„Знаменията са необходими не за повярвалите, а за невярващите.”
св. Григорий Богослов

Колкото и странно да изглежда, в осветскостеното съзнание на съвременния човек, който е изгубил вяра в Единия Бог, вярата в свръхестественото става все по-силна и по-силна. За чудеса днес се чува все по-често и по-често. Съобщения за появили се чудеса прииждат от най-различни краища на земното кълбо, като голяма част се случват и извън оградата на Православната Църква. Мироточат не само православни икони, но също и статуи на католически светии. За многобройни чудеса и изцеления говорят и харизматиците, и тъй наречените народни лечители, и магьосници от всякакъв род. Всевъзможните свръхестествени явления са станали нещо „нормално” в разнородната среда на окултистите. В САЩ 70% от хората заявяват, че са имали опит с екстрасензорни възприятия, а 40% са контактували с починали.

Така че ако чудото бъде признато само по себе си за факт, потвърждаващ истината, тогава ще бъдем принудени да оценяваме положително всякакъв вид духовен опит. Но православният човек, разбира се, не може да се съгласи с тази теза. И оттук следва напълно закономерният извод: има чудеса истинни и лъжливи, между които е налице съществена разлика.

В Свещеното Писание намираме множество примери, когато лъжливи чудеса се извършват наред с истинните и външно почти не се различават от тях. Да вземем например историята на пророк Моисей. Когато той се явил пред фараона с молба да освободи еврейския народ, като доказателство, че е пратен от Бога, превърнал своя жезъл в змия. Тогава фараонът извикал своите влъхви и те извършили същото чудо. Освен това от книга Откровение знаем, че най-великият чудотворец за всички времена ще бъде антихристът. По време на неговото царуване той ще върши невиждани преди това личби и чудеса, тъй че да могат да бъдат прелъстени и мнозина от избраните, тоест от православните християни.

За да не се окажем сред прелъстените, всеки от нас трябва да се научи на заповяданата от светите отци „спасителна предпазливост” и умението да се различават „духовете, дали са от Бога” (1 Иоан 4:1). Но преди всичко трябва да се определи самият характер на православното отношение към свръхестествените явления въобще. Нека се обърнем към творенията на светите отци.

Блажени Августин пише, че в човешкия дух „най-висока цена има не това, което той усеща със сетивата си, а това, с което той съди за чувственото”. За същото от опитните подвижници е говорил и преп. Антоний Велики. Според него най-важната добродетел на монаха е разсъдителността и именно в нея имат своето основание всички други християнски добродетели.

Само че благодатният дар на различаването на „хитростите, атаките и най-разнообразните нападения и засади на духовете на злобата, а също и различаването на различните дарования и подпомагания от Бога” (преп. Макарий Велики) е дял на съвършените измежду християните, които дори в древността са били единици. Така че за нас, живеещите в началото на третото хилядолетие, за нас, изоставилите подвижническата ревност на прежните векове и поради това съвсем не осъзнаващи в себе си духа на Истината, да различим без външна помощ истинното от лъжовното е практически невъзможно. Но и тук Господ не ни е изоставил. Той ни е дарувал Свещеното Писание, опирайки се на което, при ръководството на светоотеческите творения, бихме могли да се предпазим от гибелни грешки.

„Всъщност, пише свети Иоан Златоуст, ние не би трябвало да се нуждаем от помощта на писанията, а би трябвало да водим живот толкова чист, че благодатта на Духа да ни служи вместо книга и както книгите са написани с мастило, тъй и нашите сърца да бъдат изписани от Духа. Но тъй като ние сме отхвърлили тази благодат, … затова и се явила нуждата от писмено наставление. Размислете, що за безразсъдство би било, ако ние, които сме били длъжни да живеем в такава чистота, че да нямаме нужда от Писания, а вместо на книгите да предоставяме сърцата си на Духа, ако ние, след като сме загубили това достойнство и е възникнала нуждата от Писание, не се възползваме както трябва и от това второ лечебно средство. Ако ние сме достойни за укор за това, че се нуждаем от Писание и не привличаме към себе си благодатта на Духа, то помисли каква ще бъде нашата вина, ако не пожелаем да се възползваме и от това пособие…”

Полагайки пред себе си Свещеното Писание, а също и светоотеческите творения, като израз на духовния опит на просветените с този Дух люде, под ръководството на Който е писано Писанието, нека видим накратко как да различим истинното чудо от лъжливото и как да се отнасяме към свръхестествените явления изобщо.

Четейки Евангелието, виждаме, че Господ по време на Своя земен живот е извършил множество чудеса. Но тези чудеса по думите на св. Игнатий Брянчанинов „имали свят смисъл и свята цел. Макар сами по себе си те да били велики благодеяния, но в плана на божествената грижа те служили само за свидетелство и като доказателство за несравнимо по-висше благодеяние. Като приел човешка природа, Господ дарувал на човеците вечен, духовен и безценен дар: спасението, изцелението от греха, възкресението от вечната смърт. Словото на Господа и Неговият образ на живот явили този дар в напълно достатъчна степен: по време на живота Си Господ бил безгрешен, всесвят и словото Му било преизпълнено със сила. Но човеците паднали в дълбок мрак и в мъглата на плътското мъдруване. Сърцата им ослепели. Оказало се, че е нужно особено снизхождение към болното състояние на човеците, … оказало се нужно при посредството на телесните осезания да се съобщят жизненоважни познания на ума и сърцето, които били умрели със свойствена за тях смърт – смърт вечна. В помощ на словото Божие били дадени чудесата”.

Точно с това се обяснява и изобилието от чудеса и свръхестествени дарования в първите времена на християнството. „Защото, за да възраства вярата, по думите на св. Григорий Двоеслов, било необходимо тя да се възпитава с помощта на чудеса, защото и ние, садейки дърво, го поливаме дотогава, докато се уверим, че то се е вкоренило добре. И ако е пуснало дълбоки корени, преставаме да го поливаме”.

Светителят също казва, че „телесните чудеса понякога показват светостта, но не я произвеждат, а тези, духовните (т. е. добродетелите), които се извършват в душата, не показват явно добродетелността на живота, но я произвеждат. Тоест външни чудеса могат да явяват и зли хора, а вътрешни могат да извършват само добри… И тъй, възлюбени братя, не се увличайте от знамения, които могат да бъдат дадени както на благочестивите, така и на нечестивите; но почитайте тези чудеса на любовта и благочестието, за които току що бе казано. Колкото по-съкровени са те, толкова са по-безопасни и за тях от Господа ще има толкова по-голямо въздаяние, колкото по-малко днес те са прославени”.

За същото е писал и преп. Иоан Касиан Римлянин: „Наистина, да изтребиш в собствената си плът нечистото въжделение е по-голямо чудо, отколкото да изгонваш зли духове от чужди тела. Да укротиш със силата на търпението метежните движения на гнева е много по-славно знамение от това да заповядваш на князете, властващи във въздуха. Да избавиш собственото си сърце от мъчителните духове на унинието е доста по-важно от това да изцеляваш телесните немощи и болести на друг. Изобщо да лекуваш болестите на собствената си душа е много по-славна добродетел и много по-висше съвършенство от това да лекуваш болестите на тялото на друг. Защото колкото душата е по-високо от тялото, толкова по-важно е нейното здраве и колкото нейната същина е по-скъпоценна и превъзходна, толкова по-тежко и по-гибелно е нейното падение!”

Именно на това разбиране е основан фактът, че светиите по правило се отнасяли към проявлението на външни чудеса с голямо недоверие. Св. Игнатий (Брянчанинов) пише: „Християнските аскети-наставници ни заповядват да не обръщаме особено внимание изобщо на всички явления, които ни се представят пред душевните и телесни чувства. Заповядват да съблюдаваме при всички явления благоразумна хладност и спасителна предпазливост”.

Преподобни Григорий Синаит счита, че ако ние, ръководейки се от тази благоразумна хладност, не обърнем внимание дори на явяването на свят ангел, не само не бихме били укорени за това, а напротив, бихме си спечелили похвала за нашето смирение и предпазливост. А ако бидейки извънмерно възторжени и доверчиви и приемем по погрешка демон вместо светъл ангел, то непременно ще се окажем в мрежите на последния.

По повод благоуханието от иконата на Божията Майка, което усетила една монахиня, преп. Амвросий Оптински пише: „Според съвета на преп. Марк Подвижник такива неща трябва да се оставят без внимание, да не им се оказва никакво доверие, защото както пише преп. Симеон Нови Богослов, такива се случват също и вследствие на вражеска прелест”.

Приведените светоотечески изказвания би трябвало да са достатъчни за изясняване степента на духовната опасност, произтичаща от нетрезвото, мечтателно отношение към каквито и да било свръхестествени явления.

Правбеседа.ру

Превод: Десислава Главева