„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
Велика Сряда
Замлъкнал Господ в сряда и до вечерта на четвъртъка, за да излее след това речта Си към Своите ученици – реч, подобна на която няма във всички писания, не само в човешките, но и в Божествените.
Днес, според както е указано от Църквата, чуваме само от устата на Господа, че не трябва да пречат да бъде помазан с миро, защото това за Него било подготовка за смъртта. Пред Неговите очи вече била само смъртта – заключителното тайнство на Неговото пришествие на земята за нашето спасение.
Да се потопим и ние в съзерцанието на тази тайнствена смърт, за да извлечем оттук блага надежда за спасението на нашите души – ние, които сме обременени от множество грехове и не знаем как да намерим за себе си покой от терзанията на пробудилата се съвест и осъзнаването на праведността на Божия съд над нас – съд страшен и нелицеприятен.
Мысли на каждый день года.
Превод: прот. Божидар Главев