Не е възможно да се води пълноценен духовен живот и да се прекарва дълго време в социалните мрежи. Трябва да се избере или едното, или другото. Наскоро попаднах на статия за влиянието на социалните мрежи върху психиката. Съгласен съм с повечето твърдения на автора, тъй като сам съм изпитал всичко това. Смятам обаче, че тази тема е важна не просто заради влиянието върху психиката, а заради повредата, която се нанася върху духовния живот.

1. Зависимостта

Зависимостта от наркотици или алкохол е страшна, но не по-малко опасна е зависимостта от интернет и социалните мрежи. А от което човек е зависим, на него е и роб. Ние сме Божии раби, защото без Бог не можем да живеем. Ако един млад човек не може да издържи седмица без посещение на определена социална мрежа, значи той се е превърнал в роб на тази мрежа. Има няколко причини за появяване на зависимост според автора на статията за вредното влияние на социалните мрежи.

1.1 „Първата причина, пише той, е в това, че дейността в социалните мрежи дразни центровете на удоволствие в нашия мозък. Ние изпитваме приятни емоции всеки път, когато четем доброжелателни коментари под своята снимка, когато получаваме лайкове, когато някой пише положителен отзив и т.н. Желанието за повторно получаване на тези емоции ни отвежда отново в пространството на социалните мрежи и ни кара да прекарваме там все повече и повече време”.

От духовна гледна точка това се нарича тщеславие. То се проявява в очакване на одобрение на изложената от нас информация във вид на „лайк” и всякакво друго внимание към нашата личност. Тщеславието е страшна болест на душата. Някой публикува снимки на децата си, за да погъделичка тщеславието си: „Това е моето, моето детенце!” Но разказът за своя личен живот (под вид на снимки, текст или видео) в интернет пространството вреди на душата. Преподобни Никодим Светогорец поучава: „Никога не говори за себе си, за своите дела или за своите роднини, с изключение на случаите, когато това е наложително”^[1]. Разбира се, някой би се оправдал, че роднините, видите ли, живеят надалеч, така че заради тях може да се публикуват снимки. Интересно защо обаче повечето хора предпочитат да изпращат снимките си не по електронната поща например, а чрез социалните мрежи.

1.2 „Втората причина се крие в особеностите на усвояване на информацията при работа в уеб платформи с множество ползватели. Човекът, който седи в дадена социална мрежа, получава множество най-разнообразна информация на малки порции за малки промеждутъци от време. Прочита един кратък коментар, отговаря, после отваря някаква новина, там се натъква на интересен постинг в областта на науката, започва да чете, паралелно с това пуска аудиозапис, не дочита, тъй като вниманието му бива отвлечено от съобщение на приятел, отговаря и отива на страницата на този приятел да види какво ново има там. Към такъв режим на работа мозъкът привиква толкова бързо, колкото ръцете и устата привикват с люпенето на семки. Работата дори не е толкова в самото удоволствие и особеностите на усвоената информация, колкото в удобството, бързината и достъпността на социалните мрежи.”

Нима не е така? Мозъкът, привикнал към такава спонтанна дейност се отучва да мисли рационално и да конструира дълбоки идеи.

2. Абсистенцията и свободата

Зависимостта от социалните мрежи поражда информационна абсистенция. Един мой познат в дните, когато не влизаше в любимата си социална мрежа беше буквално раздиран от страстта да узнае някоя новост. Той не гледаше светските новини, но пък гореше от желание да преглежда православните медии. Откъде е това страстно привличане? Очевидно е, че такова нещо не е нормално за един християнин. Заради навика постоянно да се получава информация, когато такава не постъпва, се появява информационна абсистенция. И което е най-важното, страдалецът не може да бъде задоволен нито с четене на Библията, нито с четене житията на светиите (а духовното четиво за нас винаги открива нещо ново), тъй като тези четива вече затрудняват такъв ум, който е свикнал да потребява информацията на малки порции. Затова в православните групи в социалните мрежи са така популярни кратките цитати. Почти е невъзможно да се намери някой, комуто да стигнат силите да прочете докрая един том на свети Иоан Златоуст например.

Днешният човек е до такава степен зависим от получаването на информация, че за него е много трудно да живее без новини. Това е много тежка болест. Според едно статистическо изследване 80% от анкетираните ползватели на социалните мрежи признават, че не могат да не проверят своята страница поне веднъж в денонощието.

Можем да проверим дали имаме интернет зависимост, ако напълно ограничим новините и социалните мрежи. Тази информационна зависимост отнема свободата на християнина и го прави роб на страстта. „Съвършената свобода се състои в това изобщо от нищо да не се нуждаеш”, казва св. Иоан Златоуст^[2].

3. Молитвата и социалните мрежи

Колкото и да съм питал своите събратя как успяват да съвместят молитвата и седенките в социалните мрежи (дори да става въпрос за страници с православна информация), винаги съм получавал един неутешителен отговор: „О, сега молитвата не върви…” Струва ли си обаче да стоиш в социалните мрежи, ако така се нанася голяма вреда на най-главното действие на християнина?!

Авторът на статията за вредата от социалните мрежи правилно отбелязва, че ползвателят получава информация спонтанно, бързо и на малки порции. Мозъкът привиква към такъв начин на работа и загубва способността да задържа за дълго вниманието си върху даден предмет, вследствие на което се появява синдромът дефицит на вниманието и хиперактивност. Това е породено от съблазънта едновременно да се извършват няколко умствени процеса. Става трудно вниманието да се удържи само в четенето на една книга. „Възниква трудност да се мисли последователно, да се разсъждава задълбочено върху един проблем, вниманието постоянно „плува”.

Вследствие на навика информацията да се приема спонтанно, умът започва да губи възможността си за съсредоточаване. А според св. Теофан Затворник „без внимание молитвата не е молитва, следователно то е главното”^[3]. Тъй като вниманието е най-главната съставна част на молитвеното делание, то неговото отсъствие прави невъзможно извършването на умната молитва. Светител Теофан е учил, че умната молитва трябва да извършват не само монаси, но и миряни. За да я придобият, бъдещите подвижници се усамотявали по планини и пустини, а днешните християни не могат и един ден да прекарат без общение и без да прегледат новините в социалните мрежи. Когато човек е препълнен с боклук и емоции от информационния поток в социалните мрежи, не е възможно да избегне ненужните помисли по време на молитва.

4. Мисията и седенките в социалните мрежи

Социалната мрежа сама по себе си не е зло, а е само инструмент, от който трябва да умееш да се възползваш за добро. Например да публикуваш слово за Бог, за спасението, различни видове апологетични материали. Само че ако дори малко се уврежда душата на този, който се занимава с това, тогава делото ще се окаже гибелно. „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мат. 16:26).

Съществува мнението, че православният християнин трябва да е активен в социалните мрежи, за да направи света по-добър. Това убеждение обаче е неоснователно. Православният християнин е длъжен да се стреми към святост, защото това изисква Бог от него. А самата мисъл, че с мисионерска цел трябва задължително да имаш акаунт в социалните мрежи, за да помагаш на околните да стигнат до Бога, показва, че твърдящият това се уповава повече на себе си, отколкото на Бога.

Светът са променили тези, които са променили първо себе си, а за това е нужно уединение. Дори великият апостол Павел преди началото на своята проповед три години прекарал в пустинята. Социалната мрежа не е пустиня, това е светът с неговите страсти и похоти. И понякога се случва така, че християнин, който не е духовно утвърден просто се поврежда, отстоявайки истината в интернет дискусии.

За да имаш успех в мисията, трябва да си придобил благодатта, която като магнит привлича хората. С нея ние сме призвани да напълним съсъда на нашето сърце. А често става така, че прекарвайки много време в интернет разливаме и мъничкото съдържание, което сме събрали на дъното. За да напълнят този съсъд, светиите са се отдалечавали в пустинята за много години, а ние дори един ден не можем да прекараме без социалните мрежи. Мисията в социалните мрежи, които атакуват ползвателя чрез похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, е мисия за изкусни мисионери. Защото далеч не всеки може да проповядва в интернет, без да се привърже към него, без раздразнителност, без да се подаде на съблазънта напразно да си изгуби времето и без да се увлече в преглед на ненужна информация.

5. Виртуалността и реалността

Човешката душа е свързана с тялото до момента на смъртта, тя е ограничена от пространството и пребивава само там, където е тялото. При общуването на живо ние общуваме пълноценно, а когато се общува чрез интернет, това не се случва, защото разговорите остават мъртви. И обратният пример, когато пътуваш в метрото, вагонът е пълен с хора, но от друга страна те не са там, главите на повечето са наведени и цялото им внимание е концентрирано в екраните на смартфоните и таблетите. Както справедливо отбелязва патриархът „потапянето на хората в информационния виртуален свят крие определена опасност от дефицит на реално човешко общуване. Може да си представим следната картинка: в една стая седят младежи вперили очи в смартфоните. На практика те не общуват един с друг, а ако някому зададат въпрос, той не обръща внимание. И какво прави? Ами общува чрез социалните мрежи...”

Светите отци са писали ръчно писма до различни хора и понякога дори в почерка се отпечатва настроението на душата. Електронните носители не могат да предадат това. Освен това човешкото око по-добре възприема информация от книга, отколкото от монитора. Ето го и парадоксът: предавайки посланията мигновено на хиляди километри, техниката на пръв поглед сякаш ни сближава. Но на практика ние все повече и повече се отдалечаваме един от друг.

6. Лицето

Бих искал да спомена и още един проблем. Страницата на християнина представлява неговото лице пред другите. „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина” (Мат. 5:14). По „стените” на съответните страници съдят за техните собственици. А знаейки, че собственикът е християнин, външните съдят за Православието. Колко често на страниците на християни могат да се видят неща, които не се вписват в рамките на благочестието... Светски анекдоти и вицове, репостване на разни празнословни забележки и т.н. Апостол Павел порицава това: „Срамни и празни думи и смехории са неприлични за вас, а наопаки, да се чува благодарение” (Еф. 5:4). Когато попаднеш на страницата на такъв човек, трудно е дори да се досетиш, че е православен. Тоест съвсем бива забравяна отговорността на носещите името християни. Понякога необмислено се препубликува съдържание от страници, на които има съблазняващи материали – снимки или ругатни. Горко на собственика на тази страница, чрез която попадналият на нея бива въвеждан в съблазън (Лк. 17:1-2). Стената на ползвателя е неговото лице – отражение на това, което става в душата му.

7.  Времето

Хората ежедневно прекарват в социалните мрежи огромна част от времето си. И в същото време стотици хиляди кръстени ползватели на социалните мрежи се оплакват, че не им стига времето за четене на Свещеното Писание. Мнозина днешни християни напразно изгубват в социалните мрежи скъпоценното време на земния си живот, всяка минута от който ни е подарена за нашето спасение…

„И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави” (Еф. 5:15).

Православный Взгляд

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Преподобный Никодим Святогорец. «Невидимая брань». 25 глава.

[2] Свт. Иоанн Златоуст, Беседа на Евангелие от Иоанна, 17 глава.

[3] Свт. Феофан Затворник, Собрание писем, Свято-Введенский Печерский монастырь.