Едни страсти пораждат невъздържание, а други – нена­вист, трети – невъздържание и ненавист.

Преяждането и лакомията в яденето често биват причина за нецеломъдрието. Сребролюбието и тщеславието – на ненавист към ближния. Тяхна майка е самолюбието, което е първопричина и за двете.

Самолюбието е страстна и безразсъдна любов към тялото. Противоположни на него са любовта и въздържанието. Оче­видно е, че притежаващият самолюбие притежава всичките страс­ти.

Който обича някого, се старае всячески да му угоди. И тъй, този, който люби Бога, се старае да върши угодното Нему, а който обича плътта, върши това, което я удовлетворява.

На Бога са угодни любовта, целомъдрието, съзерцанието и молитвата. А на плътта са угодни чревоугодието, невъздържа­ността и всичко, което ги подпомага да растат. Затова и „ония, които живеят по плът, не могат да угодят Богу” (Рим. 8:8). „Ония пък, които са Христови, разпнали са плътта си със страстите и похотите” (Гал. 5:24).

Когато умът на човека клони към Бога, тогава тялото му е роб, и той не му дава повече освен необходимото за живота. А когато клони към плътта, поробва се на нейните страсти и „грижи­те за нея превръща в похоти” (Рим. 13:14).

Ако искаш да се избавиш от помислите – изцели страсти­те и тогава лесно ще ги изгониш от ума си. А по отношение на блудната страст – пости, извършвай бдения, труди се и се уединя­вай. Относно гнева и скръбта – не считай за нищо славата, нито унижението, нито останалите земни неща. Относно злопаметството – моли се за оскърбилия те и ще се избавиш.

Не се причислявай към най-слабите между хората, а по-добре изисквай повече от себе си по отношение мярката на заповедта за любовта. Мерейки се с хората, ще паднеш в про­пастта на високомерието, а увеличавайки любовта у себе си - ще достигнеш висотата на смиреномъдрието.

Наставления за духовен живот, (преп Максим Изповедник и преп. Симеон Нови Богослов), Съставител и преводач Сливенски митрополит †Йоаникий, СИ, 2001 г., Из „За любовта” (Трета стотица).