Случайно ли е убийството на учителя във Франция? Снимка: СПЖ

Във Франция мюсюлманин обезглави учител за показване карикатура на Мохамед. Какво е това – единичен терористичен акт или тревожен сигнал за постхристиянската цивилизация на Европа?

На 16-ти октомври в предградие на Париж чеченски емигрант обезглави учител за това, че е показвал на учениците карикатури на основателя на исляма. Отрязаната глава е символ – сякаш свише ни се дава съвсем ясно указание, че след него може да последва само катастрофа, като изпълнение на библейските слова: „Лекувахме Вавилон, ала не оздравя; оставете го, и да идем всеки в земята си, защото присъдата за него стигна до небесата и се издигна до облаците” (Иер. 51:9).

На 5-ти октомври 2020 г. в градчето Конфлан-Сент-Онорин недалеч от Париж 47-годишният учител Самюел Пати в час по свобода на словото за 12-14-годишни ученици показал карикатури на пророка Мохамед от списанието „Шарли Ебдо“. Преди това той помолил учениците-мюсюлмани, които биха могли да бъдат оскърбени от тях, да напуснат часа. На 11-ти октомври в YouTube се появява видео, в което една от ученичките разказва как се е случило това, а именно, че Самюел Пати се обърнал към присъстващите мюсюлмани и ги помолил да вдигнат ръка. След това казал: „Ще ви покажа илюстрация, която може да ви шокира, затова ако искате, можете да излезете.“ Ученичката не пожелала да напусне часа и видяла „снимка на пророка Мохамед гол“.

Учителят Самюел Пати, убит от мюсюлмански терорист

Нека внимателно разгледаме тази ситуация. По същество на учениците, които се учат в това училище и които, съдейки по новинарските кадри, са немалко на брой, са казали следното: постойте, моля, в коридора, докато ние се подиграваме на вашия пророк. Но нима обидните изображения ще престанат да бъдат такива, ако мюсюлманите излязат от час? И нима самото предложение да излязат от стаята не унижава тези, към които е отправено? И най-важното, нима понятието за свобода на словото може да бъде демонстрирано чрез карикатури, оскърбяващи нечии религиозни чувства? Нима свободата на словото е равнозначна на свободата да кощунстваш?

В дадения случай е възникнала ситуация, когато учителят и учениците са действали в две принципно различни мирогледни плоскости. Учителят съвсем не е искал да обиди някого, а най-толерантно е помолил тези, които биха могли да се почувстват оскърбени от материала на урока, да напуснат. Показването на карикатурите е имало за цел да се демонстрира що е това свобода на словото и себеизразяването, а съвсем не нападки срещу религията. Някои медии съобщават, че Самюел Пати като цяло се е изказвал положително за исляма. От гледна точка на либералния мироглед учителят е направил всичко, за да не засегне нечии чувства.

Под гореспоменатото видео, което бързо бе премахнато, беше оставен следният коментар в защита на учителя: „Учителят просто е показал карикатури от „Шарли Ебдо“ в рамките на урок по история за свободата на себеизразяването. От уважение е предложил на учениците-мюсюлмани да напуснат аудиторията, ако искат… Той беше добър учител и се стараеше да поощрява критическото мислене, отнасяше се към учениците с уважение. Тази вечер скърбя не само защото дъщеря ми учеше при него, но и защото се тревожа за френските преподаватели. Могат ли те да продължат да учат децата, без да се страхуват, че ще бъдат убити?“

Подигравката с религиозните чувства – престъпление или свобода на словото

Французите просто не разбират какво е направил учителят, за да се разправят така жестоко с него. Не разбира това и френското министерство на образованието, защото се оказва, че показването на карикатурите не е лична инициатива на Самюел Пати, а е предвидено в училищната програма. Така учениците биват възпитавани в ценностите на светското общество. По този начин в това общество се опитват да интегрират и децата от мюсюлмански семейства и да ги научат да се отнасят с уважение към подобни прояви на „свободата на словото“.

Но учениците от мюсюлманското вероизповедание имат съвсем различен мироглед – религиозен. И съгласно този мироглед показването на карикатури на нещо, което вярващите смятат за светиня, е кощунство, престъпление, което заслужава най-сурово наказание. А ако говорим за исляма – смъртна присъда. Освен всичко друго за тези карикатури вече беше извършено веднъж такова наказание. На 7-ми януари 2015 г., малко след излизането на броя с карикатурите, в редакцията на „Шарли Ебдо“ нахлуха въоръжени ислямски бойци и разстреляха сътрудници на изданието. Тогава бяха убити 12 и ранени 11 човека.

Ала карикатуристите от това издание са се гаврили не само с мюсюлманите. Една година преди излизането на броя с карикатурите на пророка Мохамед, „Шарли Ебдо“ отпечатва такива гнусни карикатури, посветени на Рождество Христово и изображението на Светата Троица, че просто е трудно да се повярва, че подобно нещо е възможно в едно здраво цивилизовано общество. Но карикатурите са само малка част от общата картина.

Например кощунственият филм на Мартин Скорсезе „Последното изкушение на Христос“ излиза на екран през 1988 г., а книгата, по която е заснет, е публикувана през 1955 г. Впрочем тя е написана от Никос Казандзакис, гръцки писател, номиниран за Нобелова награда и за известно време генерален директор на министерството на социалните грижи в Гърция.

Европейската цивилизация като цяло и Франция в частност се отказват от християнството, изтласквайки го от съзнанието на обществото и отделните хора. Те вече не разбират какво е светиня и как трябва да се отнасят с нея.

Събаряне храма на свети Иаков на площад Сен-Жак в Абвил (Франция)

Френското издание „Les Observateurs“ съобщава, че приблизително десет хиляди храма и камбанарии във Франция са заплашени от унищожение, а много френски политици открито изразяват презрително отношение към религиозното наследство на своята страна.

Всички знаем обаче поговорката: „Свято място пусто не остава“. Нека си зададем въпроса дали можем да си представим в някое френско, немско или нидерландско училище да се осмиват не пророка Мохамед и християните, а представители на ЛГБТ? Не, такава ситуация днес е невъзможна.

Във Франция, както и в повечето европейски страни, трепетно пазят чувствата и правата на сексуалните малцинства, трансджендърите и другите представители на ЛГБТ. За критика на ЛГБТ и джендър идеологията в много страни е предвидено административно наказание или дори наказателно преследване. Смята се, че чувствата на гейовете и лесбийките в никакъв случай не трябва да бъдат оскърбявани.

Получава се много странна ситуация, когато в съзнанието на европейците се извършва някакъв вид подмяна. Това, което за техните предци е било свято и неприкосновено в продължение на векове и хилядолетия, сега кощунствено се осмива. И обратно – това, което винаги се е смятало за срамно, за грях, днес е защитено от всякаква критика.

Но ако французите не уважават своята религия, тогава как могат да изискват такова уважение от мигрантите-мюсюлмани? Такова уважение не се и наблюдава. По данни на Института Гейтстоун (Gatestone Institute) във Франция всеки ден се оскверняват средно по две църкви. И техният брой се увеличава. Ако през 2017 г. са регистрирани 878 нападения над църкви или християнски символи, то през 2018 г. те вече са 1063. Ръст от 17% за година. Принадлежността на авторите на тези нападения към мюсюлманството лесно се определя по надписите „Аллах акбар“.

История на убийството

Мигрантите обаче се отнасят неуважително не само към християнските светини, които секуларизираните французи отказват да защитят. Те се отнасят неуважително и към така наречените светски ценности на френското общество. Защото именно тези ценности им позволяват да паразитират върху системата за социално подпомагане и да избягват наказания за множество престъпления. Много показателна в това отношение е историята на убиеца на Самюел Пати, 18-годишния Абдулах Анзоров.

През 2008 г. семейството му се озовава във Франция и подава документи, за да получат статут на бежанци. Нека отново се замислим: какви могат да бъдат тези бежанци от Русия през 2008 г.? Вече осем години, откакто войната е приключила, Чечня активно се възстановява, на пострадалите от военните действия се изплащат компенсации, създават се предприятия и работни места. Някои здравомислещи френски чиновници също са считали така и им отказват статут на бежанци. Френският съд обаче отменя този отказ, а след навършването на 18 години Абдулах Анзоров автоматично получава разрешение за пребиваване.

Франция е разтворила широко вратите си не само за чеченците. Алжирци, мароканци, тунизийци, сирийци, всякакви араби и други преселници от страните от Близкия изток и Северна Африка са намерили във Франция жилище, безвъзмездна храна, безплатна медицинска осигуровка и щедри парични помощи. Те са дошли в страната, предявили са правата си и са седнали на шията на френските данъкоплатци. И ако не чрез административните органи, то чрез съда са се сдобили с желаните блага.

Това, че мигрантите няма да се интегрират във френското общество, че няма да живеят по неговите правила и да изповядват ценностите на това общество, е било известно отначало. Но французите, както впрочем и германците, шведите и другите европейци, не са направили нищо, за да предотвратят мюсюлманското нашествие в своите страни. А сега, ако раждаемостта сред коренните французойки е 1,8 деца на жена във фертилна възраст, то в мюсюлманската диаспора във Франция този коефициент е 8,1! В резултат на това социолозите спорят коя страна по-бързо ще стане мюсюлманска – Франция или Германия.

Защо такива убийства ще продължават

Да се върнем обаче към трагедията в предградието на Париж. След този злощастен урок в администрацията на училището се посипали жалби срещу Самюел Пати, а на него самия започнали да му отправят заплахи. „Фигаро“ съобщава, че той даже се е обърнал към полицията, но охрана не му била предоставена. И ето че на 16-ти октомври Абдулах Анзоров издебнал Самюел Пати близо до училището, обезглавил го и публикувал съобщение за това в Туитър заедно със снимка. „Макрон, ръководителю на неверниците, наказах едно от твоите псета, което се осмели да унижи пророка Мохамед“, написал убиецът.

Много показателна в това съобщение е формата на обръщение към президента на Франция Еманюел Макрон. Той е наречен „ръководител на неверниците“. Само че неверници или кафири в исляма се наричат тези, които не вярват в единия Бог: атеисти, езичници и т.н. Те подлежат на обръщане в исляма или на унищожение. А християните са наричани „хора на Книгата (Свещеното Писание)“, Ахл ал-Китаб, те запазват правото си на живот, правото да изповядват своята религия и някои други права. Но доколкото европейците сами са се отказали от християнството, то в очите на мюсюлманите те са преминали сами в категорията на неверниците, кафирите, с всички произтичащи от това последствия.

Престъплението, извършено от Абдулах Анзоров, разбира се, е достойно за осъждане. То не може да бъде оправдано, а само обяснено. Както политически, така и религиозни лидери осъдиха убийството и го нарекоха терористичен акт. Но тези осъждания и оценки не могат да решат проблема. През 2015 г. след разстрела на хора в редакцията на “Шарли Ебдо“ звучаха точно същите осъждания и призиви да не се допуска подобно нещо отново. Но оттогава във Франция е имало повече от 30 подобни терористични акта, при които са загинали около 300 човека.

Митинг в знак на протест срещу убийството на учителя

На 18-ти октомври в много градове във Франция се проведоха многохилядни митинги, посветени на трагедията. Президентът на Франция излезе с остри изявления и обеща достоен отговор. Как реши да отговори Франция на зверското убийство на Самюел Пати? Както съобщава агенция “Франс прес“, ръководителите на 13-те френски региона са предложили да се издаде не просто списанието “Шарли Ебдо“, а цяла книга с политически и религиозни карикатури. Те планират да направят книгата достъпна за учащите от всички лицеи. Министърът на образованието Жан-Мишел Бланкер вече подкрепи това предложение.

Тоест Франция възнамерява да гаси пожара с бензин, вместо да се върне към собствената си християнска религия, да се научи да почита своите светини и да накара другите да се отнасят с уважение към тях, вместо да признае кощунството за кощунство, а не за свобода на словото. С други думи, вместо да се обърне от почитането на идолите на толерантността, либерализма и секуларизацията към Бога, Франция се кани още повече да се поругае над религията, още повече да разпали пламъка на ненавистта у хората с религиозен мироглед. В крайна сметка това не може да доведе до нищо друго освен до още по-голяма вълна от религиозна нетърпимост и нови терористични актове.

Франция прави точно обратното на това, което трябва да се направи, за да се реши проблемът. И в този смисъл Франция на езика на символите обезглавява сама себе си, тя свидетелства, че у нея вече няма здрав разум, правилна оценка на ситуацията, че вече нищо не може да ѝ помогне.

***

А за нас, жителите на Украйна, това е урок и не по-малко страшно предупреждение. Ако ние забравим Светото Православие, ако вместо кръстни шествия провеждаме гей паради, ако вместо да укрепваме семейството, да раждаме собствени деца и да пазим своя народ, отворим вратите за мигранти, то и с нас ще се случи същото.

Нека не забравяме евангелските думи: „В същото време дойдоха някои и Му разказаха за галилейците, на които кръвта Пилат смесил с жертвите им. Иисус им отговори и рече: мислите ли, че тия галилейци бяха по-грешни от всички галилейци, че тъй пострадаха? Не, казвам ви; но, ако се не покаете, всички тъй ще загинете“ (Лук. 13:1-3).

Ето за това – за обръщане към Бога, за вразумление и покаяние вика главата на учителя.

Союз православных журналистов

Превод: Диян Праматаров