Вход

Православен календар

„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.”

Канон на утренята, седален, глас 4
Неделя на св. Григорий Палама

Отиваш в храма – глоба, а не след дълго и затвор

 

0104201941

Е, борбата с Острите дихателни вирусни инфекции (под название коронавирус) става все по-интересна и по-сложна. Властите решиха да поставят всички ни под «домашен арест», въпреки Конституцията, здравия разум и правото ни свободно да изповядваме православната вяра и да участваме в богослуженията. Официално столичните храмове още не са затворени, но да се доберат до тях (ако например няма храм наблизо или са енориаши на църква в другия край на града) за жителите на столицата няма да е лесно, както и да докажат на властите, че не са куче, на което му е разрешено да се разхожда в рамките на сто метра от дома. Отишъл в храма на литургия – нарушил антиправовия режим на «всеобща самоизолация», проследили го, заловили го, глобили го, а в скоро време и в затвора може да го вкарат. Такива са днешните реалности.

И защо в тази ситуация от най-високите в йерархията лица в нашата Църква трябва да слушаме такива странни „богословски” обяснения, че православните, намиращи се в «самоизолация», се оттеглили били «в пустинята», за да се отдадели, видите ли, на сугуба духовна аскеза?! Досущ като преподобна Мария Египетска. Ни повече, ни по-малко.

Само дето ми се струва, че това звучи доста пресилено. Светиите отивали в пустинята доброволно, а при православните, както и при всички останали, това е принудително. Отшелничеството в православната традиция е било изключително рядък подвиг и съвсем не пример за всички. Само такъв подвижник може да изкара дълго без църковно богослужение и Причастие, докато за мнозинството християни «самоизолацията» от 2-3 неделни литургии е равна на самоотлъчване от Църквата.

Както знаем от житията, Мария Египетска се опитала веднъж да влезе в храма, но Светият Дух не я допуснал. Чувате ли, Бог не я допуснал, а не държавните власти!

Освен това в пустинята подвижниците са отивали с цел най-голямо духовно самовглъбяване, а днес, заключени между четири стени, християните само разгарят в душите си всевъзможни страсти и страхове, нагнетявани от коронавирусната истерия.

В крайна сметка всичко това прилича повече не на «пустинята» на преподобна Мария Египетска, а на концлагер или психиатрия под карантина.

Благодатный Огонь

Превод: Десислава Главева

module-template9.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти