Вход

Православен календар

Неделя 9-та след Петдесетница. За търпението по време на изкушение

 

1808192155

Откъде идва търпението по време на изкушение? От знанието, че то се изпраща, за да бъде изпитана вярата в Бога, тъй че изкушенията се явяват един вид средство за проверка на верните. Затова и Иаков братът Господен ни увещава да се радваме, когато ни сполитат изкушения, като прибавя: „Изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени” (Иак. 1:3–4).

Когато те сполетят изкушения, казва той, нека добродетелните дела у теб да не претърпят ущърб, но заедно с търпението нека у теб се прибави и съвършенство в добродетелта. Тъй като човек не се усъвършенства чрез това, което не зависи от неговата воля взето само за себе си, а е необходимо с предното да бъде свързано и това, което зависи от неговата воля, например благоразумието, праведността, любовта към Бога и ближния и проявленията на тази любов. Затова в своето послание към нас този божествен апостол прибавя: „Търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък” (Иак. 1:4), сякаш казва, говорейки: ако желаете вашата вяра в Бога да се окаже съвършена, то не само доблестно понасяйте идещите отвън несгоди, но и сами от себе си вършете богоугодни дела, макар те да са свързани с голям труд. Защото когато добрата дейност върви ръка за ръка със страданието заради доброто, тези неща правят човека съвършен в Бога.

Защо той не казал: „Радвайте се, когато вършите добродетел”, но казал: „кога паднете в разни изкушения”? Защото вършенето на добродетели зависи от нас и се намира в наша власт, а да ни сполети изкушение, това не зависи от нас. Но без него не може да има нито съвършенство, нито може да се яви вярата в Бога, та затова човек, който се стреми към съвършенство във вярата, когато попада в изкушение, нека се радва като да е намерил това, благодарение на което ще получи съвършенство. Защото изкушенията са полезни за съвършените във вярата заради проявлението на тяхното съвършенство. Но което е още по-чудно, изкушенията, нападайки дори върху несъвършените, правят ги съвършени, което става явно и от прочетените днес евангелски слова.

„И на четвърта стража през нощта отиде Иисус при тях, като ходеше по морето. А учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус веднага заговори с тях и рече: дерзайте! Аз съм, не бойте се!” (Мат. 14:25-27)

Това станало след деветия час на нощта, защото нощните стражи по правило разделят нощта на четири части съгласно смените, така че с началото на десетия час започвала четвъртата стража. Той допуснал учениците Му толкова дълго да бъдат нападани от бурята, за да ги научи на търпение и да ги направи способни да понасят трудностите. Но и след това, като им се явил, допуснал да Го вземат за привидение и те толкова се изплашили, че завикали от страх, макар Той да дошъл, за да ги спаси.

Той постъпил така и с древния Израил. Защото когато преди морето по чудесен начин да се раздели пред тях и да им открие път към спасение, те били стигнали до пълна безизходица, били обкръжени от врагове и ги очаквала неминуема гибел. И сега по време на Неговото присъствие, когато някои били освобождавани от овладелите ги бесове, това освобождаване било предшествано от голям метеж. Така не само се явявали Неговите прекрасни благодеяния, но и те здраво били запечатвани в паметта на облагодетелстваните.

Явявайки Себе си на призоваващите Го в тази буря, като несъмнен Бог на всичко показва, че е Бог, Който стои над всяко нещо и простира ръка за помощ на призоваващите Го. Шества по вълните на бушуващото море, показвайки ясно, че Той е Онзи, Който съгласно пророчеството шества по морето като по суша; за Когото и Давид пророчески казва: „Твоят път в морето, Твоите пътеки в големите води и Твоите следи са незнайни” (Пс. 76:20); и „Ти владееш над яростното море: кога се подигат вълните му, Ти ги укротяваш” (Пс. 88:10); – именно това Той и направил впоследствие. Защото когато видял, че те са толкова уплашени, че не Го познали, веднага им заговорил, тъй че те Го познали по гласа, когато казал: „Аз съм, не бойте се!” (Мат. 14:27). Аз съм и вечносъществуващият Бог, и човек станал такъв за вас в последните времена, Когото виждат и чуват и за Когото всичко е възможно. Затова и в плът Аз шествам по вълните, а и на други мога да дам да сторят това. Защото когато Петър Му казал: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата (Мат. 14:28), – Той заповядал и станало.

И така след време учениците, бидейки изпратени да пресекат морето, тоест да победят и да преодолеят изкушенията, идващи от въставащите срещу Църквата люде, не победили окончателно. Защото врагът е енергичен и народите беснуват против Църквата. В четвъртата стража на нощта, тоест след естествения закон[1], след писания Закон[2], след Първото Господне Пришествие, което донесло закона на благодатта, непременно ще дойде Второто Христово Пришествие, което прекрасно е сравнено с четвъртата нощна стража, в която Господ ще дойде, потъпквайки, обезсилвайки и покорявайки всяко начало и власт и сила, тъй като Той трябва явно да обезсили и да укроти вълните въставащи жестоко против Неговата Църква. Защото вие помните, че под „вълни”, задвижвани и насочвани от противен вятър, тайнственото слово обозначавало князете на този свят.

Когато те се качили на кораба, тоест Иисус и Петър, който бил тръгнал към Него, тогава престанал вятърът и като преминали през морето, пристигнали на сушата. Тъй и Господ и всички преставили се от нас светии, които предизобразил Петър, във времето на Второто Христово Пришествие ще бъдат с нас. И Той окончателно ще запрети действието на противния вятър, и ние, преминавайки през бурното море на живота, ще пристигнем в земята на кротките, където няма ни въздишка, ни печал, ни въздихание.

„А ония, които бяха в кораба, казва евангелистът, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!” (Мат. 14:33); защото и тогава (по времето на Второто Христово Пришествие) „в името на Иисуса ще преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език ще изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца” (Филип. 2:10–11).

Свт. Григорий Палама, Беседы (омилии) святителя Григория Паламы, Часть 1, Москва, 1993.

Превод: прот. Божидар Главев

 


[1] Законът, който съществувал преди Моисеевия закон в съвестта на хората (Рим. 2 гл.).

[2] Моисеевият закон.

Други статии от същия раздел:

module-template2.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти