Имената се пишат не за да напомняме на Господ Бог за нашите починали. Господ предвечно знае всички, които са живели, живеят и ще живеят на земята. Записваме имената на покойниците, за да напомнят на нас самите за кого трябва да се молим и в чия памет сме длъжни да вършим добри дела.

Общувайки с живите, ние постоянно ги помним, а за починалия се сещаме само известно време след смъртта. Скръбта и тежестта от раздялата постепенно намаляват и ние забравяме нашите мъртви. За починалите обаче трябва да си спомняме по-често – ето затова и имената за тях се възнасят толкова често по време на богослужение, колкото и за живите.

Как да се държим, когато отиваме на гробищата

Нашите мъртви наричаме починали и вярваме, че те не са загинали и не са отишли в небитието, а един ден ще станат от гроба и ще влязат във вечния живот. Тялото ляга в пръстта, защото това, което е взето от пръстта, в пръстта се и връща. Помнейки това, трябва да се отнасяме с грижа към мястото на техния покой.

Шестдесето правило на Картагенския събор забранява на гробищата да се извършват пиршества и да се пие. Затова не бива да оскърбяваме паметта на починалите, като пием там спиртни напитки, поставяме цигари на гроба или го поливаме с алкохол (изключение се прави само за червеното вино, с което може да се прелее - бел. прев.). По-добре да запалим свещичка, да почистим мястото, да засадим цветя. Хубаво е да се извика свещеник, който да отслужи панихида или сами да прочетем заупокойна молитва, която може да се чете и от миряни:

Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!

Сам Ти, Господи, упокой душите на починалите Твои раби (имената) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.

Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Едничък Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.

Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и Пресветия, Благ и Животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.

„Правильно ли мы поминаем усопших?”, Москва, изд. „Ковчег”, 2005.

Превод: Десислава Главева