Един брат поучавал братята в Килиите: "Да не пожелаваме да робуваме на египетските удоволствия, които ни правят роби на губителя фараона."

"О, ако хората биха имали такъв стремеж към доброто, какъвто имат към злото! О, ако те биха заменили своята любов към театрите, към суетните празненства, към своята алчност, тщеславие и не­правда с любов към благочестие! Тогава бихме разбрали, колко високо сме поставени от Бога и каква сила имаме против демоните!"

"Няма нищо по-висше от Бога, няма нищо равно Нему, няма нищо, което с нещо да се приближава по равенство с Него. А кой може да бъде по-силен, по-блажен от този, комуто Бог помага?!"

"Бог е въздесъщ, но е по-близко до благочестивите и подвизаващите се, до тези, които са славни не само с изповядване на вярата, но сияят с дела.

А където е Бог, кой ще посмее да плете козни? Или кой ще има сила да вреди?"

"Силата на човека не е в неговата природа, която е немощна, но в светата решимост с Божията помощ. Чеда, да се грижим за душата, както се грижим за тялото!"

"Да събираме лекарства за душата, т.е. благочестие, справедливост, смирение, послушание. Най-великият лекар на душите, Христос, е близко до нас и всякога е готов да ни излекува. Да не бъдем небрежни..."

"Господ ни учи да бъдем въздържани, а ние, нещастните, поради изнеженост, все повече и повече се стремим към удоволствия."

"Да предадем себе си на Бога, по думите на Павел, като оживели от мъртвите (Рим. 6:13). Като не се обръщаме назад, да забравим старото, да се стремим, съобразно нашето предназначение, към наградата на горното призвание (Филип. 3:13-14)."

Един брат попитал стареца:

- Защо постоянно осъждам братята?

- Защото още не си познал сам себе си. Който познава себе си, той не гледа другите.

Блажени Иоан Мосх, Духовни полета (Луг Духовен, Лимонар или Синайски патерик). София, СИ, 1993.