Книжовникът старец Йоан във Великата лавра на св. Атанасий Атонски
Още през Средновековието във Великата лавра на св. Атанасий са се подвизавали много български духовници. Пръв между тях е светогорският музиколог Йоан Кукузел. Рядък и изряден възпитаник на Светогорската лавра е великият Търновски патриарх Евтимий. А там, във Великата лавра, безсмъртният наш Патриарх е заварил да писателства усърдно малко известният, но много даровит български книжовник, известен под името старец Йоан. Според както е протекла неговата писателска дейност, той е предшественик на Евтимиевата книжовна школа и реформа. Поради това може да се приеме, че той е старобългарски писател от първата половина на XIV век.
Като начетен и образован духовник старец Йоан съсредоточил своето внимание най-вече в поправянето на богослужебните книги, тъй като виждал, че при тяхното преписване са ставали много езикови, стилови и граматически грешки. Прилежен и пословично трудолюбив, във Великата лавра са запазени спомени за него, че едва призори, пред разсъмване в килията му загасвала последната вощеница. Пачето перо било непрестанно в неговата опитна десница. Той имал ненаситен устрем към четенето и писането на книги. И до днес в Зограф се разказва, че зографски и хилендарски книжовници с голямо уважение и страхопочитание отивали във Великата лавра при този мастит старец Йоан за поука и книгообмен. Той бил честит и благодарен Богу, че можел да помогне на светогорските си братя със своите познания.
Библиотеката на Великата лавра по онова време е наброявала много гръцки и славянски ръкописи. При това голямо книжовно богатство старец Йоан е имал възможност да прави подбор в преводите и да превежда такива съчинения, които били за онова време най-необходими. Много от гръцките ръкописи старец Йоан превел отново на старобългарски език. Така поправени, вече в нова редакция, той ги изпращал на книжовниците и на манастирите в пределите на България.
Във Великата лавра старец Йоан бил обкръжен от вещи помощници, които ревностно му сътрудничили. Несъмнено той е имал и ученици, предимно от светогорските манастири и най-вече от Зограф, Хилендар, Св. Пантелеймон, от скита Св. Богородица, скита Св. Анна, от Ивер и другаде. Един от неговите единомишленици е бил йеромонах Методий. Той прекарал редица години при своя прочут учител и може да се предполага, че е бил зографски брат, понеже работи със славянски ръкописи, познати на някогашното зографско иночество. Йеромонах Методий като последовател на старец Йоан е написал един многоценен Октоих, който отпосле бил пренесен на Синайската планина и останал на съхранение в библиотеката на Синайския манастир Св. Екатерина под № 19. В този именно Синайски октоих, на лист 217, се говори за книжовната дейност на тези двама действително редки лавриоти: старец Йоан и йеромонах Методий като негов ученик и споспешник. Ето по-долу и самият текст в новобългарски превод:
«На новия Октоих слагаме край с волята на Бога. Трудове и книжовно изложение на преподобния наш отец старец Йоан, които е превел от гръцки на нашия български език. Като избра ръкописи в св. Атонска гора и в Лаврата на богоносния наш отец Атанасий, той с любов, с желание и с благодатта на Св. Дух, преведе и написа книги, чиито имена са както следва тук: Четвероевангелие, Деяния апостолски, Литургия, Типик, Псалтир, Богородичник, Миней, Агирис (Възкресник), Химни на (Йоана?) Богослова[1], Лествица, Патерик на Исаака, на авва Варлаам на Доротея, на Антиоха, както и много други, които съчини и предаде на светите Божии църкви из българската земя и по този начин (той) украси като с някакви царски украшения, а още и монасите и всички миряни, които бяха поддръжници в това трудолюбие, се украсиха духовно като църковни светлолики чеда и заради това вечна памет на Иоана Стареца, втория съставител, а и повече като песнописец на блажените отци Иоан, Йосиф, Козма, по чиито молитви, Боже, утвърди ни на пътя на покаянието и ни помилвай като благ и человеколюбец. С молитвите на Св. Богородица и на всички светии. Амин.
Заради това, и аз грешният, и лошият, и последният от всички, и недостоен да се нарека с иноческо име, Методий, а камо ли пък и йеромонах, бях подтикнат към труд от драгоценните трудове на Стареца и написах няколко книги: 7 псалтира, 5 часослова, 4 литургии, 3 лествици и много други, а накрая стъкмих този осмогласник из сладкогласните агириси (възкресници) и го съставих така до края. В него се съдържат всички служби от Възкресението, петдесет на брой, и всекидневните и всенощни бдения (служби) неизменно: всички покайни песни и сладкогласни евангелски песни (слави) и дванадесетте евангелия (утренни възкресни) и надгробни песни на мироносиците. Като моля всекиго, както вас, мои братя иноци, така и вас, христолюбиви миряни, ако дойде до някого тази книга, или ако някой служи с нея, или я преписва, и намерите нещо неправилно според моя слаб ум, моля ви, да не злословите, хулейки, та и вие да получите награда от Господа Бога, Който дава милости на молещите се и Който благославя годините на праведните. И да помните, че никой между человеците не е съвършен, освен един Бог. И Нему слава във всички векове. Амин.»[2]
От тази богата по съдържание светогорска приписка се вижда, че във Великата лавра Св. Атанасий са живели и работили големи книжовници. Едни от тях, като ангелогласния църковен певец Йоан Кукузел, патриарх Евтимий, старец Йоан, йеромонах Методий и още много други, със своето книголюбие и учение са доказали, че наистина са били венценосци на духа. Още от Средновековието Великата лавра, която се смята за първенстваща светогорска обител, е била позната на всички български краища. В лавриотските кондики, също тъй както в зографските и хилендарските, са записани имената на много български поклонници и дарители. Там има оставени през вековете редица културно-просветни следи от български иноци и миряни. През 1852 година в Лаврата е работел и българският възрожденски художник Захари Христов, родом от град Самоков (1810-1853). По поръчение на манастирските старци, а може би и по желанието на някои заможни поклонници, Захари Зограф е изписал в прочутия съборен храм на Великата лавра Св. Атанасий следните по-големи композиционни картини: Символът на вярата, Евангелистите, Второто пришествие, Страшният съд с мъките на грешниците в Ада, Агнецът на Сионската планина, Падането на Вавилон, Звярът, който излиза от морето със седем глави и с десет рога, увенчани с корони (последните сцени са взети от Апокалипсиса, глава XIII и XIV), образите на св. Атанасий и Св. Богородица, Лествицата на Калимаха, Праведните в Рая, Богородични сцени, О Тебе радуется благодатная твар и други. За тази голяма творческа работа на Захари Зограф във Великата лавра пръв е съобщил епископ Порфирий Успенски. Отпосле допълнителни сведения дадоха по-новите изследователи на атонските старини, начело с френския археолог Габриел Мийе, професор Йордан Иванов и художниците професор Васил Захариев и Асен Василев.
„Българско монашество в Атон”, СИ, София, 1967 г.
[1] Химни са писали св. Григорий Богослов и св. Симеон Нови Богослов - бел. ред.
[2] В превода на този текст, както и други старобългарски текстове другарски ми помогна Негово Високопреподобие архимандрит д-р Атанасий Бончев, научен сътрудник при Централния църковен историко-археологичен музей при Св. Синод.