Пишеш ми, че си огорчен. И какво се е случило? Твоят най-близък приятел се издигнал на висока длъжност. Първо това те зарадвало, но само след няколко седмици той започнал да страни от теб. Не отговаря на писмата ти, хладен и лаконичен, когато разговаряте, оставя те дълго да го чакаш пред кабинета му, а зад гърба ти говори презрително за теб. Не можеш да го познаеш. Какво е станало с този някога мил човек? Арабите биха казали: погълнало го е креслото.

Ако искаш, прочети му това, което ще ти напиша. В Арабия имало двама приятели. Всяка вечер те седели край огнището на две малки трикраки столчета и разговаряли. Но се случило така, че единият от тях станал шейх. Заживял той в каменен дворец и седял на седефен трон. Много хора идвали и се покланяли на новия господар. Дошъл и старият му приятел обзет от огромна радост, за да го поздрави. Но гордият шейх не го пуснал веднага при себе си, а го оставил да чака много дни при вратите на  двореца. Накрая заръчал да го доведат при него. Скромният приятел влязъл, а шейхът се бил изтегнал на седефения си трон. Приятелят веднага разбрал каква е работата и започнал тревожно да се оглежда насам натам като че не виждал шейха. Тогава шейхът сърдито се обърнал към него, като го попитал какво търси и се оглежда.

– Тебе търся, човече, къде си? – отговорил приятелят, след което тъжно добавил. – Докато седеше на малко столче столчето не се виждаше от човека, а сега човекът не се вижда от престола.

Това се е случило и с твоя приятел. Човекът се е изгубил във високото кресло. Но това е нещо толкова обикновено, че твоето негодувание изглежда смешно. По-трудно е човек да остане човек на високото, отколкото на ниското.

О, човече, ти, който си прах! С какво се гордееш? С нищожния си живот или с нищожната си смърт?

За един елински държавник разказват, че имал обичай всяка сутрин да се кланя на две срещуположни страни, веднъж на едната, веднъж на другата. Като го попитали защо се кланя така, той отговорил: покланям се на Бога и на народа. Защото всичко, което имам е или от Бога, или от народа.

О, човече, секунда във времето и милиметър в пространството! С какво се гордееш? Казано е за теб в Свещеното Писание: „Всеки горделив по сърце е гнусота пред Господа”^[1]. И още: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат”^[2]. И ако искаш още: „Пред погибел гордост върви”^[3]. Със своята гордост ти си обявил война на Всемогъщия и Вечния. Атомът е въстанал против Безпределния. Секундата се е опълчила срещу Безсмъртния. Дори за мравките твоето поражение е очевидно. Неочаквано за теб ще дойдат падение и срам. Затова се обърни и се покай, опомни се, освести се, очовечи се. Бъди човек. Това е по-високо, отколкото да бъдеш цар. Човек бъди. Това е най-бляскавата от всички корони и най-високият от всички престоли.

Това е поуката за твоя приятел. А на теб здраве и мир от Господа.

Владика Николај, Мисионарска писма.

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Прит. 16:5.

[2] Иак. 4:6.

[3] Прит. 16:18.