Вход

Православен календар

Книжовникът старец Йоан във Великата лавра на св. Атанасий Атонски

 

1612202356

Още през Средновековието във Великата лавра на св. Атанасий са се подвизавали много български духовници. Пръв между тях е светогорският музиколог Йоан Кукузел. Рядък и изряден възпитаник на Светогорската лавра е великият Търновски патриарх Евтимий. А там, във Великата лавра, безсмъртният наш Патриарх е заварил да писателства усърдно малко известният, но много даровит български книжовник, известен под името старец Йоан. Според както е протекла неговата писателска дейност, той е предшественик на Евтимиевата книжовна школа и реформа. Поради това може да се приеме, че той е старобългарски писател от първата половина на XIV век.

Като начетен и образован духовник старец Йоан съсредоточил своето внимание най-вече в поправянето на богослужебните книги, тъй като виждал, че при тяхното преписване са ставали много езикови, стилови и граматически грешки. Прилежен и пословично трудолюбив, във Великата лавра са запазени спомени за него, че едва призори, пред разсъмване в килията му загасвала последната вощеница. Пачето перо било непрестанно в неговата опитна десница. Той имал ненаситен устрем към четенето и писането на книги. И до днес в Зограф се разказва, че зографски и хилендарски книжовници с голямо уважение и страхопочитание отивали във Великата лавра при този мастит старец Йоан за поука и книгообмен. Той бил честит и благодарен Богу, че можел да помогне на светогорските си братя със своите познания.

Библиотеката на Великата лавра по онова време е наброявала много гръцки и славянски ръкописи. При това голямо книжовно богатство старец Йоан е имал възможност да прави подбор в преводите и да превежда такива съчинения, които били за онова време най-необходими. Много от гръцките ръкописи старец Йоан превел отново на старобългарски език. Така поправени, вече в нова редакция, той ги изпращал на книжовниците и на манастирите в пределите на България.

Във Великата лавра старец Йоан бил обкръжен от вещи помощници, които ревностно му сътрудничили. Несъмнено той е имал и ученици, предимно от светогорските манастири и най-вече от Зограф, Хилендар, Св. Пантелеймон, от скита Св. Богородица, скита Св. Анна, от Ивер и другаде. Един от неговите единомишленици е бил йеромонах Методий. Той прекарал редица години при своя прочут учител и може да се предполага, че е бил зографски брат, понеже работи със славянски ръкописи, познати на някогашното зографско иночество. Йеромонах Методий като последовател на старец Йоан е написал един многоценен Октоих, който отпосле бил пренесен на Синайската планина и останал на съхранение в библиотеката на Синайския манастир Св. Екатерина под № 19. В този именно Синайски октоих, на лист 217, се говори за книжовната дейност на тези двама действително редки лавриоти: старец Йоан и йеромонах Методий като негов ученик и споспешник. Ето по-долу и самият текст в новобългарски превод:

«На новия Октоих слагаме край с волята на Бога. Трудове и книжовно изложение на преподобния наш отец старец Йоан, които е превел от гръцки на нашия български език. Като избра ръкописи в св. Атонска гора и в Лаврата на богоносния наш отец Атанасий, той с любов, с желание и с благодатта на Св. Дух, преведе и написа книги, чиито имена са както следва тук: Четвероевангелие, Деяния апостолски, Литургия, Типик, Псалтир, Богородичник, Миней, Агирис (Възкресник), Химни на (Йоана?) Богослова[1], Лествица, Патерик на Исаака, на авва Варлаам на Доротея, на Антиоха, както и много други, които съчини и предаде на светите Божии църкви из българската земя и по този начин (той) украси като с някакви царски украшения, а още и монасите и всички миряни, които бяха поддръжници в това трудолюбие, се украсиха духовно като църковни светлолики чеда и заради това вечна памет на Иоана Стареца, втория съставител, а и повече като песнописец на блажените отци Иоан, Йосиф, Козма, по чиито молитви, Боже, утвърди ни на пътя на покаянието и ни помилвай като благ и человеколюбец. С молитвите на Св. Богородица и на всички светии. Амин.

Заради това, и аз грешният, и лошият, и последният от всички, и недостоен да се нарека с иноческо име, Методий, а камо ли пък и йеромонах, бях подтикнат към труд от драгоценните трудове на Стареца и написах няколко книги: 7 псалтира, 5 часослова, 4 литургии, 3 лествици и много други, а накрая стъкмих този осмогласник из сладкогласните агириси (възкресници) и го съставих така до края. В него се съдържат всички служби от Възкресението, петдесет на брой, и всекидневните и всенощни бдения (служби) неизменно: всички покайни песни и сладкогласни евангелски песни (слави) и дванадесетте евангелия (утренни възкресни) и надгробни песни на мироносиците. Като моля всекиго, както вас, мои братя иноци, така и вас, христолюбиви миряни, ако дойде до някого тази книга, или ако някой служи с нея, или я преписва, и намерите нещо неправилно според моя слаб ум, моля ви, да не злословите, хулейки, та и вие да получите награда от Господа Бога, Който дава милости на молещите се и Който благославя годините на праведните. И да помните, че никой между человеците не е съвършен, освен един Бог. И Нему слава във всички векове. Амин.»
[2]

От тази богата по съдържание светогорска приписка се вижда, че във Великата лавра Св. Атанасий са живели и работили големи книжовници. Едни от тях, като ангелогласния църковен певец Йоан Кукузел, патриарх Евтимий, старец Йоан, йеромонах Методий и още много други, със своето книголюбие и учение са доказали, че наистина са били венценосци на духа. Още от Средновековието Великата лавра, която се смята за първенстваща светогорска обител, е била позната на всички български краища. В лавриотските кондики, също тъй както в зографските и хилендарските, са записани имената на много български поклонници и дарители. Там има оставени през вековете редица културно-просветни следи от български иноци и миряни. През 1852 година в Лаврата е работел и българският възрожденски художник Захари Христов, родом от град Самоков (1810-1853). По поръчение на манастирските старци, а може би и по желанието на някои заможни поклонници, Захари Зограф е изписал в прочутия съборен храм на Великата лавра Св. Атанасий следните по-големи композиционни картини: Символът на вярата, Евангелистите, Второто пришествие, Страшният съд с мъките на грешниците в Ада, Агнецът на Сионската планина, Падането на Вавилон, Звярът, който излиза от морето със седем глави и с десет рога, увенчани с корони (последните сцени са взети от Апокалипсиса, глава XIII и XIV), образите на св. Атанасий и Св. Богородица, Лествицата на Калимаха, Праведните в Рая, Богородични сцени, О Тебе радуется благодатная твар и други. За тази голяма творческа работа на Захари Зограф във Великата лавра пръв е съобщил епископ Порфирий Успенски. Отпосле допълнителни сведения дадоха по-новите изследователи на атонските старини, начело с френския археолог Габриел Мийе, професор Йордан Иванов и художниците професор Васил Захариев и Асен Василев.

„Българско монашество в Атон”, СИ, София, 1967 г.

 


[1] Химни са писали св. Григорий Богослов и св. Симеон Нови Богослов - бел. ред.

[2] В превода на този текст, както и други старобългарски текстове другарски ми помогна Негово Високопреподобие архимандрит д-р Атанасий Бончев, научен сътрудник при Централния църковен историко-археологичен музей при Св. Синод.

Други статии от същия раздел:

module-template12.jpg

 

 

Видеоколекция

2018 04 08 15 38 03
О.  Даниил Сисоев:
В един Бог ли вярват
християните и мюсюлманите

Модернисти