Неделя след Рождество Христово
„Господ е поставил Своя престол на небесата, и царството Му всичко обладава” (Пс. 102:19).
Християни, виждате ли къде е престолът Божий – не на земята, а на небето. На земята си е поставил престол сатаната, както разбираме от книга Откровение[1]. Значи, когато Господ дошъл на земята, раждайки се от пречистата Дева Мария, то макар и да се е родил в града Давидов, това вече не било царството на цар Давид, а царството на сатаната.
Удивително ли е, че в полученото като наследство царство Той се явил тайно, скрито, тихо, като се родил в пещера? Удивително ли е, че макар да се явил на Своите си – иудеите, те Го не познали и Го не приели? Известно е, че на небето от Неговия престол излизат светкавици, гръмотевици и гласове[2]; а при това престолът Му е заобиколен от небесните сили, от десетки хиляди стоящи пред Него ангели, херувими и серафими.
Ако се беше родил поне така, както се е явявал на върховете на планините Синай или Хорив, които били покрити с множество облаци, гръм и мълнии, то народите щяха веднага да Му обърнат внимание; а на явилия се в пещера, родил се посред нощ – кой от людете може да отиде при Него? Наистина, Ангелите възвестили за Неговото рождение със славословие, но това славословие чули само пастирите. Звездата довела при пещерата влъхвите, но и само те я видели. И дошъл Господ на земята като странник, и като преминаващ набързо пътник, скоро след това избягал в Египет, и живял в Назарет като обикновен човек.
Но това било така само докато Господ не встъпил на обществено служение на тридесет години. Вижте само какво зрелище се открило на река Йордан: и Небесният Отец, и Син, и Дух Светий – цялата Пресвета Троица се явила, за да засвидетелства това, че Синът Божий дошъл на земята да спаси грешниците от вечна погибел, да изтръгне хората от ръцете на дявола и да ги възкачи на небето, в Своето царство, което не ще има край.
«Покайте се», – казал Господ на народа, – «покайте се, защото се приближи царството небесно». Тези слова, казани и от Йоана Кръстителя, се повтарят и днес на земята, сред хората и земните царства. Който чуе този глас, който почувства тежестта на своето робство и служение на дявола, и пожелае да стане чедо Божие, да царува не на земята, а на небето, нему и Господ ще помогне и ще му даде средства да победи греха, да се освободи от властта на дявола; а който не поиска, той ще погине. Без съмнение, на небето, в Божието царство, е далеч по-добре, отколкото в царството на дявола.
Светият Дух говори, че там Бог ще отрие всяка сълза от очите ни, и смърт не ще има вече там, ни плач, ни вопъл, ни болест[3]. А какво хубаво може да има в царството на дявола? Само смърт и грях изпълват това царство. А където са смъртта и грехът, там няма добро, там царуват само скръб, печал, ужас и страх.
В царството Божие пък царува благодатта – светлина, живот, вечна радост, вечно блаженство. Блажен е онзи човек, който чуе гласа Божий, отвори дверите на своето сърце, обърне се към Бога с всичката си любов, с цялото си сърце – той и след смъртта си вечно ще царува и ще седи на престола с Иисуса Христа и вечно ще се наслаждава на радост и блаженство.
Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение! Амин.
Протоиерей Василий Бандаков, Простые и краткие поучения. Том 8.
Превод: Десислава Главева
[1] Откр. 2:13.
[2] Откр. 4:5.
[3] Откр. 21:4.