Светите отци признавали, че чудесни явления и свръхестествен опит има не само в Православната Църква, но и в други изповедания. Отношението към тях се определяло, като се изхождало от библейското схващане, че не всички чудеса са от Бога, но се случват и чудеса извършвани с дяволска сила, защото, за да съблазни хората, понякога „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината” (2 Кор. 11:14). В описаното съревнование на Моисей с египетските магьосници (виж Изх. 7:10-12) е показано, че чудесата извършвани от езичниците не са от Бога. Подробно се говори в книга Откровение (13:11-14) и за чудеса, които дяволът ще извърши по времето на антихриста.

Преп. Иоан Касиан пише, че „твърде често хора с развратен ум и противници на вярата… изгонват демони и вършат големи чудеса, тъй че дори изцеляваща сила понякога изхожда от хора недостойни и грешни. Изцеления от такъв род се случват поради хитростта и лукавството на демоните. Човек, който е предаден на явен порок може понякога да върши удивителни неща. Чрез това другите се увличат да подражават на неговите пороци и нечестие и се открива широк път за поругаване и пренебрежение към светостта на християнската религия”.

Дяволът извършва чудеса в лъжливите религии и еретически църкви, за да удържи в техните заблуди привържениците им, а също и доколкото е възможно да привлече към тези заблуди православните християни.

Тъй наречените Фатимски чудеса са били подлагани на критични изследвания от мнозина православни автори, по-конкретно: йеродякон Макарий (Петанов), дякон Алексей Старицин, В. Мелников, в чиито изследвания е бил отбелязван крайно съмнителният характер на тези чудеса.

В действителност това явление се явява изключително силна пропаганда на католицизма, поради което активната популяризация на Фатимските събития от страна на католиците не учудва никого. Тази „дама”, която в началото на ХХ век се явявала на трите португалски пастирчета, напълно признавала примата на римския папа и неговите домогвания до всемирна духовна власт, когато говорела, че именно от него зависи да бъдат посветени на Богородица тези или онези страни и в частност Русия. Тази „дама” явно изповядвала католическия догмат за чистилището, говорила за спасителността на римокатолицизма, поддържала и насаждала католическото „Почитание на Непорочното Сърце”, явилият се „ангел” пък причащавал децата с опресноци и излагал кощунствената мисъл, че децата трябва да принасят изкупителни жертви за греховете на невярващите.

Няма съмнение, че по предсказание на „дамата” се случило и истинско чудо, което през 1917 г. било видяно едновременно от няколко хиляди души, сред които имало и невярващи. Но съдейки по описанията на очевидците на това масово чудо, ние не виждаме в него нищо подобно на Божиите чудеса. Всички истински чудеса описани в Евангелието и житията на светиите са имали ясно духовно нравствено значение. Но какъв смисъл и какво назидание, каква духовна полза и какво свидетелство за Христа има в това, че слънцето станало подобно на сребърен диск с огнени отблясъци, че дърветата се оцветили в лилаво, а хората – в жълто, и някакво светещо тяло бързо се движело в небето? Какво Христово има в тези безспорно необичайни цветни и светлинни ефекти? Нищо. Не е чудно, че някои православни автори нарекли това масово фатимско чудо една от репетициите за антихристовите чудеса. За отбелязване е, че в определения период самите деца изпитвали съмнения дали наистина им се явявали Богородица и ангели, а след явленията изпитвали силна физическа и душевна изнемога, а понякога и отчаяние.

Що се касае до пророчествата за победата на комунизма в Русия и гоненията на християните, които била изрекла „дамата”, трябва да се има предвид, че те за пръв път били записани през 1936 г., тоест деветнадесет години след като били чути.

Странностите свързани с явяванията на „дамата”, която дълго време по никакъв начин не се самоназовала пред децата, били толкова много, че католическият свещеник, който пръв чул за тях, се отнесъл към тази история с голямо подозрение. Но доста бързо (само две години по-късно от името на местния епископ) римокатолическата йерархия признала тези чудеса и започнала активно да подкрепя култа към тях, защото въпреки някои странности, тази Фатимска акция като цяло насърчавала местните католици да бъдат по-усърдни привърженици на католицизма (което било много важно за Португалия по това време), а руските хора пък трябвало да приемат мисълта, че Богородица именно чрез римокатолическата църква ще яви своята грижа за Русия, което напълно съответствало на политиката на Ватикана, провеждана през ХХ век.

Както отбелязва о. Тихон (Шевкунов), „оказва се, че целта на почти стогодишното Фатимско представление е подчиняването на Русия под властта на римския папа. Всички трактовки на т. нар. „Фатимски тайни” се свеждат именно до това”.

Православие.ру

Превод: прот. Божидар Главев

Четете още:
Кривоверие или за Фатимското чудо