Неделя на светите Праотци Христови

Господ Иисус Христос говорел на народа с притчи. Притчите са образи и случки из непосредствения всекидневен живот. В тях Спасителят внедрявал тайните на Царството Бо­жие, за да станат те нагледни и достъпни за слушате­лите.

Днешното литургийно свето евангелие (Лук. 14:16-24) ни предложи за назидание именно притча - тази за поканените на голямата вечеря. Тя гласи:

Един човек приготвил голяма вечеря и поканил мнозина. В часа за вечеря изпратил слугата си да каже на поканените: «Дойдете, понеже всичко е вече готово!» И почнали всички като сговорени да се извиняват. Първият рекъл: «Купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме!» Другият казал: «Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме!» Третият рекъл: «Ожених се, и затова не мога да дойда!» Върнал се слугата и обадил това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърдил и казал на слугата си: «Излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите!» Слугата направил тъй и рекъл на господаря си: «Господарю, извършено е, както заповяда, и още място има». Господарят казал на слугата: «Излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми… Понеже мнозина са звани, а малцина избрани!» Ето тълкованието на Притчата:

Човекът, който приготвил голяма вечеря е Бог. Самата вечеря - това са Христовото учение, благодатните дарове на Светия Дух, Църквата Христова и блаженият живот в Царството Небесно (Прит. 9:1-6).

Първите поканени, които не се отзовали, са пазителите на Закона и вярата: свещениците и старейшините, книжниците и фарисеите, които не приели Христа и Го разпнали.

Вторите поканени, които дошли, са презрените и отхвърлените, митарите и грешниците сред еврейския народ, които със сърце съкрушено и смирено възприели Христовото благовестие.

Третите поканени, които също дошли, са вече езич­ниците, които широко разтворили дверите на сърцето си, охотно приели Божията покана и насядали на трапезата като чеда Божии и наследници на Царството небесно.

Нека преценим мотивите за отказа на първите поканени да дойдат на вечерята. «Купих си нива и ще трябва да отида да я видя» – казал единият от тях. Че най-напред се вижда, па тогава се купува!

«Купих си пет рала волове и отивам да ги опитам» – рекъл вторият. – Отива да опитва воловете във време, когато ев­реите са вечеряли.

«Ожених се, и затова не мога да дойда» – казал третият. – Не казва: «Женя се, и затова не мога да дойда», а «Ожених се, и затова не мога да дойда». Значи сватбата е била вече минала.

Както виждате, това са все мотиви несериозни, за да се пренебрегне поканата на Стопанина за «голямата вечеря». Мотиви, които разкриват гордостта и лицемерието на поканените, тези два порока на еврейските първосвещеници, книжници и фарисеи, на които им затвориха вратата за «голямата вечеря».

Слугата, който вика поканените да дойдат, понеже всичко е готово, е най-първо сам Спасителят, Който «прие, както пише свети апостол Павел, – образ на раб» (Филип. 2:7) и Който обикалял Иудея, Галилея и Самария, за да търси погиналото (Мат. 18:11; Лук. 19:10), после са светите апостоли, на които Той рекъл: «Идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал» (Мат. 58:19-20). След тях са техните приемници, чак до сегашно време и до свършека на света.

Нека приложим тази Притча към нас.

Божията трапеза и сега е готова и е така богата и нелишена от нищо, както е била и в онова време, когато Спасителят е казал Притчата. Бог и днес кани всички на Своята трапеза. Когато бие църковната камбана, това е Божият зов да отидем в храма на Божията трапеза. А тук в храма наистина е сложена обилна Божия трапеза. Това са църковните песни и молитви, апостолските и евангелските четения, проповедите на пастирите, светото Тайнство Евхаристия, в което се причащаваме с Тялото и Кръвта Христови, и другите свети Тайнства, чрез които ни се преподават благодатните дарове на Светия Дух, тъй необходими ни за живота.

Какво е нашето отношение към Божията покана? – Вие добре знаете това! За съжаление намират се такива, които не искат и да чуят за духовното. Те са пленени от материалното, потънали са в най-обикновени житейски грижи, и са забравили нуждите на душата си. Те чуват камбанния звън, и нещо трепва в душата им, но този благословен трепет се заглушава и задушава от «тръните» и «плевелите», що растат там.

И ние като първите поканени от Притчата често си намираме някакви извинения и не откликваме на Божията покана.

Мнозина са звани, всички сме звани, но малцина са избрани. Човешката душа копнее за Бога и Божията трапеза: за онова, «що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто… що е достославно,… що е добродетел, що е похвала» (Филип. 4:8), за живот по Божиите заповеди, за Божия дом и Божията благодат.

Нека не я лишаваме от тия драгоценни, непреходни и единствено задоволяващи я блага. Нека всеки от нас бъде не само зван на Божията трапеза, но и избран.

Отче наш! Който през всички векове зовеш людете към съвършенство и не само ги зовеш, но и си им дал и даваш всички средства за това! Помогни ни да пребъдваме на Твоята Трапеза тук през целия наш кратък земен живот и ни удостой да бъдем и на Твоята вечна Трапеза в Небесното царство! Да бъдем сред избраните и верните на Агнеца души (Откр. 17:14), да се радваме и веселим духовно и да Му въздаваме слава (Откр. 19:7) во веки веков! – Амин!

Сборник проповеди, СИ, 1976 г.