„Петдесетница празнуваме и пришествието на Духа" - радостно пее Църквата във великия и славен ден на слизането на Светия Дух върху апостолите.

Дух Свети слезе върху апостолите и на земята се яви Царството Божие, дошло в сила (Марк 9:1), за което предсказа Господ Иисус Христос през Своя земен живот, - Царството на Божия Дух, Църквата Христова, за която Господ даде великото обещание, че портите адови няма да й надделеят (Мат.16:18).

Христовата Църква е основана на земята, но нейният произход не е земен, а небесен.

Христовата Църква е съставена от хора, но тя не е човешка, а Божествена организация.

Това е, защото Глава на Църквата е Сам Нейният Божествен Основател - Господ Иисус Христос – Единородният Син Божий, „Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Свети и Дева Мария и стана Човек".

Целта, заради която е основана Христовата Църква - това е спасението на душите за вечния живот. Поради това истинската Христова Църква не може и не бива да си поставя за решаване никакви чисто земни цели и задачи.

Това съвсем не означава, че Църквата трябва изцяло да се откъсне от земята и от всичко, което е земно - не! Това означава, че тя следва да пребъдва над всичко временно и земно, да гледа и оценява всичко земно от възвишената висота на своето положение, на високата си цел и предназначение - вечното спасение на човеците. Затова и всичко зем­но, което съдействува за тази висша цел, е приемливо за Църквата и него Църквата одобрява и благославя; а всичко, което пречи за достигането на тази цел или поставя едни или други препятствия пред нея, е неприемливо за Църквата и се отхвърля от нея.

Жестока борба, не на живот, а на смърт водят с Христовата Църква портите адови, а това са всички могъщи сили на ада, които се стараят да я унищожат или поне да я обезличат, та да би станала тя, по думите на Христа, сол, която е изгубила силата си (Мат. 5:13). Тези сили се стремят да отслабят Църквата и да я направят неспособна да изпълнява висшето си предназначение - спасението на човешките души за вечния живот.

В наши дни за мнозина стана съвсем очевидно и ясно, че простото унищожение на Църквата е невъзможно: кървавите гонения, продължили ве­кове, включително и в наше време, не постигнаха нищо в това отношение. Поради това напоследък портите адови промениха рязко тактиката си: сега те се стремят да обезличат Църквата - да я отклонят от нейните вечни и неземни цели и да я привържат здраво към земни интереси и човешки стремежи.

Това те правят чрез податливи, човекоугодливи, „гъвкави" иерарси, готови лекомислено да продадат Църквата за „юдини сребърници".

О, колко тежко съгрешават пред Бога и Църква­та тези иерарси, поставени от Господа за „пазители" на Църквата, (защото думата „епископ" означава именно „пазител"), за нейна охрана и стража, когато отстъпват от високите цели и задачи на Църквата - спасението на душите за вечния живот - и се устремяват към други, чисто земни цели, в угода на силните на деня, или „в крак с времето", за да получат от това някакви лични и съвсем земни изгоди!

В ръцете на такива,,пазители" Църквата привидно се запазва, но духът й вече го няма.

Ала как, ще попитате вие, е възможно това, след като Сам Спасителят е обещал, че портите адови няма да надделеят над Църквата Му?

За съжаление, мнозина днес погрешно разбират и невярно тълкуват това обещание на Спасителя, а и твърде често напоследък то злонамерено се изо­пачава.

Непобедимостта на Църквата от портите адо­ви, както и непогрешимостта й - а това са понятия, тясно свързани помежду си - принадлежат на Църк­вата в нейната цялост, а не на някоя нейна част, била тя и твърде многобройна, а още по-малко на някои отделни лица, били те дори свещенослужите­ли с най-висок сан, епископи, патриарси.

Многовековната история на Църквата свидетелствува за нередки случаи на отпадане от истинската вяра Христова както на отделни лица, дори най-висши иерарси, така и на цели християнски общ­ности.

Христовите думи за непобедимостта на Църк­вата от портите адови означават само това, че Истинската Христова Църква няма да изчезне от лицето на земята дори до края на света и до Второто пришествие на Христа. Но това съвсем не изключва появата на лъжецъркви и църкви на лукавствуващите (срв. Пс. 25:5 - по слав. прев.) сред християнското общество; на църкви, които само външно се упо­добяват на Църквата, но са лишени от духа й, защото вместо на Христа са се поклонили на антихриста и са приели да служат нему, а не на Господа.

Но Истинската Христова Църква ще се запази на земята, дори ако в нея остане само един епископ (понеже „без епископ няма Църква") с неколцина свещенослужители и вярващи миряни.

Главният отличителен белег на Истинската Хри­стова Църква е, че тя пази Истината, понеже Църк­вата, по думите на великия Апостол на езичниците, е стълб и крепило на истината (1 Тим. 3:15). Христос Спасителят дойде на земята, според собствените Му думи, за да свидетелствува за исти­ната (Иоан 18:37). И всички верни Негови последователи, а още повече църковните пастири, са длъжни да вземат пример от Него и да се грижат преди всичко да свидетелствуват за Истината, като не допускат лъжа в думите или действията си.

На истинския християнин - служител на Исти­ната - не подобава никаква лъжа. Затова и св. ап. Павел увещава всички християни: заради това, като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму (Еф.4:25).

Още по-малко е допустима лъжа в устата на служители на Христовата Църква. Особено нетърпима е тя, когато се произнася от висши иерарси, след като именно те са длъжни и да възвестяват винаги и навсякъде едната Истина от името на цялата Църква.

Какво щеше да стане, ако мъчениците от първите векове на християнството, „заради спасението на Църквата", (твърде модно напоследък оправдание за подобен род лъжи!), макар и само престорено, по настояване на мъчителите, се бяха отрекли от Христа и бяха принесли жертви на идолите? Какво щеше да стане, ако великите църковни отци, пак „заради спасението на Църквата", се бяха заели вместо с борба срещу еретиците, с търсене на всякакви компромиси за влизане в съглашателство с тях, макар то да е против Истината? Къде щеше да остане тогава Истинската Христова Църква? Нямаше ли напълно да се заличи от лицето на земята?

А днес, кой знае защо, казват, че всичко се е променило и може да се лъже и лъже, и лъже безкрай „заради спасението на Църквата". Всичко се е преобърнало надолу с главата, всички понятия са обърнати наопаки. Борбата за вярата днес, кой знае защо, се приема като „политика, достойна за порицание". А съглашателството със заклетите врагове на вярата - това е не политика, а нещо твърде похвално, одобрявано днес от мнозина като проява на „мъдрост".

В наши дни много хора възприемат Църквата като чисто земна организация, която трябва да служи на земни цели. Модерни люде, та дори и открити служители на сатаната, се опитват да я направят свое послушно оръдие. Но най-ужасното във всичко това е, че служението на тези земни цели често се забулва и прикрива с възвишените Евангелски заповеди, с Христови, апостолски или светоотечески изречения, а това въвежда в заблуда мнозина наивни хора, които се поддават на тази нечестива измама, на тази наистина дяволска лъжа, изкусно прикрила същността си.

Но нека помним, братя, че там, където е лъжата, независимо с какво лице ни се представя или под какъв благ вид се прикрива, няма и не може да има истинска Църква.

Там е лъжецърква!

Защото истинската Църква е стълб и крепило на Истината (1 Тим. 3:15).

И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри (Еф. 5:15)!

Списание "Православно слово", 2004 г., бр. 2, с. 21-22