Господ говори, че ние, които не слушаме Евангелието, приличаме на онези, на които им пеят весели песни, и не играят, пеят им жални, и не плачат – нищо не можеш да сториш с такива.

Обещават ни Небесното Царство, пресветло и прерадостно – ние не трепваме сякаш не говорят на нас. Заплашват ни с нелицеприятен съд и безкрайни мъки – нехаем, като да не сме чули нищо.

Окаменели, загубили сме всякакво чувство за истинско самосъхранение. Държим се като водени на гибел и изобщо не ни е грижа за нашата участ. Отпуснали сме ръце, предавайки се на отчаяние – да става каквото ще! Ето това е нашето положение! Не затуй ли стават толкова често самоубийства? И това е плод на съвременните учения, на съвременните възгледи на човека и неговото значение!

Ето ви прогрес! Ето ви и просвещение! По-добре да сме съвсем невежи, но със страх Божий да спасяваме душите си, отколкото да придобием звание на просветени, а да погинем навеки, след като цял живот не сме се сещали за това какво ще бъде след смъртта.

От Божието слово, което определя кой е за Царството Небесно и кой е за ада, ни една йота няма да премине: всичко ще стане както е написано. Нека всеки да приеме това насериозно, като дело, което лично го касае, и да се погрижи за себе си, колкото сили има, за времето, което му остава.

Мысли на каждый день года.

Превод: Десислава Главева