„На Твоя Кръст се покланяме, Владико”. Защо се покланяме на Господния Кръст? Какво е Кръстът Господен? Господният Кръст е оръжие.

Господният Кръст ни е спасил от вечната смърт. В рая човекът поискал да стане равен Богу и се поддал на изкушението на дявола. Когато човекът допуснал това в своето сърце, той загубил благоговението и любовта, нарушил заповедта Господня. Тогава на практика за него раят се затворил.

Възгордял се човекът, повярвал на Луцифер, който възмечтал да бъде равен на Божия Син. Дяволът бил низвергнат от небето от архангел Михаил. Човекът повярвал на изкусителя дявол и сам пожелал да се сравнява с Бога. Той помислил, дори не си помислил, а само внезапно му минала мисълта: колко му е да вкуси от това дърво – той ще узнае всичко и ще бъде съвършен като Бога, съвършен не по свойства, а по сила и могъщество. Но веднага щом човекът възмечтал за това, веднага щом се самовъзвеличил, тозчас бил низвергнат в бездната. Отпаднал от Бога и станал носител на погибелта. Сега дверите към райските наслади и красоти, сред които се намирал той, се затворили, затворило се за него Небесното Царство.

Но Господ не желае погибелта на никого.

Ако Луцифер ни погуби чрез гордостта и завистта по отношение на Божия Син, по отношение на Бога, Който бил по-могъщ от него, то Господ ни спасява чрез смирение. И ето, Божият Син слиза от небето. Той, всемогъщият, Господарят на всички твари, Творецът, става като Своето създание, става равен и подобен на нас във всичко освен греха. И още, Той претърпява поругание като някакъв престъпник, приемайки безропотно наказанието. И бива отхвърлен от хората. Той слиза в ада, за да освободи душите на умрелите.

Той като човек се удостоил с Божията благодат, издигнал се по-високо от ангелите и по-високо от всички твари. Всеки, който се приближава до Него и който Го чувства близък, Той възнася със Себе Си на небесата. И ето го Кръстът – оръдието на Неговото търпение. От оръдие, на което Христос бил унижен, Кръстът станал оръдие на нашето спасение.

Когато се покланяме на Господния Кръст, ние се покланяме на оръдието на Неговите страдания, на оръдието на безчестието и на практика се покланяме на това, с което от векове е бил безчестен човека. На знамението на безчестието и посрамата. Покланяйки се на Кръста, ние обещаваме на Господа както сами да се смирим, така и да търпим поругание и посрама заради Него. Когато ние се покланяме на Кръста Господен, ние също така се покланяме на Неговите страдания – не на Неговата чест, не на Неговата слава, а на Неговото безчестие. Това Негово безчестие като човек е слава в Божиите очи.

Това, което за хората изглежда безчестие, често в Божиите очи се оказва слава и хората получават венец от Бога. Били са безчестени мъчениците, били са лишавани от награди. Те били лишавани от воинско звание, отнемали са им отличителните знаци и са ги предавали на смърт като престъпници, но в Царството Небесно се изравнили с ангелите. И когато юродивите заради Христа се държели като безумни, търпели поругание от хората, точно това поругание за тях се превръщало в слава и точно това ги направило Божии угодници и те за нас също се явяват водачи към Небесното Царство.

Когато човек търпи лишения, търпи поругания, когато се лишава от земно благополучие, ако това се прави за слава Божия, заради Божието име, тогава той става подобен на Сина Божий по мисли и по настроение. Свети апостол Павел казва: „Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос” (Филип. 2:5). Към какво се стремял Той? Стремял се да изпълни словото Божие и за това бил готов да претърпи всичко. Той пострадал до смърт и то смърт кръстна. Кой смирил Себе Си? Царят на вселената. Кой бил разпнат от човеците. Бог, Който създал човека.

Всички небесни сили Му се покланят, повече от всяко име, повече от небесата, покланят Му се небесните ликове, покланят се на Неговото човешко същество, прославят Го като Бог. Когато Го разпъвали и когато издевателствали над Него, Той търпял като човек, но в същото време оставал Бог. Той останал Бог по Своето божествено естество. Но търпял като човек. Господ е свободен и Той не си вменил това за заслуга и не казвал: „Отче, Аз изпълних Твоята воля, прослави Ме”. Не, Той смирено изпълнявал волята на Своя Отец Небесен.

Ние се покланяме на Господния Кръст, като благодарим за поруганията и хулите. Ние се покланяме на Кръста, когато понасяме обиди, претърпяваме болки, но с благодарност търпим заради Божието име. Апостол Петър казва: „Никой, прочее, от вас да не страда като убиец или крадец, или злосторник, или като посегател на чуждо; но, ако страда като християнин, да се не срамува, а да прославя Бога за такава участ” (1 Пет. 4:15-16).

Като се покланяме на Господния Кръст, нека се стараем да имаме същите тези чувства.

В Неговото велико Царство вечно ще славим Него и ще се наслаждаваме на несравнимата с нищо Негова красота и доброта, защото Той е Цар на Славата и Господ на целия свят. Амин.

Слова иже во святых отца нашего Иоанна, Архиепископа Шанхайскаго и Сан-Францисскаго Чудотворца, Сан-Франциско, 1994.

Превод: прот. Божидар Главев