Без значение колко дълго ще продължи пандемията коронавирус и колко хора ще умрат от това заболяване, със сигурност може да се каже, че светът вече няма да бъде същият. Какви промени ни очакват, какви са истинските причини за случващото се, а също и от какво наистина трябва да се страхуваме и с какво да се борим?

Гледайки новините за разпространението на коронавируса, не може да не изпиташ усещането за известна нереалност на случващото се. Държавите от Европейския съюз, толкова горди от липсата на граници помежду си, сега плътно затварят тези граници. Затварят се кафенета и ресторанти, отменят се концерти, спортни събития и дори богослуженията в църквите. Спира се градският транспорт и влаковете, а самолетите вече не летят. Цели градове и региони са под карантина. Улиците пустеят, хората се страхуват да си подадат ръка. Държавите приемат закони за наказателна отговорност при нарушаване на карантинния режим. Всички медии се занимават само с коронавируса. Освен това на сто съобщения за броя на заболели и починали, има едва ли не само по едно съобщение за оздравяли. Населението на планетата е сковано от страх.

В словото Си пред апостолите за последните времена Господ казва: „тогава човеците ще примират от страх и от очакване онова, което има да връхлети върху вселената, понеже и силите небесни ще се разклатят ...“ (Лк. 21:26).

А страхът е най-ефективният инструмент за манипулиране съзнанието на хората.

Силите небесни все още не са се разклатили, но този страх вече е започнал да завладява душите на хората. Обърнете внимание, че много често не бедствията убиват хората, а страхът, че те могат да дойдат. Ала страхът също е най-ефективният инструмент за манипулиране съзнанието на хората. И ето този инструмент сега се тества върху цялото човечество. И не само се тества. Под негово влияние вече настъпват промени, мащабът на които тепърва ще оценяваме.

Коронавирусът не е някакво уникално заболяване нито по отношение броя на заболелите, нито като скорост на разпространение, нито като смъртност. Никоя друга болест обаче не е предизвикала мерките и ограниченията, които се предприемат сега.

Ето малко цифри. Най-популярното сравнение на коронавируса е сравнението с грип. Генералният директор на Световната здравна организация Тедрос Гебрейесус заяви, че смъртността от коронавирус е три пъти по-голяма от тази при грип. Това при условие, че смъртността от коронавирус е 3,4% според същия този служител. Всъщност процентът на смъртните случаи е много по-нисък, защото леките форми на заболяването с коронавирус просто не се откриват и не влизат в статистиката. Според различни оценки може да има до десет пъти повече такива неоткрити случаи от идентифицираните, което означава, че процентите на смъртност са в пъти по-малко.

Най-достоверни са данните за страни, където са извършени най-много тестове на населението за коронавирус, например Южна Корея. Там смъртността е около 0,7%. В абсолютни цифри до 700 хиляди души умират от грип всяка година! От коронавирус досега са регистрирани малко повече от 7 хиляди смъртни случая. Според Министерството на здравеопазването в Украйна само от 2 до 8 март, т.е. за 6 дни са регистрирани 9 смъртни случая от обикновен грип. Но това не прави впечатление на никого. Не се спира метрото, нито се забранява събирането на повече от 10 души на едно място.

Още няколко цифри за инфекциозни заболявания, които отнемат човешки живот и в момента:

малария - 750 хиляди смъртни случая годишно,

хепатит В - около 1 милион,

туберкулоза - 1,1 милиона,

диария от различен произход - 2,2 милиона,

различни инфекциозни белодробни заболявания - 3,2 милиона.

Общо над 13 милиона души по света годишно умират от инфекциозни болести. Много от тези заболявания се предават по същия начин като коронавируса. Да повторим, повече от 13 милиона души! Къде са затваряни границите, къде има поголовна карантина и подобни на предприеманите днес мерки? Ние живеем с всичко това и не се страхуваме. В същото време обаче смъртно се боим от коронавируса, отнел живота на 7 хиляди души, чиято средна възраст е (внимание!) 79,4 години. За справка: средната продължителност на живота в света според ООН е 67,2 години.

„И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената” (Мат. 10:28).

В Свещеното Писание пише: „Там ще се уплашат те от страх, (дето няма страх)...“ (Пс. 13:5). Човешката природа е такава, че лесно се манипулира и хората често се страхуват не от това, от което всъщност трябва да се боят. Тогава от какво друго би следвало да се страхуваме: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената” (Мат. 10:28).

Ние не се страхуваме от Бога, не се страхуваме да нарушаваме Неговите заповеди. Но коронавирусът и всички болести като цяло, както и самата смърт, са следствие от това нарушение. Тоест, ние всячески се борим с последствията, но дори и пръста си не помръдваме, за да се преборим с причината. Струва ни се, че медицината ей сега ще се справи с този ужасен коронавирус и всичко ще бъде наред. Да, тя може да се справи, но нека помислим за още нещо.

Във всеки от нас живеят милиарди различни вируси. Общото тегло на микробите, вирусите, бактериите, гъбичките и т.н. в тялото на възрастен е приблизително 2,5 кг. Между другото толкова тежи мозъкът. По всяко време тези вируси и бактерии могат по неизвестни за нас причини да се активират и да убият човека. Всеки един от нас. Във всеки един момент по света може да възникне друго огнище на нелечимо заболяване: ебола, атипична пневмония, птичи грип, коронавирус и т.н. И това е без да броим онкологичните заболявания: в човешкото тяло има трилиони клетки, а ракът се развива в резултат на промяна само на една от тях. Кога ще дойде смъртта за всеки от нас? От кого зависи?

„Роден от жена, човек е краткодневен и преситен с тъги: като цвете изниква и улита; като сянка бяга и се не спира. И върху него ли Ти отваряш очите Си, и мене водиш на съд с Тебе? Кой ще се роди чист от нечист? Ни един. Ако дните му са определени, и броят на месеците му е у Тебе, ако си му турил предел, който той не ще премине...” (Иов 14:1-5).

И най-важният въпрос: какво ни очаква след това? Без изключение, всички религии на земята под една или друга форма учат, че човек ще бъде съден за извършените в този живот дела и ще наследи блаженство или мъки. Дори най-отявлените атеисти чувстват дълбоко в себе си, че трябва да има някакво възмездие за всичко. Но ние не се страхуваме нито от Бог, нито от Страшния съд. Страхуваме се от коронавируса. И дори ако това нещо наистина може да унищожи милиони хора, то нима чуваме призиви за покаяние, които единствено могат да ни предпазят от Божия гняв?

В Свещеното Писание има свидетелства как покаянието може да спре приближаващи се бедствия: „И биде слово Господне към Иона втори път: "стани, иди в Ниневия, град голям, и проповядвай в нея, което Аз ти заповядах". Стана Иона и отиде в Ниневия според словото Господне; а Ниневия беше град голям у Бога, на три дни ход. И почна Иона да ходи по града, колкото можеше да се изходи в един ден, и проповядваше, думайки: "още четирийсет дена - и Ниневия ще бъде разрушена!" И повярваха ниневийци в Бога: обявиха пост и облякоха се във вретища, мало и голямо. Тая дума дойде до царя на Ниневия, - и той стана от престола си, съблече царското си облекло, облече се във вретище и седна в пепел, като заповяда да прогласят и кажат в Ниневия от името на царя и на велможите му, "щото ни човеци, ни добитък, ни волове, ни овци да не ядат нищо, нито да ходят на паша, и вода да не пият; човеци и добитък да бъдат покрити с вретище и силно да викат към Бога; всеки да се отвърне от лошия си път и от насилието на ръцете си. Кой знае, може би, още Бог ще се умилостиви и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и не ще загинем". И видя Бог делата им, че те се отвърнаха от лошия си път, и съжали за злото, за което бе казал, че ще напрати върху тях, и го не напрати” (Иона 3:4-10).

Съвременният цивилизован човек днес просто би се присмял на това. Но напразно. Както вече беше казано, ако медицината победи сегашния коронавирус, на негово място ще се появят десетки от същите „коронавируси“. Между другото, епидемиолозите по целия свят обръщат внимание на факта, че през последните десетилетия периодът между появата на смъртоносни епидемии става все по-кратък. И ако по целия свят сега се предприемат такива мерки срещу коронавируса, тогава какво ще се случи утре, когато дойде следващият вирус? А той определено ще дойде.

Очевидно основната причина за случващото се е, че хората се страхуват съвсем не от това, от което всъщност трябва да се страхуват. И този неоправдан страх, посят умело в медиите във връзка с коронавируса, предоставя просто колосални възможности за управление на всички хора на планетата, на всички държави, на цялата икономическа и социална сфера.

В тази общопланетарна „короновирусна“ паника и суета даже не забелязахме как започнаха да се прекратяват или съществено да се ограничават основни права и свободи на човека:

- свободата на движението

- свободата на събранията

- свободата на вероизповеданието

- свободата на предприемачеството

- правото на достъпна медицинска помощ и т.н.

Последният пункт се нуждае от пояснение. Работата е в това, че заради приема на пациенти с коронавирус в много страни рязко ще се влоши възможността за получаване на своевременна медицинска помощ на пациенти с други, понякога много по-опасни заболявания.

Времето за поява на коронавируса също е избрано невероятно точно. През последните няколко години почти всички водещи световни експерти говорят за приближаваща се икономическа и финансова криза, несравнима с кризата от 2008 година, а по-скоро с Голямата депресия от 30-те години на 20 век. И ето точно в този момент избухва епидемия от коронавирус и на практика всички държави предприемат мерки, заплашващи да съсипят световната икономика, която и без друго е на последни издихания. Както се казва, ако нямаше коронавирус, той трябваше да бъде измислен.

Светът го очакват концептуални промени. Именно концептуални, а не някакви дреболии като фалит на авиокомпании и срив на пазара на туристическите услуги.

Първо, увеличаване управляемостта на човешките общества.

Тестване на инструменти, с които може да се принуждават държавите и хората да правят това, което не искат да правят и което вреди на техните права и интереси. Ограничаване на тези права в името на широко рекламираното спасение от коронавируса. Сега често можете да чуете от устата на политиците, че всички мерки и ограничения се предприемат, за да се спаси живота на хората. В тези думи се крие лицемерие, защото същите политици на практика не предприемат никакви мерки, за да спасят милионите умиращи от много други болести.

Вече става ясен самият механизъм, алгоритъмът на действията, как да се заставят държавите да унищожават собствената си икономика, да отделят колосални суми от бюджета, да орязват правата и свободите на хората, при това със съгласието на самите хора, както и да предприемат редица други „необходими“ мерки. И дори ръководители на държави, които разбират цялата нелогичност на ставащото, не могат да се противопоставят на общата тенденция и са принудени да правят това, което и останалите.

Второ, това е поредният кръг на преразпределение на световната собственост и концентрирането й в едни ръце. На фона на пандемията от коронавирус и срива на фондовите пазари по света, Федералният резерв на САЩ, която ще припомним, не е държавна, а частна организация, заяви, че незабавно ще емитира допълнителни, с нищо необезпечени 700 милиарда долара, като в близките месеци тази сума може да достигне 3 трилиона долара. Тоест, издават се дори не хартийки, а електронни цифри, с които се изкупуват обезценени активи. Всичко това благозвучно се нарича политика на количествено облекчаване.

Трето, нанася се сериозен удар върху Църквата и въобще върху религиозните организации. Вече е открит начин как да се прекрати нейната дейност – като се постави в карантина. Освен това тази забрана за провеждане на богослужения и извършване на тайнствата се приема с разбиране и дори одобрение не само на нецърковни или малоцърковни хора, но даже и на църковни йерарси. Ще повторим, че коронавирусът има реална смъртност от около 0,7%. А какво ще стане с Църквата, ако се появи вирус със смъртност, да речем, 50% като ебола, която се предава чрез слюнка и срещу която, между другото, все още няма ефективна ваксина? Тогава май може въобще да забравим за Светото Причастие?!

Църквата може да преживее без храмове, без държавна регистрация и т.н., но тя не може да живее без извършването на Божествената Света Литургия, без съединяването на вярващите с Бога. А именно това могат да й забранят. Днес това не звучи вече като неправдоподобна фантазия.

***

Ние, разбира се, не можем да отменим всички тези събития, които се случват сега и ще се случват в бъдеще, но можем да разберем тяхната същност и да намерим в това разбиране най-силен повод за своето лично покаяние и укрепване в предаността към Бога и Неговата Църква.

„Отстъплението е допуснато от Бога: не се изкушавай да го спреш със слабата си ръка. Отдръпни се, пази се от него и за теб това е достатъчно. Запознай се с духа на времето, изучи го, за да избегнеш по възможност неговото влияние”, пише св. Игнатий Брянчанинов и тези думи никога няма да загубят своята актуалност.

Но най-укрепяващи са словата на нашия Господ: „А когато почне това да се сбъдва, изправете се тогава и подигнете главите си, защото се приближава избавлението ви“ (Лука 21:28).

Союз православных журналистов

Превод: дякон Пенко Колев