Вход

Православен календар

„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.”

Канон на утренята, седален, глас 4
Неделя на св. Григорий Палама

Среща с Господа. Мисли на Сретение Господне

 

1502182307

„Нему бе предсказано от Духа Светаго, че няма да види смърт, докато не види Христа Господен.”
Лк. 2:26

В евангелското четиво за празника Сретение Господне се казва, че имало някога в Иерусалим човек на име Симеон. Малко се казва за него в Евангелието, но то е най-важното, най-същественото. Той бил праведен и благочестив и с нетърпение очаквал утехата израилева, тоест пришествието на отдавна обещания от Бога Месия-Изкупител, „и Дух Светий беше върху него”.

И ето че неговата праведност и благочестие достойно били възнаградени от Бога: било му обещано от Светия Дух, че той няма да види смърт, докато не види Христа Господен.

Дълго чакал той изпълнението на това велико обещание и накрая дочакал. Когато Пресветата Дева и старецът Иосиф в четиридесетия ден от Неговото рождение донесли Младенеца Иисус в Иерусалимския храм, за да бъде извършен над Него законният обряд, прозирайки духом Кой бил този Младенец, Симеон Го взел на ръце, благословил Бога и казал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром.”

Осъществила се заветната мечта на стареца Симеон – да види с очите си обещания от Бога Христа Господен и по-нататъшният му живот на земята загубил за него всякакъв смисъл.

„Защото за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка” – така казал по-късно св. ап. Павел (Фил. 1:21). Така разсъждавали и великите отци на Църквата, така трябва да разсъждават и всички християни.

За истинския християнин земният живот има смисъл и цена дотолкова, доколкото му дава възможност да види Христа с духовните си очи и да се съедини с Него още в този живот, за да може там зад гроба да Го вижда вече лице в Лице и вечно да царува с Него, както това Той Сам обещал на всички Свои верни, в незалязващата слава на невечерния ден на Неговото Царство.

Горчив, пуст и безцелен е този земен живот без Христос, една страшна, мрачна, ужасна и безотрадна смърт за човека, който не търси още в този живот срещата с Христа и не се сподобява да Го види и познае, доколкото това е достъпно за нас още тук преди настъпването на смъртния час.

Братя! Страшно е дори да се помисли колко лекомислено, за да не кажем нещо по-лошо – престъпно, прекарват живота си днес мнозина, дори от числото на носещите име християни – този толкова бързо отминаващ временен живот!

И не стига че живеят така сякаш с този земен живот всичко за тях приключва, но и този кратък живот сами си отравят и зломислейки против самите себе си, превръщат го в нещо подобно на отвъдния ад. Особено в това ужасно време, което сега преживяваме. Огледайте се около себе си и се ужасете: какви неща се вършат днес?! Защо и по каква причина?

Без съмнение, защото у съвременния човек под влиянието на пропагандата на всепозволеното волнодумство и дори откритото явно безбожие, праведността и благочестието са подхвърлени на презрение. Модерният човек в днешно време се гнуси от праведността и благочестието. Днес мнозина от съвременните „християни” дори самите думи „праведност” и „благочестие” произнасят с някаква злобна насмешка, отъждествявайки ги с „лицемерие” и „фарисейство”.

Наистина има такива хора-лицемери, които обичат да приемат външност на праведници или да се преструват на благочестиви, не бидейки всъщност такива, но за своята прикритост и неискреност те сами ще дадат отговор пред Бога като такива, които се опитват да излъжат доверието на другите и да придобият за себе си някаква изгода чрез своето притворство, но какво общо имат тук самите християнски добродетели праведност и благочестие? Тяхното значение ни най-малко не се намалява, ако зли хора и предатели са надянали маската на праведността и благочестието, „но от силата му са се отрекли” (2 Тим. 3:5).

„По плодовете им ще ги познаете” – така предупреждавал Господ верните да се пазят от злите измамници и лицемери (Мат. 7:16, 20), защото фалшивата праведност и престореното благочестие рано или късно сами изобличават себе си със своите собствени дела, постъпки и цялото поведение на такива лицемери.

Но истинската праведност и искреното благочестие са единствените реални ценности в този живот, без придобиването на които никой няма да види Христа нито в този, нито в бъдещия живот. И подигравката с тях само изобличава пълната нищета на душите на такива подигравачи, свидетелствайки, че за тях няма нищо свято.

Тъй и в много други неща врагът на човешкия род – сатаната, е постигнал големи успехи, изхитряйки се да предаде на присмех и поругание всичко истински велико и истински ценно, свято и възвишено, научавайки човека да се въргаля в калта на нечестието, издигайки на пиедестал всичко скверно, порочно, страстно, кадейки тамян пред всяка мерзост, пошлост и гадост, каквито ние виждаме на всяка крачка в този сегашен живот.

И наистина, на какви ли само кумири и лъжливи богове не се покланя съвременният човек вместо на истинния Бог и Неговата Правда, вместо на Христа Спасителя и Изкупителя от греха, проклятието и вечната смърт!

И на всяка крачка днес – измама и фалшификат!

„Злото наричат добро, и доброто - зло, тъмнината считат за светлина, и светлината - за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото - за горчиво!” (Ис. 5:20).

И наистина, днес от мнозина понякога дори официално и тържествено истината се провъзгласява за лъжа, а лъжата за истина. И всички щат или не щат, трябва да вярват на това, въпреки здравия смисъл и трезвия разсъдък. Иначе – лошо! Може жестоко да си плати и да пострада онзи, който е последвал гласа на съвестта и ясния и нелицеприятен Божий Закон! И това е във всички области на днешния живот, понякога дори в религиозния и църковния.

Ето до какво истинско безумие е стигнало днешното човечество, което не търси Христа Спасителя, което Го е отхвърлило! В такова безумно заслепление и извращение на ума и сърцата живеят и много съвременни „християни”, отивайки към погибел. И ако не се вразумят, ако не се покаят искрено от цялото си сърце и не се обърнат, разбира се, няма да видят Христа нито в този, нито в бъдещия живот!

Страшна е участта на такива хора! За тях като че не е идвал Христос!

Братя! Нека дори в най-дребното не се поддаваме на духа на този свят, отлично знаейки от Словото Божие, че този свят, лежащ в зло, се управлява от самия княз на тъмнината – жестокият наш враг, злодеят, лъжецът и от начало човекоубиецът (Иоан 8:44) — дяволът!

Нека не се боим нито от насмешките, нито от издевателствата, нито от гоненията и преследванията от страна на верните негови слуги и прислужници, които толкова много са се навъдили в съвременния живот и които всъщност почти навсякъде господстват в този свят. Но нека праведността и благочестието бъдат единствени светлинни пътепоказатели за нас в духовната тъмнина на този лукав свят и вдъхновяващи примери за подражание в този така скоротечен живот.

Тогава още тук на земята ще се сподобим да приемем Христа, ако не в своите ръце като праведния старец Симеон, то по тайнствен начин в дълбините на душите и сърцата си и при изхода си от този живот ще можем от дън душа да извикаме като него: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром, защото очите ми видяха Твоето спасение!”

А в бъдещия живот вече ще се съединим с Него навеки – във вечната, нескончаема и блажена Негова слава. Амин.

Архиепископ Аверкий (Таушев), Современность в свете Слова Божия, Слова и речи, Том 4.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template6.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти