Благодарение на Бога ние накрая достигнахме до началото на светия пост, а междувременно мнозина от нас съвсем отбиха от пътя на добродетелите. Сега ние ще стъпим на истинския път на живота – живот свят и християнски. Кой ще ни поведе по този път? Светата Църква. Кои са нашите наставници и съветници? Пророците и апостолите.

Ела на този ден в църквата и внимателно слушай това, което ще четат. Не казвам „ще пеят”, защото богомъдрите отци са постановили през времето на поста повече да се чете, отколкото да се пее, за да може по-добре да се възприема от ума и душата Божественото писание. При пеенето словата и мислите се заглушават от звуците на гласа. Ето защо в древните времена, а и сега на изток един певец пее това, което е нужно, а останалите християни тихо повтарят само думите. Скучно е четенето за нашата леност, но е твърде спасително за внимателната душа и за благочестивото сърце.

О, ако всичко, което четат на клироса, попадаше в нашето сърце, колко голяма полза и наслаждение за душата бихме получили! Но „в лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха” (Прем. 1:4) е казал премъдрият. Затова първо трябва преди всичко да настроим нашия дух, тъй да се каже, да поспретнем храма на нашата душа, за да може да се всели там Божията премъдрост. Трябва най-напред да изгоним от душата си греха, да умием и очистим с пост, молитва и сълзи всички беззакония, всяка греховна нечистота, иначе светата и светозарна Божия премъдрост не ще пожелае да се всели в нас, за да ни очисти от сквернотата и да спаси нашите души.

Християни, нека без да се леним да посещаваме светата църква, внимателно да слушаме това, което се чете, да постим нелицемерно по правилата на светата църква и да не хитруваме против поста, да не строим срещу него крепости и да не строяваме батареи, събирайки около себе си всякакви постни храни откъде ли не, та някак да заменим вкусните и засищащи храни с многоядене на постна храна и всяко пресищане.

Хитри и силни са нашите врагове – страстите; грехът, светът и дяволът също пак ще започнат да ни зоват към себе си, затова нека, очиствайки се и умивайки се от всяка греховна нечистота, да не се хвърлим по примера на нечистите животни в тинната кал (2 Петр. 2:22), в тинята на пресищането и пиянството.

Ние се приближаваме към смъртта, готвим се за Божия съд, нашият път води към небето – да забравим всичко: приятелите, познатите, роднините и претрупаните с храна и питие трапези, веселието, както и всичко на този свят. Да заплачем, да заридаем и да си спомним за онзи страшен ден, в който Господ ще въздаде всекиму според заслугите. Господ иска да ни спаси, нека и ние да не бъдем нерадиви относно нашето вечно спасение, а да кажем заедно с пророк Исаия: „Душата ми ще се развесели в моя Бог: защото Той ме облече в спасителна одежда, надяна ми дреха на правда”, като на младоженец възложи блестящ венец на победата и като невеста ме накичи с красотата на всички добродетели (срв. Ис. 61:10).

Господи, помогни ни достойно да извървим попрището на светия пост! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 4.

Превод: прот. Божидар Главев