен вятър изкърти част от мачтата на кораба и платното със силен шум се повлече от вятъра надолу, като ме удари в главата. Аз изтървах кормилото от болка, паднах в несвяст и не чувствах какво става. Както лежах на палубата, пръскана от морските вълни и снежните парцали, присъни ми се, че на кормилото стои и здраво го държи един старец с бяла брада – точно като този (и посочи иконата на св. Никола).

След дълга мъчителна нощ аз се съвзех, станах и какво да видя?! Корабът ми стои на котва в тихия созополски залив, въпреки виелицата. И убеден съм, че тоя „айоз“ (светия), когото в съня си видях, че държи кормилото, ме спаси от загиване... Затова на този ден и аз като вас празнувам спасението си от св. Никола, чиято икона имам сега на гемията си за кадем (щастие).

Историята е записана от М. Г. Матеев и е публикувана във в. „Бургаски фар“ на 19 декември, 1941 г.