Неделя 5-та след Петдесетница
Гадаринците видели дивното Господне чудо явено при изгонването на легиона бесове и все пак целият град излязъл и хората молели Господа „да си отиде от пределите им”.
Не се вижда някой да се е отнесъл открито враждебно към Него, но у тях не се вижда и вяра. Те били обзети от някакъв неопределен страх, заради който единственото, което желаели било: върви, където щеш, само нас не ни закачай.
Това е истинският образ на хората, които си живеят в своите живелища. Порядъкът на нещата в живота им не е неблагоприятен; те са свикнали с него и нито на ум им идва, нито пък имат някаква потребност нещо да променят или да отменят и се боят да направят някаква нова крачка.
Усещайки обаче, че ако дойде повеление свише, тогава страхът Божий и съвестта ще ги заставят да се откажат от старото и да приемат новото, те всячески избягват случаите, които могат да ги доведат до такива убеждения и прикривайки се зад незнанието, живеят спокойно съгласно старите си привички.
Такива днес са тези, които се боят да четат Евангелието и отеческите писания и да беседват за духовни неща заради опасението да не би да разтревожат своята съвест, която като се пробуди, ще започне да ги принуждава едно да изоставят, а друго да приемат.
Мысли на каждый день года.
Превод: прот. Божидар Главев