Защо усещаш болка и тегоба в сърцето си? Каква е причината? Страстите, разбира се. „Дето пък е Духът Господен, там има свобода” (2 Кор. 3:17). А аз ще кажа, че където има страст, там е теснота и страдание.

Неоспоримо е, че страстите живеят в нашето сърце, но те не свидетелстват за своето съществуване, предизвиквайки мъка и тежест, когато ние не ги осъзнаваме и им се покоряваме. Не ни измъчват и тогава, когато осъзнали ги, ние им се противим. Но когато осъзнаваме наличието им в себе си и не желаем с всички сили да въстанем срещу тях, когато ние в душата си отчасти ги отхвърляме, но отчасти се вслушваме в сладките им приказки, когато се отклоняваме от изобличение, когато жалим себе си и не се решаваме да тръгнем по кръстния път след нашия Кръстоносец, Учителя - тогава, разбира се, ще чувстваме болка и тегоба.

Изпитай сърцето си и ще видиш, че то е пълно с противоречия. Трябва веднъж завинаги да предадеш душата си на Божията воля, чрез следване на Неговите заповеди, като се ръководиш от суровите монашески правила. Когато душата ти се подчини, тогава ще почувства облекчение.

Ценя у теб способността ти да се увличаш и да се възхищаваш от всичко свято и добро, но не забравяй, че монашеското отречение е най-добро и най-полезно от всичко. „Бягай от хората и ще се спасиш”.

И тъй, бягай от всичко в глъбините на своето сърце, за да бъдеш там насаме с Единия. Господ да те пази! Нему се моля и на Него те връчвам.

Преподобная Арсения Уст-Медведицка (Себрякова), Письма.

Превод: Десислава Главева