„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Авва Коприй
1. Авва Пимен разказваше за авва Коприй, че той дотолкова преуспял [в духовния живот], щото бидейки болен и лежейки неподвижно в постелята, въздавал благодарение Богу за болестта си и постоянно отсичал своята воля. Идващите при него братя съветвал да понасят скърбите с благодарност към Бога, казвайки: блажен, който търпи скърби с благодарение.
2. Веднъж скитските братя се събрали да поразсъждават за Мелхиседек, но забравили да поканят авва Коприй. След известно време го повикали и също му предложили да поразсъждава за Мелхиседек. Коприй три пъти поставил ръка на устата си, като всеки път казвал: Горко ти, Коприй! Горко ти, Коприй! Горко ти, Коприй! Оставил си деланието, заповядано ти от Бога, за да изследваш това, което Той не е поискал от тебе.
Братята, като чули това, се разотишли по килиите.
Св. Игнатий Брянчанинов, Отечник, Авва Коприй.
Превод: Десислава Главева