„Стани, вземи одъра си и ходи” (Иоан 5:8).

Една от най-големите злини, на които човекът бил подложен вследствие на своето падение са безбройните болести, които ни преследват от люлката до гроба. Има леки и непродължителни болести, но има и тежки и много продължителни, каквато била болестта на разслабения, чието изцеление днес споменава Светата Църква. Мъчно е да се търпят болестите от първия и втория вид, но несравнимо по-тежки са болестите от последния. Те понякога като че смазват човека със своята тежест. Какво да правим ние, християните, в такива случаи?

Преди всичко, колкото и продължителна да е вашата болест, не изпадайте в отчаяние. Разслабеният страдал от своя недъг тридесет и осем години, страдал и се надявал, надявал се и накрая бил излекуван. Колкото и да е голяма и тежка вашата болест, не изпадайте в отчаяние.

Разслабеният не можел да се движи сам, само лежал на одъра и изведнъж станал и започнал да ходи като напълно оздравял. Дори да сте опитали всички човешки средства, дори лекарите да не ви дават никаква надежда за оздравяване, твърдо помнете, че за вас освен това има и помощ свише, помощ „от Господа, Който сътвори небето и земята” (Псал. 120:2).

И разслабеният казал: „нямам човек, който да ме спусне в къпалнята, кога се раздвижи водата” за да бъда изцелен (Иоан 5-7). Но вместо човек при него дошъл сам Господ и го излекувал. Как да не се надяваме на такъв лекар? Вижте колко голямо е Неговото милосърдие и състрадание към бедстващите: Той Сам, без да е повикан дошъл при къпалнята, където имало пет притвора, изпълнени с всякакъв род недъгави, Сам се обърнал към разслабения и, „като узна, че боледува от дълго време” (Иоан 5:6), милостиво го вдигнал от болничния одър.

А могъществото на нашия небесен Лечител? То не познава никакви предели. Едва казал на разслабения „стани, вземи одъра си и ходи - и той веднага оздравя” (Иоан 5:9).

Но, братя, възлагайки цялата си надежда на Господа Бога особено при тежки болести, ние трябва да ползваме и тези особени и свръхестествени средства, които Той ни е дарувал за да се изцерим от тези болести. В Иерусалим имало чудесна къпалня, наричана Витезда, в която всяко лято слизал ангел Господен и раздвижвал водата, и който пръв влизал във водата „след раздвижване на водата, оздравяваше” (Иоан 5:4).

В новозаветната Църква няма такава къпалня, но има особено тайнство, което не само веднъж годишно, но постоянно и по всяко време може да лекува нашите телесни немощи, като ни лекува и от духовните такива, а именно тайнството Елеосвещение (Маслосвет). Да се ползваме от него ясно ни заповядва светият апостол, когато казва: „Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят” (Иак. 5:14–15).

За съжаление ние твърде рядко поради някакъв вкоренен предразсъдък се обръщаме към това спасително лечение, обикновено преди смъртта, когато душата вече е готова да се раздели с тялото. А всъщност според заповедта на апостола тайнството Елеосвещение е предназначено за всички тежко болни и за всички изнемогващи от недъзи, а не само за тези, които са се приближили до гроба. И може би много от нашите починали събратя биха били още живи, ако своевременно се бяха възползвали от тази благодатна помощ.

Други чудотворни извори, от които се източват за нас по Божия воля свръхестествени изцеления от нашите недъзи, са светите чудотворни икони и светите мощи на Божиите угодници. Колко много случаи има и в предишни времена, и в наши дни, при това случаи – напълно достоверни, когато хора болни от най-тежки, хронични и неизлечими болести, се отправяли на поклонение към чудотворни икони и свети мощи и се връщали след това внезапно изцелени! Защо всеки от нас да не прибягва до тези спасителни извори? Трябва само нашите сърца да горят с жива вяра в Бога и в застъпничеството на Неговите угодници, към чиито мощи или изображения ние прибягваме.

С една дума, и при обикновени болести, леки и лесно лечими, ние сме длъжни, братя, като се ползваме от лечение с човешки средства, главната си надежда да възлагаме на Бога и да просим Неговата милост. Защото Той дава мъдрост на лекарите и сила на лекарствата. А още повече при тежки и опасни болести, когато е останала малка надежда или съвсем не е останала такава в човешките средства, ние трябва да се обръщаме с цялата си вярваща душа към Небесния Лекар и да се ползваме от тези свръхестествени средства, каквито Той по безкрайната Си благост е дарувал на новозаветната Църква за наше изцерение. Амин.

Слова и речи Макария, Митрополита Московскаго, произнесенныя в 1841-1868 г. в Киеве и Петербурге, в Тамбовской и Харьковской Епархиях, Издание второе, СПб, 1891.

Превод: прот. Божидар Главев