„Един човек приготви голяма вече­ря и покани мнозина.”
Лука 14:16

Братя и сестри,

Бог търси душите ни по различен начин и ни кани на Своята богата и обилна трапеза. Днес чухте Неговия зов чрез евангелската притча.

През пети век се появили хуните, жесток и див на­род, който дошъл от степите на Средна Азия и покорил най-силните държави на Европа по онова време. Те стигнали чак до Франция. Като обсадили град Тур, изплашен, местният владика наредил да забият камбаните на всички църкви за молитва. Християните се стекли да потърсят защита и спасение от Бога. Хуните-езичници не били чули никога кам­банен звън и се стъписали. Какво може да означава това? Загледали се в зачервеното вечерно небе и им се сторило, че този звън идва от висините, а след него настъпва голяма армия. „Сигурно тези звуци са гласове на християнския Бог!” – завикали те. Изплашени, хуните се отдръпнали назад. Градът бил спасен от разорение. Грубите човешки сърца трепнали, като чули гласа от небето.

Ние сме свикнали с този звук от деца. Има обаче мо­менти, при които душите ни изживяват същите чувства като тези на хуните-езичници: страх, когато вършим зло. Като че ли чуваме небесни гласове, чрез които говори Бог, Който ни зове.

Божието слово най-силно звучи в храма. Всяка дума от Евангелието е небесен звук. Днес словото ни кани: „Дойде­те (на голямата вечеря, ск. а.), понеже всичко е вече готово!” (Лука 14:17). То обаче ни и предупреждава: Не всеки ще вкуси от Божията вечеря (Лука 14:24). Утехата е, че има място за вас, за всички. Чувате ли небесното известие? – Елате, всичко е готово!

Господ Иисус Христос бил поканен да яде хляб един съботен ден у някой си фарисейски началник. Там Той изцерил един човек болен от красник. И след това, като наблюдавал как поканените избират местата за сядане, заговорил им за смирението. На стопанина пък казал: „Кога даваш гощавка, кани бедни, маломощни, хроми, слепи, и ще бъдеш блажен, задето те не могат да ти се отплатят, понеже ще ти бъде отплатено, кога възкръснат праведните!” (Лука 14:13-14). И след това раз­казал следната притча: Един човек приготви голяма ве­черя и покани мнозина, но всички почнали да се извиняват, че били заети. Тогава стопанинът заповядал на слугите си да доведат бедните, маломощните, хромите и слепите. Накрая добавил: „Никой от поканените няма да вкуси от вечерята Ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – из­брани” (Лука 14:24).

Човекът от притчата е Бог. Той е подобен на богат сто­панин с дом, отворен за всички. Негов е целият свят, творе­нието с неизмеримите простори, чиито дълбини и висини остават все още неизследими. Негови приятели са всички чо­веци, на които Той е подарил безсмъртни души, в които вее Неговият Дух. Голяма е вечерята, защото велика е и на­сладата и подкрепата от онова, което ни предлага вечната Любов. Какво всъщност ни слага на трапезата Стопанинът на света? Само ядене и пиене ли? Божии са денят и нощта, слънцето и звездите, въздухът и ручеите. Бог отваря очите ни да видим природните красоти. Той поддържа апетита ни да ги вкусим. Той премъдро ни е устроил тяло. Дава ни сили да се движим и работим; вложил ни е ум да из­следваме планетите и всичко в нас и около нас.

Ала само в областта на материалните неща ли ни слага трапеза Бог? В лицето на Господа Иисуса Христа Той предложи Себе Си като хляб на живота. И всеки, който вкуси от Не­говата трапеза, има живот вечен. Господ Иисус казва: „Аз съм хлябът на живота; който дохожда при Мене, няма да огладнее; и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога” (Иоан 6:35). Чрез общението с Господа Иисуса Христа, в Негова­та любов, в Неговото слово и тайнства се намира всичко, за което жадува човешката душа.

Входът към Господнята трапеза е свободен. Вечерята е сложена, но „казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята Ми. Понеже мнозина са звани, а мал­цина – избрани”. Така завършва днешната евангелска притча. Но не Бог затваря входа. За съжаление, ние не чуваме Божия зов. Как ясно се чува предупреждението от словото Божие! На голямата вечеря останали много празни места. „Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и сле­пите … за да се напълни къщата ми” (Лука 14:21). Едва пламнал Божият гняв и пак се разгаря Неговата лю­бов. Той не ни изоставя. В дома Му има още много места.

Колко утешителни слова! Тъй е било винаги, така е и сега. Евангелието ще бъде проповядвано на бедните и нещаст­ните. Те най-жадно го поглъщат. Те изпълват църквите, а преситените отсъстват. Да работим на нивата и да се по­радваме на имота си наистина е необходимо и задължител­но. Но да не помислим, че нивата е само за тялото. Не бива нивата да погребва стопанина си с грижите само по нея.

Друг от притчата се извинил: „Купих си пет рала волове и отивам да ида да ги опитам; моля те, извини ме” (Лука 14:19). Покупката на добитък и изпробването му също не е лошо. Но да поробиш душата си по-ниско от животните е грях и падение. Пророк Исаия казва за хора, които са паднали по-ниско от животните: „Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си; а Израил (Ме) не позна­ва. Моят народ не разбира” (Ис. 1:3). Да не падаме по-ниско от добитъка, да познаем своя Господ и да проумеем, че Той ни дава всички блага.

Последният от притчата отговаря на поканата: „Оже­них се, и затова не мога да дойда!” (Лука 14:20). Обичта меж­ду съпрузите не е грях. Но трябва ли жената или съпругът да бъдат верига, която задържа да не се отиде на църква на богослужение? Обратно: точно брачната двойка може и трябва да иде при Бога за благословение, за молитва и за слушане на Неговите слова.

Разказваше един свещеник, който завеждаше две села: Запътих се един неделен ден към съседното село за служ­ба. Край пътя селяни бяха излезли на сеитба. Помислих си: Виж какво отношение имат хората към църковните камбани и техния зов за молитва! Отидох в селото, служих, после и пропо­вядвах върху притчата за голямата вечеря. Накрая, когато свър­ших, дойде при мене един от селяните и рече: „Отче, и аз съм като земеделеца от тази притча. Бях с другите, когато ти идваше в нашето село. Знаеш какво се случи: след тебе се изля страшен порой с градушка. Изораното от нас бе отвлечено и ние едва се спасихме. Прибягнах до църквата да се помоля! – „Търси Господа, препоръчах му аз, и Не­говата правда и всичко ще ти се придаде!” (Мат. 6:33).

Братя и сестри,

Небесните камбани не само ни канят и предупреждават, но и ни утешават. При Бога се намират места за всички, които пожелаят да дойдат. На Неговата трапеза сядат и грешници, и митари, и разбойници, пропаднали и изгонени от обществото люде. Тук е мястото на блудните синове и дъщери, които Стопанинът не ще изгони, а ще им прости, ако те действително се разкаят. Тук, на небесната трапеза, могат да седнат и щастливите. За всички, за всички е камбанният звън, който ни свър­зва с Бога. Да слушаме и изпълняваме словата Му, които ни въвеждат във вечността! Амин!

Ставрофорен иконом Иван Лалов Кондаков, „Мир вам. Неделни проповеди”, СИ, София, 1986 г.