„Наслаждението се състои в това да чувст­ваш доволство” (св. Йоан Златоуст). Който разбере това, той ще търси такива качества на душата, които в различните житейски обстоя­телства позволяват да се запази това чувство. „Кому е достъпно удоволствието – пита св. Йоан Златоуст. – На тези, които така устройват душата си, че да нямат поводи за недоволство”. Ето защо е важно да имаме добри качества на душата.

„Ако имаш смирение – пише схиархим. Йоан (Маслов) – винаги ще си доволен от своето положение”. „Търпението – продължа­ва той – дава възможност да запазим в себе си мира даже в най-тежките житейски обстоятел­ства... Търпеливото понасяне на изпитанията довежда до това, че те престават да безпокоят душата, така тя се избавя от недоволство”. „Търпеливата душа е винаги в покой” (св. Тихон Задонски).

Послушният получава удоволствие от подчинението. „Всеки, който е предал себе си в послушание на отците, има безпечалност и спокойствие” (авва Доротей).

Кроткия нищо не може да раздразни, а когато го обиждат, той не се гневи.

Вярата не бива без радост. Който има жива вяра, той има и духовна радост.

Надеждата ободрява духа в най-трудните обстоятелства и не позволява да се изгуби вът­решната радост.

Благодарността е радостно чувстване на Божията благост. „Който приема всичко с бла­годарност, той има мир в душата”, казва и св. Тихон Задонски.

Милосърдието, добротворството услаждат сърцето на човека. Така „след всяко дело на любовта и християнското милосърдие следва услаждане на сърцето от Светия Дух, за Кого­то не може да има и понятие човек, който е предаден на плътските удоволствия” (схиархим. Йоан Маслов). Св. Филарет Московски също пише: „Има едно специално удоволст­вие – удоволствието да се прави добро”. „Вся­ко добро се възнаграждава вътрешно – по­твърждава и св. Йоан Кронщадски – то се съ­провожда от мир, радост и простор в сърцето”.

Любовта към Бога и ближния „дава на човека блаженство и в земния живот, и в бъ­дещия”, пише св. Тихон Задонски. Тази любов, по неговите думи, „отнема от нас всяко небла­гополучие и ни дава всякакво благополучие, изпълнено с радост и сладост”. И пак: „Любов­та към Бога не може да бъде без радост. Кого­то обичаме, заради него се и радваме”. И накрая, важно е да помним, че „да се обича е блаженство, а да се ненавижда е мъка” (св. Игнатий Брянчанинов). „Какво блаженство е –възкликва св. Йоан Кронщадски – да обичаш врага си и да му правиш добро”.

Покаянието е необходимо за получаване­то на удоволствие, тъй като „истинското щас­тие по думите на схиархим. Йоан (Маслов) удовлетворението на духа, започва едва тогава, когато чрез истинно покаяние човек се очисти от греховните пороци и започне да прекарва живота си така, както го учи Светата Право­славна Църква”.

Способността да се наслаждаваме и да бъдем доволни зависи преди всичко от до­брите качества на душата, от нейното пра­вилно устроение, а не от външните обстоя­телства.

Затова и „колкото по-простосърдечен и добър е човек, толкова е вътрешно по-щаст­лив, а колкото е по-лукав, зъл и себелюбив, толкова е по-нещастен; колкото са по-силни в него вярата и любовта – толкова по-блажен е, а колкото са по-слаби – толкова е по-нещас­тен; така че маловерните, безверните и човеконенавистниците са най-нещастните хора” (св. Йоан Кронщадски).

Н. В. Маслов, „За истинните и измамните удоволствия”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2018 г.