Атонският опит на о. Софроний

През 1925 г. в живота на Сергей Сахаров според казаното от неговото чедо монахиня Гавриила (Брилиот) става „решителен прелом”: той заедно със своя еднокурсник Василий Кривошеин се отправя на поклонение на Света Гора Атон.

Монахиня Гавриила споделя важна подробност, съобщена й в лична беседа от архим. Софроний. По пътя за Атон „през септември 1925 г. Сергей Сахаров за четвърти път посещава конгреса на РСХД (руска младежка организация)^[1] в манастира Хопово в Сърбия. Веднага след това той заминава за Гърция и Света Гора <...> (М. Гавриила, стр. 96).

Там той постъпва в Свято-Пантелеимоновия манастир и през 1927 г. приема монашеско пострижение с името Софроний.

Почитателите на архим. Софроний се стараят да утвърдят авторитета на новия „старец” именно въз основа на атонския фундамент. Те твърдят, че:

1. Архим. Софроний прекарал много години на Атон и там много го почитат.

2. Той е единственият ученик на атонския подвижник Силуан.

3. На Атон архим. Софроний придобил особен духовен молитвен опит. Представяйки архим. Софроний за атонец, неговите съратници разчитат на безусловния авторитет, който Света Гора има за всеки православен човек.

Разбира се, от древност Атон се явява център на православното монашество, но именно по тази причина е и една от основните мишени на масонските тъмни сили. Трябва да проявяваме разбиране относно това, че Атон - това все още не е раят и че там също тече битка и действат разнопосочни сили. Епископ Василий Кривошеин например по време на своето пребиваване на Атон през двадесетте години на ХХ век поддържал тясно общение с монасите от католическия бенедиктински Шеветонски манастир, които през тези години често посещавали Света Гора^[2]. След края на Втората световна война той бил изгонен от Атон заедно с архим. Софроний^[3] и впоследствие се прочул като суперикуменист и обичаен участник в икуменически събрания^[4]. Затова трябва внимателно и с разсъждение да разгледаме известните ни сведения за пребиваването на о. Софроний на Атон.

След пристигането си на Атон Сергий започва да се придвижва по пътя на духовното израстване с огромни скокове: докато на подвижниците са били необходими десетки години трудове и молитвени подвизи, при Сергий с неговия окултно-модернистки "багаж" всичко му се получава начаса. Например мон. Гавриила споделя, че след пристигането си на Атон Сергий имал непрестанна молитва: „Молитвата станала за него одежда и дихание и не прекъсвала дори по време на сън” (Edmonds R. His life is Mine. Р. 9: цит. по книгата на мон. Гавриила (Брилиот), стр. 97)^[5].

През 1931 г. монах Софроний се запознава „с руския монах Силуан” (м. Гавриила, стр. 100), който по думите на архим. Софроний станал негов духовен наставник. След това в ръцете на архим. Софроний попаднали записките на стареца Силуан, (чийто оригинали и до днес не са публикувани)^[6], въз основа на които той написал книгата за него. Всичко, което знаем за този старец идва от книгата на архим. Софроний. Защото, както твърди архим. Софроний, „старец Силуан нямал свои ученици в обичайния смисъл на думата и нямал претенциите да бъде учител” (Иером. Софроний, Преподобный Силуан Афонский, с. 90), а значи няма и кой да възрази срещу въведения в книгата „Старец Силуан” образ на обърнатата пирамида, на чийто връх се намира Христос и която архим. Софроний преобръща с главата надолу^[7]. Затова ни се ще да попитаме как точно простият руски монах старец Силуан се „връзва” с такъв откровено окултен и демоничен образ, вкаран в книгата за неговия живот и подвиг?

За старец Силуан о. Софроний ни съобщава една удивителна за атонец подробност: „Старецът Силуан нямал свой определен духовен наставник” (в главата „За молитвата” стр. 109). С други думи, ако може да се вярва на архим. Софроний, независимо от многовековната атонска традиция, Силуан Атонски не е имал постоянен духовен наставник, собствен старец, или дори само постоянен духовник. Иг. Никон (Воробьов) по този повод дава много рязка оценка: „Животът на стареца Силуан свидетелства, че той нямал опитни духовни ръководители и вследствие на това вървял по неправилен път и може да е погинал в „прелест”, ако не е имало някаква особена Божия милост” (Комментарии игумена Никона (Воробьёва) к книге „Старец Силуан” М, 1994. с. 256). В биографията на самия архим. Софроний нищо не се споменава за това кой е бил неговият духовен наставник на Атон до срещата му със старец Силуан (от 1925 до 1931 г.), както и след кончината на стареца (от 1938 г. до края на живота на архим. Софроний).

следва

<< предишна  || следваща >>

Благодатный огонь

Превод: прот. Божидар Главев

[1] Монахиня Гавриила „скромно” пропуска да спомене за масонския характер на тази младежка организация.

[2] Антоний (Ламбрехтс). Архиепископ Василий (Кривошеин) и его отношение к Католической Церкви (https://antimodern.ru/vas/).

[3] За изгонването виж тук: http://vmeremina.ru/svjatoj-sredi-svjatyh-prepodobnyj-siluan-afonskij-v-krugu-afonskih-podvizhnikov-pastyrskoe-sluzhenie-afonskih-otcov-v-20-e-gody-nashego-stoletija/

[4] Виж статията за него тук: (http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=378&Itemid=124) и на «Два града» (https://dvagrada.ru/wiki/%D0%92%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B9_(%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%88%D0%B5%D0%B8%D0%BD)).

[5] Оттук нататък биографичните данни за архим. Софроний се привеждат по книгата на мон. Гавриила «В поисках совершенства...», глава 3 «Изменение сердца и жизни» (стр. 96–113).

[6] В книгата на архим. Софроний „Писма до близки хора” са публикувани снимки на две страници ръкописен текст, който уж бил принадлежал на стареца Силуан. Възникват въпросите: 1. Защо досега не е публикуван оригиналът на целите записки на стареца Силуан? 2. Какви доказателства има, че такива записки наистина съществуват (освен тези снимки) и че наистина принадлежат на стареца Силуан?

[7] Старец Силуан. 1994. Глава 13. Кончина старца. С. 230-231.