Вход

Православен календар

„Дарувай, Господи, на Твоята Църква сила да пребъдва непоколебима от смущенията на ересите во веки веков.”

Канон на утренята, 5-та песен, тропар

Неделя Православна

Православен ли е йереят, който не знае къде има благодат?

 

1911191214

Удивително е колко много прилича позицията на книжниците и фарисеите отпреди две хиляди години с тази на Княжево-бъкстонските разколници, що се касае до въпроса за наличието на благодат.

Господ Иисус Христос изобличава тяхното лукавство със собствените им уста, както подобава на Божествената премъдрост. Изобличава не с поучение, а с въпрос. Има ли благодат в Йоановото кръщение? – „кръщението Йоаново от къде беше: от небето ли, или от човеците?” (Мат. 21:25) Същия въпрос днес Господ продължава да задава на всички твърди разколници и умерено-противостоящи, които претендират, че ревнуват за чистотата на вярата. За съжаление, както преди две хиляди години, така и днес получава все същия отговор: „Ние не знаем”.

Днес въпросът не е за Йоановото кръщение, а за наличието на благодат в „официалните” църкви. „БПЦ от небето ли е или от човеците?” И тук разколниците започват да размислят в себе си: ако речем от небето, ще ни рече, а защо се отделяте от нея; ако речем от човеците – боим се от народа, защото цял народ смята БПЦ за благодатна и подобна крайна позиция е твърде непопулярна. „И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем” (Мат. 21:27).

Може ли някой да повярва, че онези, на които е поверено да преподават благодат, няма да са компетентни по въпросите на благодатта? Може ли някой да допусне, че въпросът за благодатта е маловажен, второстепенен или е провокация, която трябва да се подмине с мълчание? Благодатта, с която се спасяваме! Не, тук няма незнание, тук има пресметливост. Наистина, твърдото „не” на крайните разколници е грешно, но по-последователно от лукавото „не знаем” на умерените противостоящи.

Но някои ще кажат, защо да са длъжни Фотий и последователите му да знаят къде какво се преподава, не е ли достатъчно да знаят, че у тях има благодат? На това ще отговорим, че който е от Бога е длъжен да познава Божието. Длъжен е да познава и когато Него Го няма. И фарисеиите твърдели, че са чеда на Авраама (Иоан. 8:39), тоест, че у тях имало приемство. Но това не било достатъчно, защото заедно с това твърдели, че не познават Бога – „Тогова не знаем от къде е” (Иоан. 9:29). Нека знаят обаче всички, които избират лукаво да не знаят, че тях Господ не ги овластява – „и Аз ви не казвам, с каква власт върша това” (Мат. 21:27), т.е. именно тяхната власт е от човеците. И колко печално е, че лукавото „незнание” завършва с „разпни Го”.

Удивително е и Божието дълготърпение към отстъпилата канонична йерархия отпреди две хиляди години. Дълготърпение простиращо се чак до кръстната смърт и нямащо нищо общо нито с малодушно човекоугодие в извинение на вероотстъпничество, нито с разколническо гнусене от храм и синагоги. „Всеки ден бивах с вас в храма и поучавах” (Марк 14:49), казва Господ. Какво се заема да прави всеки разколник веднага щом напусне Църквата, която го е родила? – Да строи свой си храм, за да сее разкола си.

Кога все пак Господ отнима благодатта[1] от каноничната институция, която навремето е била еврейският храм? Когато „храмовата завеса се раздра на две, отгоре додолу”(Мат. 27:51). Чак тогава! Но дори и след това апостолите, по примера на своя Учител, продължават да се борят за човешките души и да проповядват в същите тези безблагодатни синагоги. Разбира се, нямали са разколническия уют от извършваната на завет проповед. Но за какво им е бил той, след като такъв не е от Бога?!...

Имаме сериозни основания да вярваме, че както е било при първото, така ще бъде и при второто Христово пришествие – втора канонична институция няма да бъде създавана, и както спасението е било от иудеите (Иоан. 4:22), така до свършека на века ще бъде от православните, въпреки ужасяващата за всеки християнин настъпваща апостасия.

И така, православни ли сa онези йереи, които по въпросите на благодатта не отговарят „с кротост и боязън” (1 Петр. 3:15), не отговарят с „да, да; не, не” (Мат. 5:37), а шикалкавят, запазват „благоразумно” мълчание, или пък са готови във всеки момент да нагодят „еклесиологията” си според нуждата и интересите си? – Ние няма да отминем това с мълчание и ще кажем: определено не са православни!

 


[1] В старозаветен смисъл

module-template10.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти