Тази притча показва, че тези, които са живели не както се полага, ще се осъзнаят, но вече няма да имат възможност да поправят своето положение. Очите им ще се отворят и те ясно ще виждат в какво се състои истината.

Ще разберат, че на земята мнозина, живеещи в слепота като самите тях, също биха желали да им бъде пратен някой от мъртвите, за да се убедят, че трябва да се живее и всичко да се разбира именно по начина, посочен в Господнето Откровение. Само че и това ще им бъде отказано, защото за желаещите да знаят истината, Откровението е самодостатъчно като удостоверение, а за нежелаещите и необичащите истината няма да бъде убедително и самото възкресение на някого от мъртвите.

Чувства като тези на богаташа от притчата навярно изпитват всички, които си отиват от този свят. И следователно според тамошното, отвъдното уверение, което ще бъде и уверението на всички нас, единственото ни ръководство по пътя на живота е Господнето Откровение. Само че там вече такова уверение за мнозина ще бъде закъсняло. То е потребно тук, но не у всеки го има.

Нека поне повярваме на свидетелството на тамошните, като се поставим в тяхното положение. Тези, които сега са на мъки, не биха лъгали. Съжалявайки ни, те биха желали да се отворят очите ни, за да не отидем в мястото на техните мъчения. По този предмет не бива да говорим, както често говорим за текущите дела: „Както дойде… все някак ще премине“...

Не, няма да премине все някак. Трябва да имаме основателно уверение, че няма да попаднем в мястото на богатия.

Мысли на каждый день года

Превод: прот. Божидар Главев