„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Синаксар на съботата от Първата седмица на Великия пост. Великомъченик Теодор Тирон
Тирон с коливо храни града.
Осквернената храна признал за негодна.
В този ден, в първата събота на Великия пост, празнуваме дивното чудо с коливото на славния великомъченик Теодор Тирон, което имало следната предистория.
Когато Юлиан Отстъпник наследил императорската корона след Констанций[1], сина на Константин Велики[2] и се обърнал от Христа към идолопоклонството, тогава започнало голямо гонение на християните, явно и заедно с това скрито. Защото нечестивият цар забранил християните да бъдат жестоко мъчени, а също и върху тях да се извършват безчовечни покушения, притеснявайки се и опасявайки се така към тях да не се присъединят още повече хора, но измислил мерзкият измамник таен начин да ги оскверни.
Затова той, помнейки, че християните в Първата седмица на Светия пост с голямо внимание се очистват пред Бога, като извикал градоначалника, наредил от пазара да бъдат прибрани продуктите, които обикновено се продавали, а да бъдат сложени там други храни, хляб и питиета, поръсени предварително и осквернени с идоложертвена кръв, за да може купуващите ги след началото на поста християни да се осквернят в момента на най-голямото очищение. Градоначалникът веднага изпълнил това, което му било разпоредено и по целия пазар разположили осквернени с идоложертвена кръв храни и питиета.
Но Всевиждащият Бог, препятстващ хитреците в тяхното коварство и винаги промишляващ за нас, Своите раби, разрушил тези гнусни козни на отстъпника. При епископа на града Евдоксий[3], макар той да бил еретик, а не православен, Бог изпратил великия Свой мъченик Теодор, който бил от воинското съсловие и наричан Тирон[4]. И той като застанал пред него, не на сън, а наяве му казал следното: „Колкото се може по-скоро стани, събери Христовото стадо и строго заповядай никой да не купува нищо от предлаганото на пазара, защото всичко е осквернено с идоложертвена кръв по заповед на нечестивия цар”.
Архиереят недоумявал и попитал: „Но как ще стане това, като хората нямат по домовете си достатъчно храна, как да не купуват от предлаганото на пазара?” – „Дай им коливо и така възпълни този недостиг”, отвърнал светецът.
Тъй като епископът, недоумявайки, попитал какво значи това коливо, великомъченикът Теодор казал: „Варена пшеница – така наричаме това ястие в Евхаита”. Патриархът пожелал да узнае, кой е този, който се грижи за християните, и светият отвърнал: „Теодор, Христовият мъченик, който днес бе пратен при вас като помощник”.
Патриархът тозчас станал и възвестил на мнозина от християните за видението и като сторил така (както наредил свети Теодор), съхранил Христовото стадо невредимо за коварството на врага и отстъпника. Царят, виждайки, че козните му са разкрити и нищо не излязло, много се засрамил и заповядал на пазара отново да се продават обичайните стоки.
А християните оттогава, въздавайки благодарност на благодетеля-мъченик, след изтичането на Първата седмица на Великия пост, в съботата, радостно извършват честване на паметта му, приготвяйки коливо. И до днес ние верните, възобновявайки чудото, за да не бъде забравено с времето това тъй славно дело, почитаме паметта на великомъченика Теодор, освещавайки коливо.
Този светец по времето на император Максимиан[5] бил подложен на мъчения от препозита Вринг[6], като първо бил хвърлен в тъмница, след което подпалил храма на тяхната езическа богиня, раздавайки на бедните вътрешните украшения. Когато някои потърсили отговор от него и искали той да се обърне от Христа към идолите, като му давали съвети в този смисъл, той бил непоколебим. Понасяйки множество страдания, накрая бил хвърлен в огромен, силно разпален огън и без да пострада от него, сред пламъка предал душата си на Бога.
По неговите молитви, Христе Боже, помилуй и спаси нас. Амин.
Постен Триод
Превод: прот. Божидар Главев
[1] Юлиан Отстъпник (331–363) – племенник на Константин Велики, от 355 г. - цезар, а от 361 г. – римски император. Възпитан в християнската вяра, щом станал император, той се отрекъл от християнството и преминал на страната на езичеството, за което и бил наречен Отстъпник. Издал едикт против християните и дал привилегии на езичниците, изобщо станал известен със своите хитри, но напразни опити да възстанови езичеството. На 32 годишна възраст бил убит във война с персите.
[2] Император Константин Велики царувал от 306 до 337 г., а неговият син Констанций – от 337 до 361 г.
[3] Евдоксий – епископ на Константинопол, арианин; заемал Константинополската катедра от 360 до 370 г.; родоначалник на едно от разклоненията на арианската ерес, наречено на неговото име (евдоксиани).
[4] Тирон – млад войник, новобранец.
[5] Максимиан Галерий, зет на император Диоклетиан, от 303 г. – негов съуправител на изток, а после негов приемник (305–311).
[6] Препозит - началник на целия дворцов щат от чиновници и един от най-богатите хора в империята, освен довереник на императора, заместващ го понякога, когато е извън столицата, е и кадровик - взема участие в назначаването на висшите сановници.