Слово на празника на св. Николай
За смирението
Всеки път, когато Св. Църква празнува паметта на светителя, на литургията в евангелското четене тя предлага на нашето внимание заповедите на Христа за блаженствата. И ето на какво бих искал днес, в деня на св. Николай Чудотворец, да насоча вашето внимание, възлюбени в Христа братя и сестри: защо в началото на всички заповеди Господ облажава духовната нищета, т. е. смирението?
Отговорът на този въпрос се съдържа в думите на тропара в чест на св. Николай Угодник: "Със смирението придоби величие, а с нищетата богатство". От тези думи става ясно, че цялата висота на християнския нравствен живот и цялото богатство на благодатта на Св. Дух се придобива чрез смирение. То е основа на цялото наше спасение. Оттук се разбира, защо Господ в основата на всички Свои заповеди за блаженствата е положил заповедта за смирението.
Без смирение не бива да оплакваш греховете си, тъй като как гордият ще оплаква своите грехове, когато той не ги осъзнава, винаги оправдава себе си, а другите обвинява? Без смирение не можем да бъдем кротки, тъй като гордият не прощава обидите. Без смирение не бихме могли да жадуваме за Христовата правда, тъй като гордият жадува само за това, всички да считат правдиви неговите собствени възгледи, дори те да са погрешни. Без смирение не можем да бъдем милостиви, тъй като гордите са жестокосърдечни. Без смирение нямаме чисто сърце, тъй като гордостта е вместилище на всякакво безчестие и пороци. Без смирение не можем да бъдем и миротворци: гордостта не само не съдейства за мира, но тя е извор на злоба, вражди и всякакви смутове сред човеците. Без смирение не можем да поемем подвига да бъдем гонени заради Христовата правда, а още повече няма да можем да понесем оскърбления, изгнание и всякаква клевета заради Христа, тъй като гордият може да бъде гонен и да търпи всякакви нещастия чак до смъртта, но само заради своята гордост.
По този начин без смирение не може да се направи и една стъпка за извършването на истинско християнско добро дело, което бидейки основано на смирение, се съпровожда и се отличава с него като с най-характерна черта. Тази истина Господ засвидетелствал в Своята нагорна проповед не само с това, че поставил на първо място заповедта за смирението, но и със Своите думи, в които ни е заповядал тайно да извършваме милостиня, молитва и пост и така да творим добрите дела, че нашата лява ръка да не знае какво прави дясната (Мат. 6:3). Ето защо св. Божии угодници, тези истински Христови ученици, са се стараели да скриват своите добри дела от погледа на другите. Някога попитали св. Пимен Велики коя е най-висшата добродетел и той казал: "Тази, която се извършва тайно."
Помнейки учението на Христа за значението на смирението в християнският живот, знаейки, че добродетелният живот на светиите е бил изпълнен със смирение като негово най-съществено свойство, да се постараем и ние, възлюбени, да имаме смирение, без което никога не можем да станем истински християни.
Разбира се, придобиването на смирение е най-трудният от всички подвизи. Нерядко и Сам Господ, изпращайки ни велики изпитания и скърби, не може да ни принуди да се смирим, което ние с вас знаем от опита на своя живот, възлюбени в Христа чеда. Само че без смирение ние никога няма да достигнем спасение. Затова нека се постараем да го придобием, макар отначало и в неговия най-прост и първоначален вид, т. е. да осъзнаем своята греховност и нищожеството си пред Бога. Наистина, не е голяма заслугата да осъзнаваме пред Бога своите грехове, когато последните са съвсем очевидни и за нас, и за другите. Но ако ние придобием това първоначално смирение, ще се приближим и към неговия висш вид, който се състои в това да считаме себе си по-лоши от другите. Това смирение е най-ценно в Божиите очи. Ето защо Господ е казал: "Който се смирява, ще бъде въздигнат" (Лук. 18:14).
Единствено достигнали такава степен на смирение, ние можем да го придобием в неговата най-висша и съвършена форма, която се състои в това, да приписваме всичките свои добри дела не на своите сили, а на Бога и заедно с божествения Псалмопевец от цялото си сърце да казваме: "Не нам Господи, не нам, а на Твоето име дай слава" (Пс. 113:9). Тогава ние ще бъдем способни да изпълняваме в съвършенство всички Божествени заповеди, да помним думите на ап. Павел: "Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява " (Фил. 4:13).
Тези думи потвърждават, че с Божия помощ ние можем да извършим и най-трудния подвиг, т. е. да придобием истинско съвършено смирение.
Затова нека молим Господа, щото Той по молитвите на светиите и на днес празнувания от Църквата св. Николай, да ни помогне да достигнем тази велика и основна добродетел. Когато ние придобием смирение, от собствен опит ще узнаем защо Господ на първо място в Своите заповеди за блаженствата е поставил заповедта за духовната нищета. Тогава ние ще станем истински последователи на Христа, носители на всички християнски добродетели и в нашия живот ще се сбъднат Христовите думи: "Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец" (Мат. 5:16). Амин.
Архиепископ Серафим (Соболев), Проповеди, ИК Св. Николай Чудотворец, София, 1997 г.