В онова  време един законник, изкушавайки Го, попита и рече: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците. И когато фарисеите бяха събрани, Иисус ги попита и рече: какво мислите за Христа? Чий син е? Отговарят Му: Давидов. Казва им: как тогава Давид по вдъхновение Го нарича Господ, казвайки: "рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? И тъй, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син? И никой не можеше да Му отговори ни дума; и от тоя ден никой вече не дръзна да Го попита.”

Мат. 22:35–46

Господ предложил заповедта за любов към Бога и ближния и веднага я допълнил с учение за Своето Богосиновство и Божество. Защо? Защото истинската любов към Бога и людете не е възможна освен под действието на вярата в Божеството на Спасителя Христос, в това, че Той е въплътилият се Син Божий. Такава вяра събужда в нас любов към Бога, защото как да не обичаме дотолкова възлюбилия ни Бог, Който не пощади и Своя единороден Син, но Го отдаде за нас? Тя, вярата, довежда тази любов до пълнотата на съвършенството или до това, което тя търси, а любовта търси жив съюз.

За да се достигне този съюз, трябва да се превъзмогне чувството за Божията правда, която наказва греха; без това е страшно да се пристъпва към Бога. Това чувство се превъзмогва посредством убеждението, че Божията правда е удовлетворена с кръстната смърт на Божия Син. Това убеждение идва от вярата, следователно вярата открива пътя на любовта към Бога. Това е първото.

Второто е вярата в Божеството на Божия Син, Който заради нас се въплътил, пострадал и бил погребан, давайки пример за любов към ближния. Защото това е любовта – когато любещият полага душата си за тези, които обича. Тя, вярата, дава сили, за да се прояви тази любов. За да имаш такава любов, трябва да станеш нов човек, не егоистичен, а самоотвержен.

Само в Христа човекът става нова твар; в Христа пребивава този, който чрез вярата и благодатното възраждане чрез Светите Тайнства приемани с вяра се съединява с Христа. Оттук следва, че надяващите се без вяра да запазят у себе си поне нравствения порядък, се надяват напразно. Всичко е свързано в едно; човекът не може да бъде разделен. Трябва всичките му нужди да бъдат удовлетворени.

Мысли на каждый день года.

Превод: прот. Божидар Главев