Емиграция на Запад. Изучаване на еретическото западно богословие

През 1921 г. Сергей Сахаров напуснал Русия. Прекарал известно време в Италия, след това в Берлин, а през 1922 г. дошъл в Париж^[1]. Негово основно занимание станала живописта. Само че, както пише мон. Гавриила (Брилиот) – духовно чедо на архим. Софроний, „в неговата душа се  чувствало интензивно търсене на Живия Бог, Който го удостоил с посещение на Пасха през 1924 г.” Ето как „скромно” ни съобщава това самият архим. Софроний: „Зная един човек в Христа в Париж, който от Велика Събота до третия ден на Пасха, в течение на три дни беше в състояние на видение, което през образите на нашето земно битие той счете за възможно да изрази само с думите, че видял утрото на невечерния ден” (Писмо до Д. Балфур, 18. IV.1935).

Това той пише през 1935 г., бидейки вече на Атон и изобщо не се съмнява в истинността на своето видение. Без сянка от смущение архим. Софроний се оприличава на свети апостол Павел или на преп. Исаак Сирин, които имали такова преживяване^[2]. Но каква е духовната основа, върху която това може да се случи?! Целият негов съзнателен живот дотогава представлява обучение при разрушителите на човешкото съзнание – художниците-авангардисти. Запознати с подобни духовни явления свидетелстват, че такива видения са сатанинска прелест и последствия от занимания с окултизъм.

В тази връзка са интересни и неговите спомени от живота му в Париж, точно преди да замине за Атон: „Имах отделна стая над жилището на професорите, където можех да се моля в обичайната за мен поза” (Архим. Софроний «О молитве», стр. 45). За „пози” обикновено говорят йогите и окултистите. Ето и още едно странно изказване на архим. Софроний: „… молитвата ме „душеше” денонощно” (пак там, стр. 124). Това повече прилича на описанието как Мохамед бил душен от Джабраил. Подобни изказвания навеждат на мисълта, че Сергей продължавал да използва медитативната окултна практика.

На всеки свещеник е известно, че човек, който се е занимавал повече или по-малко с окултни практики като йога и медитация, а архим. Софроний сам казва, че се е занимавал с окултизъм 7–8 години!^[3], се поврежда практически за цял живот и дори искрено покаялите се си остават духовно осакатени.

В случая със Сахаров обаче виждаме, че при него и дума не става за покаяние. За това свидетелства неговият по-нататъшен живот и дейността му. Обърнатата наопаки масонска пирамида в трудовете му, медитативната практика на четенето на молитвата „Отче наш” на Атон (виж стр. 38-40), кабалистката юдейска менора съединена с кръст, която той поставял на престола и използвал като символ на създадения от него манастир (стр. 56–73), всичко това свидетелства, че архим. Софроний през целия си живот съзнателно извършвал дейност по разрушаване на Православието отвътре, дейност, поръчана му от масонството или от юдейството, което му осигурявало и широка рекламна поддръжка в православните среди, настойчиво опитвайки се да убеди всички в това, че архим. Софроний – този юдейски модернист в православно облекло, е истински православен старец и дори светец! Известни са думите „Ако той не е свят, то светии вече няма!”

Но да се върнем към биографията на архим. Софроний. Както твърди мон. Гавриила, опитът от преживяното „видение” „до такава степен разтърсил Сергей, че вече изобщо не можело дума да става да се занимава с изкуство. Той постъпил в току-що открития Свято-Сергиевски богословски институт, където станал духовно чедо и ученик на прот. Сергий Булгаков”.

Ще дадем някои необходими пояснения. Свято-Сергиевият боголовски институт в Париж бил създаден и финансиран с пари на масони (Платонов О. Терновый венец России: Тайная история масонства, стр. 328). Този институт веднага придобил популярност с това, че в него влезли непокаялите се руски интелигенти, които участвали в разрушаването на монархическата власт и последната православна империя. Те прокарвали модернистките църковни идеи в дореволюционна Русия. Руската Задгранична Църква отказала да утвърди устава на Парижкия богословски институт, тъй като възгледите на неговите учредители (Антон Карташев, о. Сергий Булгаков и Василий Зенковски) не били православни^[4].

Този институт бил оглавен от митр. Евлогий (Георгиевски) – първият йерарх на РПЗЦ, който после преминал към новия стил и към Константинополската патриаршия, заставайки в опозиция на карловацката РПЗЦ. „Като не бил склонен на отстъпки към патриотичното духовенство (= РПЗЦ), митр. Евлогий впоследствие направил множество отстъпки на масонските ложи и в частност разрешил на свещениците от „своята юрисдикция” да причащават лица – членове на масонски ложи. Много от организациите създадени при енорийските църкви подчинени на митр. Евлогий и в частност на известния богословски институт се финансирали с пари на масони” (Платонов, пак там, стр. 328). Митр. Евлогий (Георгиевски) открил Православния богословски институт в Париж без знанието и благословението на Събора на задграничните руски архиереи, който осъдил този институт като самочинно основан^[5].

Що се отнася до „духовните наставници” на Сергей (Сахаров) през времето на неговото обучение в Парижкия богословски институт, ето какво пишат по въпроса най-близките му духовни чеда. Йеромонах Николай (Сахаров): „… той (Сергей Сахаров) бил близък с представителите на „новото религиозно съзнание”, което смятало рамките на църковната традиция твърде тесни за свободния полет на тяхната философска мисъл” (Йером. Николай (Сахаров) «Основные вехи богословского становления архимандрита Софрония (Сахарова)»).

Митр. Йеротей (Влахос): „… от всички философски течения най-силно влияние върху стареца Софроний (Сахаров) оказало учението на о. Сергий Булгаков, руски емигрант в Париж, който дълго време бил негов духовен отец, а също и философът Николай Бердяев” (митр. Йеротей Влахос. „Зная един човек в Христа”).

<< предишна || следваща >>

Благодатный огонь

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Обстоятелствата и причините за неговата емиграция не ни се удаде да изясним.

[2] Митрополит Йеротей (Влахос) пише точно това: „… старецът Софроний преживял опит подобен на апостолския” (Митр. Йеротей, Зная един човек в Христа).

[3] Архим. Софроний (Сахаров), Видеть Бога как Он есть, стр. 185.

[4] Виж статията «Парижский богословский институт» в сайта «Два града» (https://dvagrada.ru/wiki/Парижский_богословский_институт), виж  и тук: Парижкият богословски институт

[5] Пак там.