Недалеч от пустинята в близост до долината, напоявана от река Нил, има много манастири, във всеки от които живеят стотици монаси. Единствената им грижа се заключава в това да прекарат живота си под управлението на своя авва и нищо да не вършат по своя воля, а всичко – под негово ръководство и указания.

Ако някой от монасите възревнува по-възвишен начин на живот, той се премества в пустинята, където става отшелник, но само с разрешението на аввата, защото у монасите първата добродетел е послушанието. На тези, които по повелението на аввата са се оттеглили да живеят в пустинята, им се доставя хляб от манастира и още някаква храна.

Случи се така, че в тези дни, когато бях на посещение в един от тези манастири, аввата изпрати хляб по двама отроци на един от отшелниците, който неотдавна беше излязъл в пустинята и се беше настанил в колиба на не повече от шест мили от манастира.

По-големият от отроците беше на петнадесет години, а по-малкият – на дванадесет. На връщане те срещнали по пътя необикновено голяма аспида. Отроците обаче никак не се изплашили, а змията като омагьосана допълзяла до краката им и им протегнала синята си шия. По-малкият от отроците я хванал с ръка, завил я в мантията си и я взел със себе си.

На връщане в манастира той влезе като победител, разтвори мантията си и не без тайно тщеславие изкара змията на показ пред братята. Докато всички хвалеха вярата и добродетелите на децата, аввата, ръководен от най-висша разсъдливост, силно порица отроците, задето огласиха извършеното от Бога чрез тях, и наказа и двамата с пръчка, като така опази младостта им от превъзнасяне, вразумявайки ги, че чудото е в резултат на Божията сила, а не на тяхната вяра, учейки ги по този начин да служат на Бога със смирение, а не с превъзнасяне за чудесата и добродетелите си, защото по-добре немощна съвест, отколкото тщеславна добродетел.

Свт. Игнатий Брянчанинов, Отечник.

Превод: Десислава Главева