Често виждаме как близките на умрелия се стремят да устроят колкото се може по-богато погребение и хубав гроб. Огромни средства се прахосват за разкошни паметници. Много пари харчат роднините и познатите и за венци и цветя, така че се налага последните да се вадят от ковчега още преди заравянето, за да не ускоряват разлагането на тялото.

Други пък искат чрез обяви в печата да изразят своята почит към умрелия и съчувствието си към близките му, макар точно такъв начин за проява на чувствата да говори за тяхната плиткост, а често пъти и лъжливост, тъй като искрено скърбящият не излага скръбта си на показ; що се отнася до съчувствието пък, то може да се изрази лично и при това далеч по-топло.

Каквото и да сторим от посоченото обаче, за умрелия няма да има никаква полза. Мъртвото тяло лежи еднакво в беден или богат ковчег, в разкошен или скромен гроб. То не може да помирише нито едно от донесените му цветя, не му е нужна и лицемерна скръб. Тялото се предава на тление, душата продължава да живее, но няма вече онези усещания, които се възприемат от телесните органи. За нея е настанал друг живот, от друго има нужда вече тя.

Какво й е нужно и какво сме длъжни да сторим, ако действително обичаме починалия и наистина желаем да му принесем свой дар? Какво може да донесе утеха на неговата душа?

Преди всичко искрените молитви за него, както лични, домашни молитви, така и църковни, съединени преди всичко с Безкръвната Жертва, т. е. поменаване на светата Литургия. Много явявания на умрели и други видения потвърждават огромната полза, която починалите получават от молитвата и от принасяната за тях Безкръвна Жертва.

Друго, което носи голяма утеха на душата, това е извършваната за тях милостиня. Да нахраниш гладния в името на починалия или да помогнеш на бедния е все едно като да си го направил на самия умрял.

Преподобна Атанасия (паметта й се чества на 12/25 април) преди смъртта си завещала в нейна памет да се хранят бедни в продължение на четиридесет дни. Поради небрежност, обаче, сестрите на манастира вършили това само девет дни. Тогава светата им се явила с двама ангели и казала: “Защо забравихте моето завещание? Знайте, че милостинята и свещеническите молитви, принасяни за душата в продължение на четиридесет дни умилостивяват Бога; ако душите на починалите са били грешни, то Господ им дава прошка на греховете, ако са били праведни – тогава молещите се за тях ще бъдат възнаградени.”

Особено в нашите така тежки за всички ни дни е безумие да се харчат пари за безполезни предмети и дела, когато, давайки ги на бедните, можем едновременно да извършим две добри дела - за умрелите и за онези, на които ще окажем своята помощ.

Неотдавна, на годишнината от кончината на монахиня Марина, съгласно нейното завещание, от доброволно събраните пожертвувания беше устроен обяд за бедни в двора на Архиерейския храм. На обявата се отзоваха 150 човека и всички те бяха нахранени. Ето какво велико дело беше извършено тогава!

Ако не може чак в такива размери да се окаже помощ, а се нахранят неколцина или дори само един гладен – това също няма да е малко.

Не е трудно да се внесе някаква сума за помен в Комитета за помощи на бедните към Архиерейския храм, в Дома на Милосърдието или в Обществената столова.

С молитва за покойния бедните ще бъдат нахранени - така те ще се утешат телесно, а умрелият ще се насити духовно.

Неделя 7-ма след Пасха, 1941 г. Шанхай

Превод: Десислава Главева