„Какво да направя? Няма де да събера плодовете си.”
Лука 12:17

Кратка притча на Господа е разказана в днешното Евангелие, но колко многозначителна е тя. Ето нейното съдържание:

На един богат човек Бог изпратил богата реколта и той изпаднал в размисъл, незнаейки къде да събере зърното си. Загрижил се човекът, че няма къде да събере изобилната реколта, но нима това е грижа? Истинска грижа е, ако нямаш никакъв добив, ако жена ти и децата ти седят гладни, защото няма с какво да ги нахраниш – ето ти истинска грижа! А на това къде да се събере житото, може да се намери лесен и бърз отговор. Нищите, които протягат ръце, просейки милостиня, гладуващите вдовици и сираци – ето склад, ето хамбар, където може да се помести изобилието от зърно. Дори ти да би имал несметни съкровища, то и тогава би намерил място къде да ги събереш.

В този живот има множество нужди: бедстват хиляди хора – помогни им; много църкви са запуснати и бедни – погрижи се за тяхното почистване и благоукрасяване; на много места християните са останали без храм, без благодат – устрой за такива християни дом за молитва; мнозина ходят в тъмнина и смъртна сянка – дай им възможност да се просветят с християнското учение. За всичко това ще ти бъде въздадено стократно. Ако не в сегашния живот то в бъдещия ти ще получиш вечно блаженство.

Тук колкото и да живееш и да се пресищаш с удоволствия, все пак ще умреш – не можеш да избегнеш смъртта. Помни винаги това и не забравяй, че блажената вечност за теб е по-нужна от всички съкровища на света.

Трябва при това да кажем, че ядящите и пиещите без мяра умират по-рано и по-често от тези, които живеят във въздържание. Има много богаташи в света, които употребяват за зло Божиите дарове. Има и между бедните такива, които с мъки и с голям труд добиват някакви дребни пари, но бързат да ги обърнат в нещо празно и безполезно, а понякога и вредно за самите тях.

Колко богатства пропадат у онези, които ги употребяват за свои прищевки или за задоволяване на страстите си? Но за това, че си употребил Божиите дарове не за добро дело, ти ще отговаряш пред Бога, а ако ги дадеш за храна на бедните, то не само няма да бъдеш осъден за това, но ще получиш и награда, и то каква? Вечна. Ще бъдеш вечно блажен, в това Самият Бог ни уверява.

Ако Бог ти е дал богатство, бой се, щото заради временните богатства да не загубиш вечните съкровища. Що за мъдрост е това да събираш в хамбари и складове богатство и да казваш: душо моя, яж, пий и се весели? Това е най-немъдрата мъдрост. Само животните живеят единствено за да ядат, пият и свирепеят, а ти имаш безсмъртна душа, за чието насищане непрестанно трябва да се грижиш. Но тя се храни не само с хляб, а с всяко Божие слово и чрез тайнствата. Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово Божие, е казал Господ.

А да храниш изобилно тялото си според думите на апостола, това значи да сееш в плътта си, но сеещият в плътта ще пожъне единствено тление. Каква отрада може да има в тлението, каква полза – в разрухата?! Виж онези, които хранеха не телата, а душите си: телата им са нетленни очевидно поради това, че душата им е безсмъртна. А къде ще бъде душата на изобилно пиещите и ядящите? Ще премине в ада на мъки и за поругание от бесовете. Знаеш притчата за богаташа и Лазаря; знаеш и това, че в ада и капка вода не може да се намери за утоляване на адската жажда.

Боже, Боже, колко голямо е безразсъдството на богаташите по земята! Амин.

Простые и краткие поучения. Том 8.

Превод: прот. Божидар Главев