Мироносиците приготвили миро, за да помажат тялото Христово.

Не им се удало да изпълнят това, тъй като преди те да дойдат на гроба Христос възкръснал от мъртвите.

И все пак тяхната жертва била приета от Господа, тъй като Той гледа на сърцето на човека и намерението приема като извършено действие, дори ако човекът не е успял да го изпълни, при все че е приложил цялото си усърдие и старание.

„Но немощното естество мъжеството победи, защото милостивото намерение на Бога угоди” (2-ри седален на Възкресната утреня).

„Любочестив е Владиката, и делата приема, и намерението целува, и действието почита, и приношението възхвалява” (Слово на Пасха, свт. Иоан Златоуст).

Имало обаче и мироносици, които не само имали намерение, но и на дело помазали Христа с миро и направили това още преди дните на Неговите страдания. Това били Мария, сестрата на Лазар; жената, която помазала Христос по време на вечерята в дома на фарисеина Симон, и жената, помазала Христос два дни преди Неговата смърт.

За последната Господ ясно казал, че тя приготвила Тялото Му за погребение и че за нея ще бъде възвестявано по целия свят, където бъде проповядвано Евангелието.

Така Господ приел „милостивото намерение” на жените мироносици, които с цялото си сърце възлюбили Христа и неотстъпно Го следвали из Галилея, като не Го оставили дори по време на разпъването. Приел Той също и помазването на Неговите нозе с миро от чистата Мария, за която преди това казал, че „Мария избра добрата част” (Лук. 10:42), не отхвърлил и целуването на нозете Му от грешницата, която от събраното по нечист начин богатство принесла богоугодна жертва – миро, разтворено с покайни сълзи.

„С аромати съм богата, но оскъдна на добродетели; каквото имам, това ти принасям, Сам Ти ми дай, защото всичко имаш и греховете ми прости”, зовяла тя към Христос (канон на Повечерието във Велики Вторник).

„Мирото, което имам е тленно, а Твоето миро е живот”, звучало в душата й (пак там).

И наистина вместо тленното богатство Господ й въздал нетленен дар – Той й простил множеството грехове и въздигнал умъртвената й от греховете душа, както въздигнал четиридневния Лазар от гроба.

И още, Той възнаградил и прославил верните Му мироносици, като се явил първо на тях и чрез тях възвестил Своето Възкресение на апостолите и на целия свят.

Тъй Господ не остава длъжен никому и въздава дарове несравнимо по-добри от тези, които Му се принасят.

„Помени, Господи, плодоносещите и добротворящите в Твоите свети Църкви, както и поменаващите немощните. Въздай им Твоите богати, небесни дарования”, моли Светата Църква при приношението на Безкръвната Жертва.

„Дарувай им вместо земни блага – небесни, вместо тленни богатства – нетленни” (Евхаристиен канон от литургията на св. Василий Велики).

Принасяйки нещо в дар на Бога, било то пожертвование за храма или помощ за бедните, ние всъщност не даваме, а получаваме. Даваме веществени съкровища, а ще получим в свое време духовни дарове според мярата на нашето усърдие. Величината на нашия дар Богу в Неговите очи се определя не от количеството и стойността му, а от произволението на нашето сърце.

„Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всички; защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше”, казал Господ за вдовицата, която дала две лепти за храма (Лук. 21:3–4; Марк 12:41–44).

Тъй и нашите дарове имат цена пред Бога дотолкова, доколкото с тях е съединена нашата любов към Бога, молитвите и сърдечното ни разкаяние за греховете ни.

Всички наши веществени дарове Господ ще приеме само като външна проява на нашето вътрешно преклонение пред Него, ще приеме също както и всеки друг външен израз на любов и почит към Него.

Затова, дойдете всички смело при Христа, принесете Му дарове, кой какъвто може, уподобете се на мироносиците: и вие, които стоите на пътя на праведността, и вие, които сте паднали в бездната на греха.

Принасяйте Му горещи молитви и покаяние от дълбините на сърцето, а като тяхно външно изражение да бъдат даренията за Църквата, която е Тяло Христово (Еф. 1:23; Кол. 1:24), помощ за Неговите най-малки братя (Мат. 25:40), благоукрасяване на храмовете, целуване на иконите и другите светини.

Господ ще приеме всеки наш дар за Църквата като благовонно миро и няма да отхвърли нашите сълзи и целования, но ще въздаде за това прощение на многото грехове на тези, които много са Го възлюбили.

Трябва да сме загрижени само за това, щото нашият дар да е действително чист дар за Бога, да няма в нашите чувства тщеславие или гордост, презрение или ненавист към ближните, а също и да проявим всичкото си усърдие, щото нашият дар да се окаже приятен Богу, за да не се уподобим на онези, които казвали на Христос „Радвай се”, а всъщност Му се надсмивали.

Неугодни за Бога биват онези жертви, които се принасят с хладна пресметливост, когато имайки възможност да принесем по-доброто, ние принасяме по-лошото (Мал. 1:8–14), когато се стараем не да направим полезното за храма и за ближните, а да стане именно това, което ние сме си намислили.

Мерзко е пред Него и целуването на светините, когато то се извършва от уста, свидетелстващи, че нашето внимание е устремено към нашата външност, от уста, които освен това омърсяват светините.

Не прошка, а осъждане ще принесе такова преклонение пред Бога!

„Нека се очистим, братя, от всяка плътска и духовна сквернота, свещите на нашите души да просветим с любов към нищите, нека не се ядем и не се клеветим един друг” (из стихирите на Петък на Сирната седмица), а най-вече „нека очистим чувствата си” и сърцето и тогава „ще видим непристъпната светлина на бляскавото Възкресение Христово и ясно ще чуем „Радвайте се” и ще пеем песента на победата над нашите грехове.

Слова иже во святых отца нашего Иоанна, Архиепископа Шанхайскаго и Сан-Францисскаго Чудотворца. Сборник проповедей, поучений, посланий, наставлений и указов, Санъ-Франциско: «Русскиий пастырь», 1994.

Превод: прот. Божидар Главев