Светителят Теофан Затворник обяснява: „Всяка работа отначало е трудна. Трудно е да пише, трудно е да чете, трудно е да пее за този, който току-що започва да се учи на това. Но който се научи и привикне, например да пише, за него вече не само не е трудно, но даже му се иска да пише, в това намира удоволствие. Така и тук. Трудно е в началото да се държи душата в постоянно внимание насочено към духовните предмети, но след като се потрудим и принудим себе си към това за известно време, сами ще забележим, че трудното дело значително ще се облекчи и в каквото повече се упражняваме, в това занятие ще ни е леко и приятно, а накрая ще изчезне и всякакъв труд и на нас ще ни е неприятно, ще скучаем и ще се отегчаваме не от това, че се занимаваме с Небето и небесните предмети, а от това, че не се занимаваме с тях или че се занимаваме с нещо друго”.

Във връзка с това светите отци предлагат следните средства за работа с душата:

Четене на словото Божие. „Необходимо е усърдно поучаване в словото Божие – пише св. Тихон Задонски – което, с Божията помощ, вкоренява и умножава вярата и показва суетата на този свят. Така човек може с вътрешните си очи да види суетата на света и да достигне до познаване на истинното блаженство”.

Въздържание. Светият праведен Йоан Кронщадски учи: „Сърцето е тънко, леко, ду­ховно, небесно по своята природа - пази го; не го отегчавай, не го прави земно, бъди крайно въздържан в храната и питието и въобще в телесните удоволствия. Сърцето е храм Божий”. „А който разтлее Божия храм, него Бог ще разтлее” (1 Кор. 3:17 - слав.).

Разсъждение, внимание, предпазливост. „Никога не си позволявай никакво удоволствие, което не се одобрява от здравия разум и не съответства на нравствените норми” (св. Филарет Московски).

Очистване от греховете. „Без очистване на греховете ние не можем да се наслаждаваме на Божиите дарове: на Божия дар на живота, на мира и радостта, на материалните блага” (св. Йоан Златоуст).

Помнене на Бога. „Припомнянето и па­метта за Бога (за това, че Той съществува и вся­кога навсякъде присъства, бел. прев.) е семето на блаженството и на изкореняването на чувст­вените удоволствия” (св. Филарет Московски).

Помненето на смъртта. „По-лесно ще презираш удоволствията на света - пише св. Теофан Затворник - когато помниш, че рано или късно ще трябва чрез смъртта да се разде­лиш с тях”.

В заключение, светият праведен Йоан Кронщадски ни указва как още на земята да по­чувстваме истинното блаженство: „Потрудете се да прекарате по Божиите заповеди, макар и само един ден, и вие сами ще видите, ще изпитате със сърцето си колко хубаво е да се изпълня­ва волята Божия (а воля Божия по отношение на нас е нашият живот и нашето вечно блажен­ство).

Възлюбете Господа с цялото си сърце, поне така, както обичате вашите родители; оце­нете според силите си Неговата любов и благо­деяния към вас (избройте ги с ума си в своето сърце: как Той ви е дал съществуване, а с него и всички блага, как Той безкрайно търпи вашите грехове, как безконечно много ги прощава заради вашето искрено разкаяние, какво блаженство е обещал във вечността, ако сте Му верни).

После възлюбете всеки човек като самите себе си, т.е. не му желайте нищо, което не пожелавате на себе си; мислете, чувствайте за него така, както мислите и чувствате за себе си; не желайте да видите в него нищо, което не искате да видите в себе си; нека паметта ви да не задържа злото, причинено от другите, така както и вие желаете другите да забравят стореното им от вас зло; не си представяйте нито в себе си, нито в друг нищо престъпно или нечисто, мислете за другите като за добронамерени. Правете за тях, каквото правите за себе си, или поне не им правете, каквото не искате за себе си – и ще видите какво ще стане в сърцето ви – каква тишина, какво блаженство! Вие ще сте в рай преди Рая, преди Рая на небесата – в рай на земята!”

Н. В. Маслов, „За истинните и измамните удоволствия”, превод: † Сливенски митрополит Йоаникий, София, 2018 г.