„Прелестта на злославните си изгорил, премъдри, вярата на православните прекрасно си изяснил, и света си просветил. Затова си се явил победоносен победител, стълб на Църквата, истинен йерарх, не преставай да се молиш на Христа за спасението на всички ни.” Канон на утренята, седален, глас 4 |
За битието, приснобитието, благостта и премъдростта
Бог, Който повиква за битие всяко разумно и умно същество по Своята най-велика благост, е дал на тези твари четири божествени свойства, които ги държат, пазят и спасяват: битие, приснобитие, благост и премъдрост.
Първите две е дал на съществото, а другите две – на нравствената способност.
На съществото е дадено битието и приснобитието, а на нравствената способност – благостта и премъдростта, за да става тварта чрез причастието това, което е Той Сам по същество.
Затова е и казано, че човек е сътворен по образ и подобие Божии: сътворен е по образа – като съществуващ – чрез Съществуващия, и вечносъществуващ – чрез Вечносъществуващия, макар и не безначално, но впрочем безконечно.
Сътворен е по подобие като благ – от Благия, като премъдър – от Премъдрия, бивайки по благодат това, което е Бог по естество.
По образ Божий е всяко разумно същество, по подобие – само добрите и мъдрите.
Наставления за духовен живот, (преп Максим Изповедник и преп. Симеон Нови Богослов), Съставител и преводач Сливенски митрополит †Йоаникий, СИ, 2001 г., Из „За любовта” (Трета стотица).