„Глас се чува в Рама, писък и горко ридание: Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма”
Мат. 2:18; Иер. 31:15

Днес Светата Църква чества паметта на четиринадесетте хиляди младенци избити от цар Ирод във Витлеем и неговите околности. Това кърваво събитие било предсказано от Божия пророк Иеремия още преди да се случи. Под Рама или Ариматея се разбира цялата местност, обагрена от кръвта на мъчениците, а под Рахил, която била жена на патриарха Иаков, внука Авраамов, се разбират всички майки, от чиито ръце били изтръгнати младенците, заклани от палачите на Ирод.

Ужасно и безчовечно зрелище! Ето до какво довеждат човека неговите необуздани страсти, неговото самолюбие, гордост, честолюбие, властолюбие, злоба и завист! А и изобщо с какви само злодейства е изпълнена земята, това обиталище на човешкия род в продължение на почти осем хилядолетното си съществуване! Историята разкрива пред нас ужасна картина на страшни злодеяния в древни и нови времена. В наше време са още пресни в паметта ни спомените за злодействата на турските мюсюлмани спрямо християнските деца, бащи и майки.

О, земьо, напоена с човешка кръв, препълнена с неописуеми злодейства, докога няма да въздигнеш гласа си към Бога за отмъщение на злодеите?! Докога ще стоиш и не ще биваш подложена на огнено очищение? Докога и правдата Божия няма да въздава окончателно възмездие на злодеите, окъпали своите ръце в кръвта на толкова жертви на безчовечието?

Но правдата Божия ни уверява, че скоро ще се изиска кръвта на всички праведни, започвайки от кръвта Авелева и ние нетърпеливите биваме умолявани да потърпим още малко време (Откр. 6:11). Но когато аз говоря за Иродовото убийство и за убийствата въобще, изпълнили с ужас цялата земя, сещам се и за духовното убийство, в което сме виновни всички ние повече или по-малко. Това е убийството, при което всеки от нас убива душата си, а често и тялото си със своите грехове, или пък убийството на душите на ближните ни посредством съблазън или приучване на другия към грях. Кой от нас не носи вината за такова духовно убийство? Кой от нас се е освободил от страстите, от греховните навици и наклонности? Кой не е убивал своята душа или душата на ближния си чрез самолюбие, или с гордост, или с лукавство, завист, чревоугодие, пресищане, пиянство, или със сребролюбие, скъперничество, жестокосърдечие, плътска нечистота, или с гняв, подозрителност, лицеприятие, леност, небрежност към спасението, неверие и пр.?

Така, братя мои, ние убиваме твърде често своите собствени души или душите на ближните си с безбройните грехове и нерадението относно изправянето на своето сърце, на своя живот, на своите нрави. А това духовно или душевно убийство, с което ние убиваме душите си, създадени по Божий образ, стоварва върху нас по-голяма вина от телесното убийство. Защото тук се убива душата, която трябва да живее във вечността, а при телесното убийство – само тялото, което ще възкръсне при общото възкресение.

Душите на младенците-мъченици, избити от Ирод се покоят в лоното Авраамово, утешават се в Царството небесно, а когато дойде времето, ще възкръснат и техните тела. Но душата на Ирод се намира във вечна мъка и Ирод, избивайки невинните младенци, убил още преди тяхното избиване чрез позорните си страсти своята душа, а скоро след това и своето тяло, което преди неговата кончина било подложено на страшни мъки.

И тъй, нека не бъдем убийци на своите души, на тези безценни души изкупени от безкрайно скъпата жертва на кръвта на Божия Син. Да ги оживим и съхраним, да ги благоукрасим с покаяние и добродетели. А какво да кажем за съвременните нам убийци и самоубийци? Това е ужасно знамение в този век на безверието, разврата и отпадането от Бога. Убийствата и самоубийствата навсякъде са често явление и човешкият живот вече не струва нищо, тъй като този живот е станал дребнав, пуст, нищожен и безцелен!

Но какво да кажем за цареубийците, които в своето безумие посягат на скъпоценния живот на земните царе? Ако е ужасно и безчовечно да убиеш обикновен човек, то да убиеш царя, главата на държавата, бащата на милиони поданици, покровителя на Църквата Божия, за когото тя с огромна любов и майчина грижа винаги – и денем и нощем, се моли да му се притичва Господ на помощ във всичко и да покори под нозете му всякакъв враг и противник – да посегнеш на живота на царя е най-отвратително престъпление и посягащият срещу него посяга срещу зеницата на Божието око. Нашите предци винаги са благоговеели пред своите царе като пред Божии помазаници и са били готови по-скоро да претърпят всякакво бедствие, отколкото да вдигнат дръзка и светотатствена ръка срещу своя цар. И така и подобава. „Сърцето на царя според писанието е в ръката на Господа. Той го насочва, накъдето поиска” (Прит. 21:1). „Не се докосвайте до Моите помазани” (Пс. 104:15), казва Бог.

И тъй, нека не убиваме душите си със своите грехове, а да ги оживим чрез усърдно покаяние, ако сме ги убили, докато още имаме време за покаяние, и нека винаги се отвращаваме от мисли за убийство и самоубийство. Нека се отвращаваме от хората, извършващи цареубийство. Един Бог е Владиката на живота и смъртта; само Той има властта да умъртвява и да дава живот.

Полное собрание сочинений Протоиерея Иоанна Ильича Сергиева. Том 1-й, СПб, 1893.

Превод: прот. Божидар Главев