Вход

Православен календар

„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.”

Канон на утренята, седален, глас 4
Неделя на св. Григорий Палама

Преображение Господне

 

1008190013

За да не започнат вярващите да малодушестват вследствие заповедите за саможертва и носенето на кръста (Мат. 16:24-27) и за да знаят, че след търпението следва слава и тържество, Господ се преобразил пред Своите ученици.

Това станало така: Господ Иисус Христос, като взел със Себе си тримата Свои ученици Петър, Иаков и Иоан, възвел ги на планината Тавор. Тук учениците полегнали на тревата и заспали, а Господ се молел. По време на молитвата одеждата на Иисус Христос станала бяла като сняг, а лицето Му просияло като слънце. При Него се явили пророците Илия и Моисей и беседвали с Него за завършека на делото Му, тоест за Неговите страдания и смърт.

В това време учениците се събудили и явяването на Божията слава ги изпълнило с такава радост, че те с устата на Петър изразили желанието си да останат на планината, казвайки: „Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия” (Мат. 17:4). При тези думи изведнъж светъл облак засенил апостолите и те чули думите: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:5). Като чули тези думи, учениците паднали на лицата си от страх. Господ се приближил и им казал: „Станете и не бойте се!” Станали учениците, но пред себе си не видели никого освен Иисуса Христа.

Спасителят Христос по време на Своята молитва се преобразил пред учениците и славата Божия Го осияла. Целта на нашия живот е постепенно по своя воля при помощта на Божията благодат да възхождаме от слава в слава, от сила в сила и така да се преобразяваме вътрешно и духовно, като отдалечаваме ума си от земното и го насочваме към небесното, сърцето си – от чувственото към възвишеното, волята – от своите грехове и страсти към изпълнението на Божията воля. Това никак не е лесно и е свързано с множество трудности. Но ако ние не щадим нито трудове, нито усилия, нито дори жертви, когато се стараем да постигнем нещо по-добро в този живот, то не сме ли длъжни повече да се погрижим за вечното, за това, което може по Божия воля да ни достави участие в Божествената слава?!

Господ ни е дал пример, който да последваме: „Дадох ви пример, казал Той на апостолите, а в тяхно лице и на нас, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих” (Иоан 13:15).

Какво би могло да бъде по-възвишено и по-назидателно за нас от този Свят Образ на Богочовека? Нека и ние се преобразяваме от тъмнина към светлина, от грях към добродетелен живот, от непослушание на Божията воля към по възможност пълно изпълнение, да се преобразяваме не с външни прояви на живота, а с вътрешен живот, с живота на нашия безсмъртен дух.

Сам Преобразилият се на Тавор ни е предуказал средство за това. Той се молил на Бога Отца и в минутите на Неговата Синовна молитвена беседа с Отца се явил преобразен и сияещ. Това чудно явление е много показателно за нас. По време на молитвата в Богочовека се проявила Небесната Слава, Божествената Светлина, за която просим да възсияе и в нас грешните.

О, ако и нашите молитви биха били така чисти и преизпълнени с любов! Тогава, разбира се, греховният мрак не би се докосвал до нас, Светлината на благодатта би освещавала целия наш земен живот и тогава всеки заедно с апостол Петър би могъл да каже „Господи, добре ни е да бъдем тука” (Мат. 17:4). Амин.

Старец в миру, Святой праведный Алексей Мечев, Житие, письма, проповеди, записи на книгах, Москва, 2010.

Превод: прот. Божидар Главев

Други статии от същия раздел:

module-template16.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти