Удоволствието - това е „чувството за до­волство“ (св. Йоан Златоуст), радостта, утеше­нието, приятността, успокоението от изпълня­ването на желанията (В. И. Дал). Наслаждението — това е получаването на удоволствие (прот. Григорий Дяченко).

От правилното отношение към удоволст­вията зависи здравето, щастието, правилното устройване на човешкия живот.

Хората, като правило, се стремят към щас­тие и задоволеност, макар да влагат в тези по­нятия различен смисъл. Нещо повече, „цялото човешко същество жадува за блаженство. И това не е прекалено искане“ (св. Филарет Мос­ковски), а естествен стремеж. Нали „Бог е съз­дал човека за радост и блаженство“ (св. Йоан Кронщадски).

Блаженството — това е съвършеното удо­волствие, висшата му степен, пълнотата на радостта. Блаженството е повече от щастието. „Целта на сътворяването е да се даде възмож­ност на хората да се наслаждават на благодат­ния живот. (...) Създателят е искал щото в общението с Него човек да би се наслаждавал от блаженството и всички блага“ (схиархим. Йоан Маслов) на сътвореното мироздание.

Господ е дал на човека специален орган (не в анатомичен, а в духовен смисъл, бел. прев.) за възприятие на блаженството, а именно — сър­цето, което е „създадено за любов към Бога и ближните и за чувстване на блаженството“ (св. Йоан Кронщадски).

До грехопадението човекът е имал истин­ско блаженство в единението си с Бога (схиар­хим. Йоан Маслов). „Първосътворената съпру­жеска двойка Бог поселил в рая, който, по ду­мите на светителя Тихон Задонски, е предста­влявал собствено като че най-прекрасен дворец и е бил украсен с всевъзможни плодни дървета и благоуханни цветя, служещи за утешение и наслада на човека“. „Всички земни плодове, всички съкровища на земята Господ предал във властта, ползата и удоволствието на човека“ (св. Йоан Кронщадски). „Оказвайки се на такова прекрасно място, човекът пребивавал постоян­но в най-тясно единение с Твореца“ (схиархим. Йоан Маслов), което било източник на блажен­ството на първите хора.

Блаженството на човека - пише схиархим. Йоан - се състояло в това, че „той бил подобен на Бога, сътворен по Божий образ и подобие“, тоест „безсмъртен, самовластен и украсен с всяка добродетел“ (авва Доротей). „Бог е най-висшата Любов, Красота и Добро и всички тези качества Господ, по Своята благост, вложил в човека при неговото сътворяване“ (схиархим. Йоан Маслов). Бог, Който е всесъвършен и непостижим в Своето величие и святост, „се изобразил в човека с яснота и слава. Така се от­разява слънцето в нищожната капка вода“ (св. Игнатий Брянчанинов).

Образът Божий в човека е частица от ди­ханието на Божествения живот, с други думи това е даруваната на човека душа (схиархим. Йоан), силите на която (ум, сърце, воля) до гре­хопадението се намирали в дивна хармония и съгласие. „Всички способности на човека са ознаменувани с чертите на образа Божий“ (св. Филарет Московски).

Красотата на Божието подобие се състои в съвкупността на всички добродетели (св. Игна­тий Брянчанинов). Душата със своето великолепие превъзхожда целия видим свят с неговото прекрасно устроение, понеже има в себе си образа Божий (схиархим. Йоан Маслов). Кра­сотата, хармоничността и целесъобразността се проявявали и в устроението на тялото на човека. Всичко това, а също и чистотата и безстрастието, правели блаженството истинско и неотнимаемо свойство на човека.

Обаче духът на злобата завидял на това блаженство на човека и склонил първите хора към нарушаване заповедта на Създателя. Гре­хът лишил тях и цялото човечество от истинно­то блаженство. Това се проявило в лишаването на прародителите от общението с Бога. „Грехът нарушил целостността на човешката природа“, пише схиархим. Йоан (Маслов). И пак той до­пълва: „Образът Божий, вложен от Твореца в човека, бил огледало, отразяващо Създателя“. След грехопадението станало повреждане на Божия образ в човека. В душата влязла злоба и всяка нечистота, оскверняваща красотата на образа Божий и „поразяваща, подобно смърто­носна отрова, цялото човешко естество. Както отровата, попаднала в организма на човека, му причинява телесни мъки и страдания, така и греховната отрова, скрита в душата, й причинява страшно вътрешно мъчение“ (схиархим. Йоан).

Повредата на Божия образ се отразила па­губно върху всички свойства и способности на душата, нарушила тяхната хармония. „Извра­тили се - пише схиархим. Йоан (Маслов) - всички познавателни сили, изгубена била ясно­тата и проницателността на ума“, който станал неспособен да различава доброто и злото. Сър­цето на човека, изгубвайки чистотата си, за­почнало да произвежда в себе си пороци: само­любие, ненавист, завист, гняв, нечистота; ста­нало развратено и зло. Волята изгубила силата да се стреми към духовното благо (св. Филарет Московски), появили се желания, скланящи към злото. Волята се подчинила на различни чувствени подбуждения и постепенно отслаб­вала.

„Това греховно извращаване на човешкия дух довело до пълно разстройство на телесния състав, който станал достъпен за всякакъв род болести, страдания и, нещо повече — до физическата смърт“ (схиархим. Йоан Маслов).

Повреждането на Божия образ било свър­зано с ужасно страдание за човека. Чертите на Божия образ се лишили от своята правилност, от своето взаимно съгласие“ (св. Игнатий Брянчанинов). Настъпила пълна дисхармония на ця­лото човешко същество. Самият човек започ­нал да пребивава в непрестанно недоумение и помрачение, закриващи Бога от него. Злият дух карал хората да се покланят на видими предме­ти: диви или домашни животни и др. под., а също поразявал паметта, та напълно да изглади от нея спомена за Бога като Творец и за блажен­ството на райския живот (схиархим. Йоан).

Н. В. Маслов, „За истинните и измамните удоволствия”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2018 г.