Двама братя, Марон и Климатий, обременявайки се от суровия живот в лаврата на св. Евтимий, се уговорили да бягат през нощта и когато се приготвили, намерението им станало известно на преподобния Евтимий: той видял във видение дявола, който намятал на тях юзда и ги влачел в смъртоносна примка.

Преподобният ги извикал веднага и се обърнал към братята с продължителна беседа, поучавайки ги за търпението, убеждавайки и наставлявайки ги да оставят пагубното си намерение. Говорил за това, че трябва ревностно да пазим себе си: Адам, бидейки в рая, престъпил Божията заповед, а Иов, седейки на гноището, я опазил. Към това увещание прибавил и следното:

– Не бива да допускаме лукавите помисли, които вселяват в нас печал или ненавист към мястото, в което живеем, или към съжителите ни. Не бива да слушаме помислите, които ни съветват да преминем на друго място, но ни е нужно ежечасно да бъдем трезви и да отклоняваме ума си от бесовските коварства, за да не се разруши с прехода ни нашето правило, защото дърво, което често се пресажда, не принася плод. Ако някой поиска да направи нещо хубаво на мястото, където живее, и не успее, то нека не мисли, че е в състояние да направи това другаде, защото доброто дело се постига не чрез мястото, а чрез желание и вяра.

Изслушайте един разказ, който чух от египетски монаси. Един брат живял в киновия в Египет и често се гневял и вълнувал, и на устата му постоянно били ругателни думи. Като изпаднал в униние, напуснал манастира и се заселил уединено, предполагайки, че ако няма с кого да говори, ще се освободи от навика си да се гневи. Един ден, когато заради някаква нужда напълнил съд с вода, съдът се обърнал; напълнил го втори път, но съдът отново се обърнал; същото се случило и трети път. Братът, съблазнен от беса, се разгневил на съда и го счупил.

Когато свети Евтимий казал това, Климатий се разсмял. Но старецът, като го погледнал, казал:

– Не си ли прелъстен и ти, брате, от беса, че безумно се смееш? Нима не си чувал, че Господ счита смеещите се за отхвърлени, а плачещите облажава?

Като казал това, преподобният се отвърнал от Климатий и отишъл във вътрешната си килия. А Климатий веднага паднал ничком, обхванат от трепет, тъй като го нападнал някакъв страх и ужас. Там бил и Дометиан; той събрал някои от отците и като влязъл при преподобния, молил го да прости на Климатий.

Като ги послушал, светецът излязъл и повдигнал лежащия, и със знака на кръста го излекувал, при което казал:

– Занапред внимавай над себе си и не пренебрегвай наставленията на отците, а ги приемай като че ли са Божии думи и стани целият око, както сме чували за херувимите. Ревностно се пази отвсякъде, защото ходиш сред мрежи.

Като поучил така брата и наставил двамата сговорили се да бягат, преподобният ги изпратил в своите килии утвърдени.

В същото време в Ефес бил свикан, заради нечестивия Несторий, Третият вселенски събор. Тогава от Мелитина в Палестина дошъл за поклонение Синодий, който заедно с Акакий по време на юношеството на преподобния бил негов учител. Като имал в лаврата на Евтимий трима племенници: Стефан, Андрей и Гаиан, Синодий дошъл тук и разказал на преподобния Евтимий за нечестивата ерес на Несторий, който по Божие допускане бил известно време Константинополски патриарх и възмутил с лъжеученията си цялата вселена; разказал му за ревността в православието на блажения Кирил, александрийски архиепископ, и на Акакий, мелитинския епископ, който бил някога негов учител. И преподобният се радвал за тях.

На Петър, който някога се казвал Аспевет, а в онова време вече бил сарацински епископ, и който заедно с другите палестински епископи отивал на Ефеския събор, преподобният наредил да се държат за учението на Кирил и Акакий и всячески да ги защитават. След свършването на събора и свалянето на Несторий, епископ Петър, връщайки се, разказал на стареца подробно за всичко, станало на събора; старецът се радвал за утвърждаването на православието, но скърбял за Иоан, антиохийския архиепископ, който, бидейки православен, защитавал Несторий.

Дякон Домнин, като скърбял за своя вуйчо, молел великия отец да го пусне в Антиохия, за да говори с него. Но светецът казал:

– Не ходи, чедо: ако останеш на това място, на което си призован, и не послушаш помисъла, който иска да те отскубне от пустинята, ще преуспееш с добродетелта и ще се прославиш за Бога; а ако не ме послушаш и отидеш, ще приемеш престола на чичо си, но не за полза и не за дълго ще бъдеш почитан на него, защото той скоро ще ти бъде отнет от зли хора.

Но Домнин, като не послушал заповедта на своя отец, отишъл без неговото благословение в Антиохия, и с него се сбъднало всичко, предсказано от светеца; впоследствие се върнал при стареца, като плачел и се каел и се удивлявал на прозорливостта на светеца.

Жития на светиите, месец януари, Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон.